Искал винаги да бъде пръв!? Хайде на психолог...

Лошо е това с желанието винаги да е пръв..най-малкото защото няма как да е пръв във всичко и винаги.Рано или късно ще изникне област,в която да е втори, трети,или да не се справя.Сама пишеш,че е емоционален,комбинацията емоционален+перфекционист може да доведе до лоши последици в бъдеще.Бомба със закъснител е подобно възпитание "винаги пръв".
А защо не го приемат децата,само заради успеха ли?

Като бивш пълен отличник,когото никога не са наричали зубрач,мога само да ти кажа,че от поведението на сина ти най-много зависи дали ще бъде приет.Никога не съм си позволявала да се фукам със знания или оценки,винаги съм помагала на по-слабите от мен,никога не съм се стремяла да изпъкна на всяка цена.Тормозеха и отхвърляха отличниците,които се отнасяха надменно и отвисоко с оклните,непрекъснато се самоизтъкваха и бяха вечно на първия чин с винаги вдигната ръка "аз, аз". Така че вероятно не знанията на сина ти са причина за отхвърлянето,а начина,по който ги проявява, твърде агресивно и незачитайки другите.Така може и да е най-добър и знаещ,но ще остане сам.

Като майка бих се борила с перфекционизма,защото е непродуктивен и направо опасен.

Защо не поговориш по-задълбочено с учителката, да хвърли някаква светлина какво точно става в класа и какви проблеми вижда тя между твоето дете и съучниците.
Може би трябва да смените училището.

Въпросът е по какъв начин демонстрира желанието си да е винаги пръв- може в това да е проблема. Момчетата по принцип искат да са първи и трудно приемат неуспехите, а ако и вкъщи се държи много на победата това може да ги напрегне допълнително. В подсъзнанието на "силния пол" са заложени много високи изисквания и големите мъже също страдат, от това че не се доближават до образа на мъжа победител, скала, Бог и тн.

Не мисля, че вашият случай е нещо по- различно от случаите на повечето български семейства със синовете им. Хубаво е, че училището има психолог и не виждам повод за линч и лоша оценка за родителите ако се опре до него. Ако е добър специалист едва ли ще навреди да поговори с детето, а така и ти ще разбереш какво притеснява другите деца и учителката. Ако е наистина победител във всичко няма да подтисне другите деца, а те ще го следват и ще му подражават- явно проблема е в нещо друго. Не мисля, че поставянето на летвата за едно момче толкова високо  като да е победител и най- добър във всичко е полезно, но вие сте родители и така сте преценили. Ако го отчете като вредно  можете да коригирате. Ако, пък това се окаже правилен подход ще намерите корена на въпроса другаде и нещата ще се подредят. Всеки родител прави някакви грешки и не е редно да бъде обвиняван или да се самообвинява за тях. Хубаво е и да ги открива сам или с помощта на специалист, а не на другарски съд с другите родители, които също не са съвършени. Тук проблем би имал само перфекциониста, защото стремящия се към съвършенство се ужасява от грешките си и затова почти никога не ги открива.

Успех и спокойствие ти пожелавам!

Преди да водиш детето на психолог според мен трябва да разбереш защо учителката ти го препоръчва. Не е адекватно до този момент да ти казва, че няма проблеми, а изведнъж да те насочи към психолог. И по-добра е идеята  ако решиш, че въобще ти е нужен да го водиш не при училищния, защото  той може да е пристрастен.

не, мисля, че имате проблем, камо ми да ходите на психолог. защо трябва да бъде поставяно детето в рамка? защо трябва да служи на допотопните даскалски разбирания за общоприето?
бих се радвала и бих била горда с такова дете.
пожелавам ви много успехи! да бъдеш лидер и да растеш различен от масата понякога е бреме, но не трябва да го спираш, а напротив.

и какво каза? колко много глупости само в един постинг. 
как може да се дават такива оценки и мнения, не знам...трябвало да се бори с перфекционизма, щото бил опасен. ужас...

Хм, децата в 1ви клас не са склонни да приемат или отхвърлят някого заради познанията му - нито поради липсата им, впрочем. Те реагират на поведението на другите деца... и в този смисъл, ако държанието му изразява "аз съм по- добър от вас" е логично да бъде отхвърлен. Ако е по- добър - дава идеи и т.н., но отношението му към другите им говори "ние сме равни, приятели" - те ще го приемат и обичат.

Не знам ситуацията, не мога да кажа нищо със сигурност, но много би ме притеснило ако наистина се окаже, че детето ми се чувства изолирано и пренебрегнато от другите деца. Да се чувства прието и уважавано в дадена група е много важно за самочувствието на едно дете, а това от своя страна, за пълноценното му развитие. Бих провела по-задълбочен разговор с учителите, за да разбера какъв според тях е точно проблемът.

Между впрочем, аз също не съм привърженик на възпитателното мото "бъди най-добрият, в това което правиш".

Детето ми е в 5 клас и до миналата година имаше амбицията във всичко да е първи.Особено силно изразено беше във втори и трети клас.
Не съм го водила на психолог,но го израстна.Говорила съм нееднократно с него по този проблем.В момента продължава да е амбициозен,но не до болезненост.
Никога не е парадирал със знанията си.
Един съвсем дребен факт ме впечатли много силно.При раздаване на бележниците след 4 клас,макар да го получи последен от класа,децата му ръкопляскаха най-силно.
За мен това беше признанието на класа,но в този период не е имал проблеми с класа заради успеха или амбициите си.
Според мен намери начин да поговориш с учителката.Разбери точно за какво става въпрос,а не просто той иска да е първи и децата го отхвърлят.
Интересно тя не е ли направила нищо като педагог,преди да Ви изпрати на психолог?

