Ама хайде да направим разлика между фобии и страхове, много моля!
Аз от много неща се страхувам, но фобиите са друго нещо!
Аз от много неща се страхувам, но фобиите са друго нещо!
- Публикувана: 13 фев. 2009, 12:36 ч.
- Последно мнение: 11 март 2009, 13:10 ч.
Списък на фобиите
Страхувам се да летя със самолет 
и аз така.изпадам в ужас преди полет.е да ама съм му намерила цаката и вече не ми пука
Аз от много неща се страхувам, но фобиите са друго нещо!
Затова описах какво ми се случва при вида на буболечка: Треперя, сълзи, които сами потичат, сърцебиене, ужас, викове...
Така е, Lady Frost, права си.
Имам приятелки, които имат фобия от котки и кучета. Думичката е обезумяват при вида на най-милото, малко, сладко котенце, например. И са почти пред припадък. Не чуват и не виждат нищо, освен страшилището. Задушават се.
За Nino Tino, успех в търсенето.
Имам приятелки, които имат фобия от котки и кучета. Думичката е обезумяват при вида на най-милото, малко, сладко котенце, например. И са почти пред припадък. Не чуват и не виждат нищо, освен страшилището. Задушават се.
За Nino Tino, успех в търсенето.
Моите фобии са от вода, на която не виждам дъното, дори да знам, че е два сантиметра дълбоко, умирам от ужас. Не ме е страх от нея реално, ами е един такъв панически ужас, много мразя. И от спиране на тока, не от тъмното а от спирането на тока, това ми е заради един филм. Като спре тока докато съм сама се свивам под най близкото одеало на кълбо презглава и седя и треперя докато дойде. Решена съм обаче да се боря с това. Последния път като спря си запалих няколко свещи и стоях в стаята без да съм завита презглава, постепенно се успокоих, ще го преборя. Това с водата обаче ме хвърля в див ужас само като си помисля. Пищя от онея зелени триъгълни буболечки, миризливки, както и от хлебарки, нощни пеперуди и други летящи бръмбари, гъсеници и тн. Не обичам паяци и мухи, но с тях се справям. Освен това нямам клаустрофобия, но изпитвам панически страх да не съм заклещена някъде, да не мога да изляза, реално то пак към клаустрофобията минава малко, но не е същото, не ме е страх от самото тясно пространство, стига да мога да изляза от него когато си поискам. Проблема е ако не мога да изляза, а пространството може да не е тясно дори.
Затова описах какво ми се случва при вида на буболечка:
Треперя, сълзи, които сами потичат, сърцебиене, ужас, викове...
Треперя, сълзи, които сами потичат, сърцебиене, ужас, викове...
И аз така. Примерно наскоро в една книжарница видях да се подава някаква приятно зеленикава картичка, издърпах да я видя и о, ужас - голяма жаба с още по-голяма уста, седнала на едно листо. Метнах картичката нанякъде, разтреперих се, пулсът ми стана 150 сигурно, после часове наред не можех да дойда на себе си. Изобщо ако разглеждам списание, книга и попадна на картинка на влечуго, мятам списанието, където сваря. За сина ми подбирам детски книжки без жаби. В една от книжките има паун, чиято окраска на опашката много прилича на змийска и всеки път изтръпвам като разглеждаме тази книжка. Но я държа за тренировка.
Изтръпвам и от аватарите на някои модератори - побиват ме тръпки от полицейският гущер или каквото там е, не съм видяла.
Много са 
Змия ако видя, дори и умряла, падам до нея и умирам.
Да се возя на задна седалка на кола и от двете ми страни да има още някой, задушавам се
Плъхове
Гъсеници, преди няколко години в Пловдив имаше едни големи, зелени, ама изкрящо зелени, дебели гъсеници
, падаха си от дърветата....оф, ужас
Змия ако видя, дори и умряла, падам до нея и умирам.
Да се возя на задна седалка на кола и от двете ми страни да има още някой, задушавам се
Плъхове
Гъсеници, преди няколко години в Пловдив имаше едни големи, зелени, ама изкрящо зелени, дебели гъсеници
, падаха си от дърветата....оф, ужас Да се возя на задна седалка на кола и от двете ми страни да има още някой, задушавам се
П.П. Още един връх на ужаса - да съм в асансьор с баба, преметнала мъртва лисица на врата си ...
Имам от животни с пера и самите перушинки. От дете съм така. Като малка децата ме гонеха с перца, когато ги ядосам, този ужас ми е още пред очите. Ако съм затворена в стая дори само с врабче, имам чувството, че ще ми се пръсне сърцето, започвам да пищя и незнам какво мога да направя. понякога бягам от гълъбите по улиците, или се навеждам, когато летят близо над мен. От страни ми се смеят, но усещането е ....не мога да намеря дума.
Препоръчани теми