Бе и аз това му викам на Хаджи Димитър: " За Караджата ходи питай tety,аз съм горска самодивааа, и летя от цвят на цвяят..."
Арно, арно...
...Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, -
Балканът пее хайдушка песен!
И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, -
тихо нагазят трева зелена
и при юнакът дойдат та седнат.
Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
третя го в уста целуне бърже -
и той я гледа, - мила, зесмена!
"Кажи ми, сестро, де - Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата, -
аз искам, сестро, тук да загина!"
И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, -
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духът на Караджата...
Каква е веселячка!
, а като готви за себе си, месо не ползва), котката спи до огнището, а други няколко се разхождат навън. И вещицата има време да поседи кротко на припек, зачетена във вещерски книги, че хора идват рядко, дежурствата й са в определени дни и си е изключила телефона и интернета, така че разполага с дните си както намери за добре, без никой да я притеснява и без да й се мотаят мъже и деца в краката (щото едните са пораснали и щастливо задомени, пък другите... са на работа примерно, зер няма да се мори вещицата да прави магии за пари и деца да издържа).
