Критерии за избор на подходящ партньор !

Тя може и да не е по малка, но да е точно толкова куха   В тези случаи размерът има значение. Макар че какво им придирям, все някога и на долния етаж нещата се пълнят със съдържание.

По темата избягвам да мисля, че иначе трябва да се гръмна или поне да се разведа. И без това не се отличавам с особен инат. Авторът да ме пита пак след 50 години.

Темата е много хубава и полезна. Дано по-често в този форум се срещат такива умни, поучителни и образователни теми от които всеки може да си направи извода сам за себе си и като ги прочете да излезе малко по-мъдър и знаещ. Сега след като изчетох всичко мисля че научих много неща за жените изобщо.
Смятам, че вече спокойно мога да се разведа и с наученото от тук да намеря идеалната жена за мен.

Знаех си аз,че ми е време за втори брак!

С 2-3 думи ще пиша само,че автора сподели това,което и други мъже мои приятели са ми казвали'' тази жена е била с мен в голяма нищета,колкото и да ме дразни понякога винаги ще съм с нея''.Правете си изводите сами.

абе то се разбира ако излиза вечер  враща се касно нещата в кащи не са наред чувате се повече по телефона за празниците не ви купува нищо по предтекст че няма пари. абе един савет ако усетите нещо не си пропилявайте времето не стойте заради децата.трагнал ли е ще продалжи.

Прочетох всичко до тук и ще пробвам на база на изказаните мнения /изключвайки саркастичните / да обобщя така да се каже нещата.

Първо за някои въпросчета към моята особа.
Ожених се на 31 сега съм на 42. Не смятах че съм достатъчно зрял когато се жених още повече че не знаех колко труден в същност е семейния живот особено с появата на децата. Сега виждам че съм бил напълно прав да очаквам трудности и че наистина не можех да предположа колко различен може да е живота “преди” и “след”. Има огромна разлика в това да се съобразяваш само със собствените си желания и да се съобразяваш с желанията на още един човек. Идването на децата пък ни кара да се съобразяваме  освен с нашите желания и с желанието на децата, които винаги са с по-висок приоритет. Всичко това обаче ме накара да се взема в ръце и да се науча да се справям почти с всичко което зависи от мен. Не е лесно но не е и невъзможно. Не правя всичко перфектно но се старая да правя нещата по-най добрия начин. Това което ме крепи е жена ми и отношението и към мен. Не съм префектен но тя и не иска това от мен нито пък аз от нея. Решаваме проблемите и посрещаме трудностите заедно и заедно се радваме на хубавите неща. Нещата които ни държат заедно са любовта, уважението и доверието. Имаме и проблеми но за сега /да не казвам голяма дума/ намираме решения за всичко. И двамата се стараем да не обръщаме внимание на дребните неща, а да се съсредоточаваме върху главното. С нея съм щастлив и се надявам и тя да е щастлива с мен ! Това е. Надявам се написаното да не ви изненадва. Ако някой ден нещата се променят - ще пусна опровержение
Малко за моите предишни връзки :
Преди да се оженя имах 4 продължили повече от 1 г връзки и 11 не чак толкова продължителни връзки като не броя връзките за по 1 вечер които не са повече от 5-6 /не помня точно/. В началото бях подвластен на мисълта че ако правиш всичко за една жена и в името на една жена то тя ще оцени това и ще те обича. Сега знам колко тъпо е това но докато го разбера мина много време.
Темата пуснах не за да се похваля с това че имам добър брак. Ако трябваше да намеря масто да се хваля с брак щях да потърся друг форум. Темата пуснах донякъде в услуга на тези които искат да имат дълги и успешни връзки независимо дали ще сключват брак или не. Тези които не искат сериозна връзка или смятат, че връзката е начин да осигуриш някакъв стандарт на живот - да не четат. Темата не е интересна и за хора с успешни бракове или съжителства които се надявам да има повече.
Въпроса който исках да поставя е както беше написано в едно мнение "Той /тя/  ли е или не е ?".

И така ето моето обобщение за критериите които излязоха от постовете до тук:

1. Да сте от “една порода” - тълкувайте го както искате.
2. Да се задават неудобни въпроси и да се тълкуват правилно отговорите. Примерно на въпроса /кой ще осигурява издръжката/ никак не е добре да има отговор / нашите ще дават пари /.
3. Да се вслушваш в сърцето си - аз бих го нарекъл 6-то чувство или вътрешен глас но е същото. Не споделям напълно идеята за съвместимост на зодиите но ако вярвате в това защо не. Между другото аз и жена ми според някои зодиакални тълкувания сме почти несъвместими.
4. Да имаш доверие в партньора си.
5. И двамата да сте наясно че живота ви ще се промени и то не в посока на намаляване на проблемите или казано по-кратко - да знаете какво правите.
6. И двамата да приемеат недостатъците на другия и да положат усилия да се порменят себе си в посока в която другия би се чувствал по комфортно.
7. Съвместимост в секса - ако не е пълна в началото и двамата трябва да положат всички усилия да се постигне такава.
8. Чисто физическа съвместимост - макар че понякога не е задължително е добре да я има. Бяхме се харесали с една по-висока от мен съученичка но в един момент и на двамата ни писна да ни оглеждат странно и да шушукат и се разделихме.  Пък и не се разбирахме толкова добре колкото ни се искаше.

