Израел?

Сега вече съм си вкъщи и мога горе-долу да ти опиша как протече нашето пътуване до Витлеем. Първо да се извиня, че хич не ме бива по описанието на каквото и да е и не мога много живописно да пресъздавам картините...
В Израел бях тази НГ, точно по време на конфликтите и не знам дали по принцип е така или само тогава, но навсякъде беше пълно с военни, които за мен прави района изключително безопасен или поне аз така се чувствах / това само за Ерусалим, защото на другите места на военни не попаднах, но за сметка на това пък танкова видях  /.
Ходихме с маршрутка до Витлеем,която взехме от спирка в арабския квартал.В маршрутката бяха предимно араби и явно не търпят жени да стоят прави, защото ми станаха да седна.Всъщност,когато се качихме бях само аз жена там и никой не стана, но после се качи една арабка и един мъж стана, тогава на друг явно му стана неудобно и стана, за да седна и аз.  Както и да е...пътят до границата не е много, може би около 20 мин,не помня точно.Ние мислихме обаче, че с тази маршрутка ще минем границата и после ще ни закара до Витлеем, но не би...Стовари ни на границата, хората от нея се понесоха за проверка и ние с тях.Там минаваш спокойно, почти не ни гледаха документите,проблеми нямаше....Като минахме проверката обаче нямаше автобус.Имаше едно място с разни бусове, обаче нямаше хора и ние решихме , че от там ще ни вземе друга маршрутка.За наше щастие тогава мина мъжът, който беше така любезен да ми отстъпи мястото си в маршрутката, видя че чакаме някакъв транспорт да ни откара до Витлеем /той английски не говореше, но явно му бяхме симпатични и искаше да ни помогне, с махане на ръка ни каза да ходим след него/.Така минахме загражденията и се озовахме на едно място с таксита и маршрутки. Тук идва вече частта, която ме изплаши..Като видяха таксиджийте палестинеца с нас /то е видимо , че сме туристи/ и ни обкръжиха всички.Започнаха да се карат, викат, нашият нещо им говори, ние плътно сме се лепнали за него и не разбираме.На това място охрана няма, така че сам се оправяш.Не можех да разбера какво искат от нас и за какво са така сърдити.Накрая на палестинеца му писна и вдигна рамене да се оправяме и замина на някъде.Оказа се, че те не искали той да ни води на маршрутка, а да се качим на такси, защото малко хора като нас ходят сами там, повечето са на организирана екскурзия и съответно си имат бус.Така че можеш да си представиш какъв е боят за клиенти.Започна се едно пазарене при кой да се качим, къде да ходим, за колко пари и така...Не помня колко платихме, но през цялото време /около 2 часа/ шофьорът беше плътно с нас.Обиколихме църквите,той ни разказваше за Палестина, за местата, в църквите нямаше право да влиза и ни чакаше отпред.Заведе ни при него приятел,който прави дървени фигурки да пием кафе и естествено ме измуфтиха да си купя нещо  Да знаеш, че са много упорити и настоятелни, няма не  Пробвахме малко да се разходим из центъра, но навсякъде ме преследваха деца и просеха и се отказахме.Честно казано, ако не бяхме с  местен не знам дали щяхме да се приберем цели  и неоглозгани 
Като цяло обаче тръпката си заслужава и бих го повторила.Моят съвет е да внимаваш , ако ходиш и си пази нещата.

Много благодаря за разказа... определено ще внимавам, ако ходя, но как? 

Предполагам, че има организирани екскурзии и от там.Или ако сте повече хора,по-добре.

Вярно е, много са нахални, направо до безумие.
Ние, както казах бяхме в група, но след като посетихме църквата ни стовариха пред един магазин за сувенири - много добър, със страхотни неща, които можеш да си купиш, лицензиран. Купувахме каквото купувахме, излязохме да изпушим по цигара докато чакаме другите да излязат и като ни наобиколиха едни хора да ни предлегат разни броеници  Ама няма отърване направо! Абе , казвам, не искам, махнете се! Не, подире ни! Единият ми закачил на чантата една броеница и ми вика: госпожо, вижте какво ви виси  Взех я, дадох му я, абе нямат отказване. По едно време гледам друг пък затиснал мъжа ми. А като си знам човека, че само за да му се махнат от главата ще купи и беж към него да спасявам положението. А купи ли от един веднага и другите ще го налазят, те цяла банда. А, не  Направо го издърпах, хвърлих почти цяла цигара  и се нанесохме в автобуса.
Не съм се чувствала застрашена, но е адски досадно.

Mentha, сетих се за тебе докато бяхме там, разказвах неколкократно на мъжа ми какво си ми казала и честно казано съжалих защо не разменихме координати, щеше да ми е много приятно наистина 

Мимс, а като си била на организирана екскурзия, после на летището разпитваха ли ви.Нас даже ни питаха от колко време сме заедно, от кога се познаваме, заедно ли живеем...

На летището направо ни цедиха. Индивидуални разпити чак не ни проведоха може би защото и израелската и българската ни екскурзоводка бяха с нас и те поеха повечето въпроси, но проверяваха багаж като луди. На половината група отвориха куфарите да ровят и страшно ни забавиха. Гледах обаче съседна група без водачи - разказаха им играта от разпити, точно както казваш. По 10 пъти сравняваха снимката от паспорта с лицето, на което принадлежи. Не си поплюват изобщо.