- Публикувана: 13 фев. 2009, 14:46 ч.
- Последно мнение: 16 фев. 2009, 19:56 ч.
1001 нощи - сърцето ти си отвори и в приказка се потопи - част 20
Добро утро момечета и от мен-нова съм но ви следя от средата на януари и всичко съм изчела що сте написали тук 
Чакам с нетърпение всеки ден да удари 13 часа та да 
.Аот миналия вторник съм като 
и чакам нощната сбирка за 82 епизод.Дано само да не го отложат че ще 
Хиляди благодарности на всички който се грижат да имаме толкова изчерпателно инфо 
Чакам с нетърпение всеки ден да удари 13 часа та да .Аот миналия вторник съм като и чакам нощната сбирка за 82 епизод.Дано само да не го отложат че ще Хиляди благодарности на всички който се грижат да имаме толкова изчерпателно инфо
И на мен много ми харесва Амр Диаб
ето и с превод песента Таммали маак
http://www.vbox7.com/play:8adc9d1b
ето и с превод песента Таммали маак
http://www.vbox7.com/play:8adc9d1b
Арабите и мюсюлманите като цяло са много чувствителни по точната дума е чувствени....какви филми и песни правят. Представяте ли си финландците да изразяват така чувствата си....направо като си го помисля и се превивам от смях.
Векове наред те са женени от родителите си и единствения начин да изразяват любовта си, като не са им позволявали да говорят, а жените са били забрадени...са били очите, с очите са се ухажвали. И това е останало и до днес. Затова очите им говорят.
Искаше ми се да разкажа нещо лично от живота ми, но имам познати тук и не е желателно да го прочетат.
, но много ми харесаха песните които чух, пък и той е хубав мъж 
Здравейте!
Не ме познавате, защото не пиша при вас, но пък ви чета. Вероятно и в бъдеще няма да пиша много.
(Знам правилата на форума и на темата, освен това и НЕ чета в бяло)
Но разсъжденията ви в предишната тема за черната нощ (за ледената и скована Шехерезада гледаща с отвращение...) ме провокираха да ви напиша аз как си я представям.
Може би съм прекалено романтична, но искам всичко да е хубаво.
Една самотна жена. Жена с „черна съдба”. Жена притисната от болка и отчаяние.
Жена, която от много време е сама. От много време никой не я е галил, никой не я е целувал.
В тъмнината на нощта среща нежен, мил и страстен мъж.
В тъмнината на нощта поне за малко може да забрави за света от вън и да бъде само жена. Жена копнееща за малко ласки.
На сутринта с първите лъчи на слънцето света отново става такъв какъвто е бил. И тя се чувства още по-виновна затова, че поне за малко е забравила за всичко и е била щастлива.
Но в тъмнината на нощта е пламнала и една искрица, която няма да загасне, от която ще се разгори пламъка на една силна и изпепеляваща любов.
Предстои нова седмица с нови епизоди, надявам се на много чувства и страсти. Приятно гледане!
Не ме познавате, защото не пиша при вас, но пък ви чета. Вероятно и в бъдеще няма да пиша много.
(Знам правилата на форума и на темата, освен това и НЕ чета в бяло)
Но разсъжденията ви в предишната тема за черната нощ (за ледената и скована Шехерезада гледаща с отвращение...) ме провокираха да ви напиша аз как си я представям.
Може би съм прекалено романтична, но искам всичко да е хубаво.
Една самотна жена. Жена с „черна съдба”. Жена притисната от болка и отчаяние.
Жена, която от много време е сама. От много време никой не я е галил, никой не я е целувал.
В тъмнината на нощта среща нежен, мил и страстен мъж.
В тъмнината на нощта поне за малко може да забрави за света от вън и да бъде само жена. Жена копнееща за малко ласки.
На сутринта с първите лъчи на слънцето света отново става такъв какъвто е бил. И тя се чувства още по-виновна затова, че поне за малко е забравила за всичко и е била щастлива.
Но в тъмнината на нощта е пламнала и една искрица, която няма да загасне, от която ще се разгори пламъка на една силна и изпепеляваща любов.
Предстои нова седмица с нови епизоди, надявам се на много чувства и страсти. Приятно гледане!
Ааааааааа наистина не се бях замисляла за това!!!!!!!!!Добре, че ме светна!Ето окъде очите им са толкова изразителни и показват толкова мн. чувства и ги предават и на нас!!!!!!!!Те играят с очите си сигурно за това са запомнящите се и будещи възхищение!!!!!!!!!!!
Не мога да се сдържа и ще разкажа малко. Но да уточня, че тогава не бях омъжена, а студентка в София и бяхме гаджета с моя мъж, но скарани.
Спомням си беше петък и аз естествено както винаги дежурна на автогарата в София. Отмениха потеглянето на един автобус и на стоянката спря друг "София - Измир". Качих се до Хасково, седнах на втората седалка в ляво. След половин час мотане по багажа се облегнах и погледнах напред. Видях, че мъжът пред мен ме гледаше от огледалото за обратно виждане при шофьора. Аз се втренчих с недоумение и неразбиране, а той ми се усмихна. Тогава със сигурност разбрах, че все пак гледа мен. Реших, че три часа визуален флирт няма да ми дойдат зле, но много го бях подценила. На слизане в Хасково бях направо омаяна, а сърцето ми щеше за изкочи. Бях надценила себе си, чувствах се омагьосана.