9. Да махнете ‘розовите очила’ - това което трябва да направите за да си изясните дали впечатленията от партньора не са измамни е да поживеете заедно известно време по възможност отделени от всички външни влияния и както беше казано по-горе това не трябва да е почивка или друго временно съжителство, а съвсем нормално и скчуно ежедневие в което да сте самостоятелни. Като казвам самостоятелни имам в предвид пълна финансова и емоционална самостоятелност.
10 . Да прочетете пак внмателно предишните  9

От постовете в темата се налагат и някои индикации за неперспектвна връзка. Изключвам донякъде разликата във възрастта защото това зависи само и единствено от нагласите на хората. Това което аз успях да синтезирам е:

1. Ако само единия партньор е склонен да прави компромиси или по-просто казано ако в една връзка единия прави каквото си иска а другия непрестанно се мъчи да му угоди. Лично мога да споделя че и аз съм бил в подобно положение. В началото заслепен от любов се мъчиш да угодиш за всичко но рано или късно на всеки му писва.
2. При прекалено голяма зависимост от външно финансиране.
3. При прекалено голяма подвластност на външно влияние т.е. ако единия /или двамата / е прекалено подвластен на мнението на майка, баща и др роднини. 
4. Деспотично отношение в сексуалните отношения - важи и за двамата.
5.  При очевадна неспособност на единия партньор да се оправя сам в някои ситуации. Пример - имам познат който кара баща си да ми се обажда ако има проблем с колата. Същия е на 27 г и съм бил свидетел как буквално “тропа с крак” ако нещо не му се угоди. За такъв тип хора най-трудната задача която се е изпречвала пред тях е да си напомпат гумите на колата.За всичко останало се обаждат на някой. Лошото е че напоследък забелязвам и ‘мъже’ и ‘жени’ с подобно поведение. Аз лично не бих свързал живота си с жена която не е способна на самостоятелно решение и за най-дребните проблеми.
6. При смесване или по-скоро объркване на понятията - сексуалното привличане и съвместимост на характерите.
7. Ако партньора ви лъже.

Дебело подчертавам че всичко горепосочено е строго индивидуално и не е общовалидно.  
И аз не съм съгласен с констатации от типа - ако искаш щастлив брак - ожени се късно или пък - ско си се оженил рано - чакай развод. Критериите които по някакъв начин прилагаме за избор на партньор е с цел да намалим влиянието на фактора КЪСМЕТ или СЪДБА, но това не гарантира 100% успех а по-скоро може да даде база за решение дали да чакаме нещата да се оправят или да вземем сами съдбата си в ръце. Умните глави са казали - всеки има право на грешки, но те са полезни само ако се поучаваме от тях.
Точките които изброих не са затворен списък. Очаквам някой да го допълни в съответствие със собствените си разбирания. Няма да крия че при някои хора изискванията и критериите се променят с възрастта и времето, но както казва един мой комшия сервитьор - квото си поръчаш - това ще плюскаш. Прекроено за случая може да се тълкува така - ако търсиш мъж купонджия не се ядосвай после че ходи по купони и не ебава да върши нищо в къщи - поръчала си купонджия. Ако искаш богат мъж - не се ядосвай че ще те приема като нещо което си е купил - поръчала си си богат.  Каквото сте си поръчали - това ще е. Нали се сещате че най-много сълзи носят сбъднатите мечти. Това е свързано с факта че са много малко хората , които знаят какво точно искат. Ако имаме определени критерии доста по вероятно е да направим по-добра “поръчка”, а не да кажем на “сервитьора” да донесе нещо пък после ... както беше казано - каквото сабя покаже. Не напразно на сватбата и викат още “сляпа неделя”. Сещам се за приказката за онзи на който жена му спяла до обяд а той ставал рано сутрин и вършел къщната работа. Като го базикали комшиите той им казвал - Ами да спи жена ми - аз съм спал като съм се женил - сега е неин ред да спи. Имайки в предвид че тази приказка е от “време оно”, когато думата развод е била непозната по нашите земи може да се каже че приказката не важи но има за какво да се замислим.
 
