Смешко, умните жени в България са много, а бълхите като теб, за щастие, не чак толкова.
- Публикувана: 13 фев. 2009, 15:30 ч.
- Последно мнение: 16 ян. 2010, 20:11 ч.
Защо един мъж не желае да се ожени ?
Смешко, умните жени в България са много, а бълхите като теб, за щастие, не чак толкова.
Добре маме, тва го обяснявай на някой 16 годишен хлапак не на мъж на 40 с два брака зад гърба си
Струва ми се голям процент от днешните мъже имат проблем с обвързването и с брака. Предполагам факторите за това са множество - готовността да жертваш част от свободата си; да мислиш и отговаряш (емоционално, финансово) и за други освен за себе си; да поемаш неприсъщи ти задължения... А пък в случаите, когато нещата веднъж вече са ти се провалили, ситуацията съвсем се усложнява.
Всички мъже са различни и всички приемат идеята за брака по различен начин. Това е до възпитание и желание. Според мен ,ако мъжат ти те познава достатъчно добре, би трябвало да знае, че се чувстваш несигурна. Нормално е /според мен/ една жена с дете и без брак да се чувства така. Стискам палци и скоро да пишеш ,че си женена. 
.Парите не са проблем за нас финансово сме много добре.
Ето отговора !
С бащата на детето ми живеем заедно от 3 години. Той отначало искаше брак, но аз винаги съм го смятала за отживелица и ненужен. С времето мнението ми се промени. От както имаме дете не иска брак, не че аз съм повдигала въпроса или съм настоявала, но го искам, той си го знае. Казва ми''имаме дете, няма къде да ми избягаш, защо да се женим?'' Живеем в консервативно общество и каквото и да си говорим,че бракът бил отживелица, нали хората са заедно и т.н........съжителство без или с подпис, има разлика. Вече мисля, че мъж сключил брак поема отговорност и е по-зрял, другите просто ги е страх. Знаете ли какво ми каза сестрата на мъжът ми веднъж, нищо че живеем заедно, нищо че имаме дете:" Ти си никоя''. Като го попитах, коя съм аз-получих мълчание. Иначе пред приятелите си, само говори ''жена ми това, жена ми онова'', обаче аз не се чуствам негова жена. За да не ми казва някой, че съм никоя(защото нямам брак) си искам халката. Когато живеехме на квартира, хазайката ми казваше(много интелигентна и приятна жена)'' онзи там, приятел ли какъв ти е...'', а знаеше че живеем на семейни начала.
"дете, няма къде да ми избягаш, защо да се женим?''
Нищо ново !
С бащата на детето ми живеем заедно от 3 години. Той отначало искаше брак, но аз винаги съм го смятала за отживелица и ненужен. С времето мнението ми се промени. От както имаме дете не иска брак, не че аз съм повдигала въпроса или съм настоявала, но го искам, той си го знае. Казва ми''имаме дете, няма къде да ми избягаш, защо да се женим?'' Живеем в консервативно общество и каквото и да си говорим,че бракът бил отживелица, нали хората са заедно и т.н........съжителство без или с подпис, има разлика. Вече мисля, че мъж сключил брак поема отговорност и е по-зрял, другите просто ги е страх. Знаете ли какво ми каза сестрата на мъжът ми веднъж, нищо че живеем заедно, нищо че имаме дете:" Ти си никоя''. Като го попитах, коя съм аз-получих мълчание. Иначе пред приятелите си, само говори ''жена ми това, жена ми онова'', обаче аз не се чуствам негова жена. За да не ми казва някой, че съм никоя(защото нямам брак) си искам халката. Когато живеехме на квартира, хазайката ми казваше(много интелигентна и приятна жена)'' онзи там, приятел ли какъв ти е...'', а знаеше че живеем на семейни начала.
Сега ще кажете, че трябва да сменя подхода.
А стиска ли ти ?!
Препоръчани теми