Таралежко Ежко Бежко,стъпвал тежко
по тревата и листата във гората.
Изведнъж видял, вълк който пял и спрял.
-Що пееш кумчо вълчо,
и седиш на пънчо?
-Щото викам слънчо,
че при мен не идва сънчо!
-И при мен го няма.
Чудя се, къде се дяна.
-Сигурно със други е зает.
Да попеем двама, за късмет.
И запели двама във горица,
но ги чула и една лисица.
-Вие двама що така,
будете я цялата гора.
-Кума Лисо ти заспа ли?
Ни със вълчо неможали.
-Не спа и аз, в тоз късен час съм като вас.
-Ела попей със нас.
И запели тримата във такт,
но ги чул и заека ушат.
-Какъв е тоз квартет,
сънят избяга ми на мене клет.
-Извинявай Зайо Байо за това,
сънчо идва ли при теб в нощта?
-Няма го все още, него чакам.
Да заспивам нощем сакам.
-При нас се ти включи,
песничка да пеем до зори.
И запели четиримата така,
че заспала цялата гора.
Но станало и късна вечер,
месечината изгряла вече.
Вълчо докато си пял във такт,
на пънчо си поседнал пак.
Уморил се също таралежко,
легнал на земята тежко.
Лиса пък очите си държала,
но и тя не издържала.
Легнали със зайо двама,
тук на горската поляна.
И се свили всичките така,
че заспали заедно в нощта.
Наште четиримата герои,
враждите си забравили са свои.
Поука всеки трябва да измисли,
че който пее зло не мисли.