И накрая да спомена че и аз не си падам по четене на морал и обявяването за неморално на многократното сменяне на партньорите. Работата е там че поне по мои наблюдения прескачането “от цвят на цвят” в един момент или омръзва или е невъзможно. Избора от 1 не е никакъв избор. Избора от 2 и повече винаги води до въпроса дали другия избор не е бил по-правилен. Именно за това смятам че има нужда от някакви критерии за избор, а не ... ала бала ница ... и който излезе. Господ си знае работата но няма ни да се разсърди ако му помогнем малко. И както вече казах - всичко е индивидуално. Изключенията само потвърждават правилото

П.п. Пак стана дълъг пост ама ако съкратя нещо освен дълъг ще е и безмислен....

1.радвам се за щастливият ти брак, но 11 години не са цял живот, пиши пак след още толкова и тогава вече ще можеш да твърдиш, че си направил всичко правилно и затова нещата са прекрасни
2. за съжаление я има твърде реалната и съвсем ежедневна за някои възможности, да спазиш всичките 9 правила и след време пак да се окажеш в ситуацията с едно или всичките от долните 7 - гаранция няма
3. тук само по лични наблюдения - това с мъжа над 30 е као хвърляне на зарове
даже да е наясно, че живота му ще се промени и да го иска с цялото си сърце и всички глави, накрая оказал се в промяната може да се поприсети, че преди е имал много по-хубав живот
и си му е било добре тогава
случи се на доста хора заженили се лед 30 годищнината си, нагледах се на това
та май идеята е да мислиш какво правиш, да обичаш и да се надяваш на късмет
я, сведох ги до три

Първо се фиксирахме сексуално,после си допаднахме изобщо.Ако сега трябва да избирам,бих избирала по мобилен оператор.Ха,аз съм с първи такъв.

Единственото общовалидно правило е : "Хората не се променят".  Ако има някой свръхчовек, който е успял въпреки хормоналното опиянение, да види обекта на любовта си такъв, какъвто е - има шанс за щастлив брак. Ще го обясня по женски - това е неподходящата рокля, която в първия миг на виждане ти влиза под кожата. С партньора/съпруг е още по-лошо. С дрехата имаш едно на милион шанс да я преправиш в нещо горе долу подходящо за теб. Човекът си остава същият. И ако нямаш сили да го понесеш без корекции - продължи напред.

Женитбата за някои е като бизнес-сделка. Вадят един лист, написват си критериите на които трябва да отговаря той/тя и почват да отмятат.
Ако предимствата са повече от недостатъците - значи става.

Пък ние дето сме се женили по любов и хвърчейки в облаците, да му мислим сега и да си плачем тихо в ъгъла.

Всъщност сега разбрах къде е моята грешка. За моя мъж съм била идеалната бизнес-сделка - минимални инвестиции, пък огромна възвръщаемост.
А за мен си е било брак по любов. И сега когато моята любов се изчерпа изведнъж се оказах в нищото.  


По случай св.Валентин, не мога да не кажа и някои положителни неща, които дължа на съпруга си:
1. Научи ме да посещавам нудисткия плаж и да харесвам тялото си.
2. Заради нуждата да печеля повече, доста напреднах в кариерата си. Обичам си я и съм доволна.
3. Стана ми донор за две прекрасни деца. /Донор е точната дума, защото нищо бащинско не се зароди в него, въпреки съвместния ни живот/
4. Като се замисля, няма друго.


Всъщност исках да кажа, че имам и друго виждане по въпроса за брака и  правенето на деца.

Всичко за мен опира до първобитните инстинкти и гените на родителите. Ако двама души се срещнат, желаят се и искат да се оженят, това значи че техните гени са подходящи за съчетаване.

  Критерите за подходящ партньор се менят с възрастта. 

Но има и някои основни, които остават завинаги!
Номер едно - да слага запетайки на необходимите места.
Номер две - да има три  висши /в смисъл - дядо му, татко му и той/.
Номер три - да е чистоплътен.
Номер четири - първоначалното сексуално привличане да се окаже "приказка без край", не "отлетя като приказка".
Номер пет - да е от квартала.

Заради тези пет прости правила съм прогонвала мнозина. Само един отговаряше на моите основни критерии. В момента мие банята.

Много вярно. А и човек като се зажени не му мисли чак толкова

Find_NEMO , много пишеш. Не е нужно - слушай сърцето си. Ако не се получи - винаги можеш да опиташ пак.

Всичко ясно, ама това номер 5 - да е от квартала, защо е?

Не съм съгласна, Моето виждане е точно обратното, че връзката е успешна, когато и двамата с течение на времето приемат промените, които неминуемо настъпват във всеки един от нас.
Хората се променят и още как.Всичко може да те промени, от външни фактори независещи от нас, до желанието за промяна, което имаме и правим напълно съзнателно.
Не винаги можем да приемем промените в другия или пък той нашите и никой не е виновен за това. Просто се случва.
Да се мисли, че си длъжен да останеш във една връзка на всяка цена, само защото си вече в нея , ако се налага да вървиш против себе си е безумно (поне според мен).