За детето - не знам, възможно е да има нужда от психолог. А може и да няма.
Но майката определено има нужда от консултация - самият факт, че детето и има проблеми в общуването с другите деца, показва, че тя нещо греши. Не е нито срамно, нито нещо невидяно един родител да поговори със специалист и да си "свери часовника"  дали и доколко е прав в изискванията към детето си и начините, по които ги постига.


Именно, може да стане много опасно. Заради такива "перфекционисти" психиатрите никога няма да умрат от глад.
Но пък изборът е прост и всеки сам трябва да си го направи - дали ще възпитава вечно недоволен и гонещ съвършенството (и никога недостигащ го) невротик, или ще се приеме детето такова, каквото е, с идеята да порасне просто един щастлив и доволен от себе си и живота си човек.

Христова123

Не съм психолог по професия, но съм се интересувала от въпроса, а и съм майка и мен ме вълнуват подобни неща. Направи ми впечатление едно твое твърдение, че го учиш винаги да бъде най-добрият, пък дори и метач да е. Сори, ама ти сама му вдигаш летвата и го тласкаш към перфекционизма. Дори детето да има някаква склонност да иска винаги да е първо, винаги да се доказва и да показва колко може и знае, то ти само задълбочаваш тази склонност. Не е проблемът в това, което ти е казала учителката или че децата го отхвърляли, а в това, че детето винаги ще е на ръба на неудовлетворението от постиженията си. Бих те посъветвала да намалиш изискванията, а метафората за метенето направо я забравяй. Сега детето лесно покрива изискванията, но в живота не винаги човек може да е пръв. Може да му кажеш малко да намали темпото и да не очаква винаги и на всяка цена да е пръв и най-добрият.

Може би е по-добре ти да направиш една консултация с психолог и да изясниш своята позиция и какви са твоите представи за детето.

И аз мисля, че перфекционизмът е много опасен за душевното равновесие. Може да звучи добре и престижно някой да се определя като перфекционист, но според мен не е много за хвалба.  Старая се да не очаквам от децата си перфекционизъм, но е много трудно да науча себе си на това. Живее се по-леко, когато човек не е винаги с очакване от себе си и околните на 101%. Предпочитам щастлив живот, отколкото перфектен.

Здравей, Христова,
не знам защо, но ми се струва, че тази история има контекст. Ако не - поведението на учителката изглежда неадекватно. Но ти сама пишеш, че до сега имаш постинги за училището и учителката на сина си. Което ме навежда на мисълта, че историята не е само тази. Не ме разбирай погрешно - не те нападам! Както и да е!
Моят съвет е първо да поговориш с учителката, да разбереш какво има тя впредвид и може би след това, ако се налага, наистина е по-добре да се обърнеш към училищния психолог - той познава децата в училището /поне тези, които се проявяват/, познава атмосферата в училището. Надявам се тези хора да са професионалисти и ако това е така - проблемите ще се разрешат без да се налага да водиш детето по психолози и да го травмираш.
Успех! 

Малко отзад напред - учителите не са някаква даскалка - това са жените, на които аз поверявам децата си и смятам, че им дължа уважение за труда.

За мен лично, най-лошият вариант при проблем е смяната на училище. В перфекционизма не виждам нищо лошо, стига човек да е наясно, че към него се стреми, но е нещо което не може да се постигне.
Аз също уча детето си да иска да е победител, но го уча и да губи, да приема неуспеха като нещо, което е нормално. Човек не винаги и не във всичко е пръв.
И нищо лошо няма в това да се консултира с психолог.
Надявам се детето да се справи. А за това му е нужна и вашата подкрепа и доверие.  

Hristova123 браво за това,че сама пред себе си признаваш грешките си!
Моят син също се ядосваше на всеки свой неуспех,не се срамувам да го споделя.Както съм писала по-горе това беше на малко по-късна възраст от вашата.
С много обяснения и разговори от моя страна и на баща му,че не може да бъде винаги първи,че в този живот има и неуспехи,успя да преодолее този проблем.Продължава да е амбициозен,но не до такава степен,до каквато беше.
Да Вашата учителка е постъпила нетактично,можела е да те извика настрани,но опитай се да поговориш с нея.
Не е срамно да посетите психолог,но може би с известни усилия от твоя страна,също ще се разреши проблема.
Успех!

Може и да не е "прболмено дете", но тази постановка със сигурност създава сериозни и дългосрочни проблеми. Посетете го този психолог, няма да навреди, независимо дали и кой се е оплакал, ако можете и друг, извън самото училище, който, поне според мен, би бил по- обективен, не разговарял с училищния персонал. Посъветвай се и ти как да се излекуваш от максимализма- не те обиждам, нито се подигравам. Наложително е. Заради теб и заради детето. За мен пък перфекционизмът не е нищо положително. Стремежът към по- добро и по- качествено не е задължително да е стремеж към "най-" добро и "най-" качествено. Първото е полезно, второто- не е.

Опасен е, защото е вид мания.

Христова, аз бих се посъветвала с психолог и за себе си и за детето. Освен това си мисля следното - детето прекарва ли достатъчно време с баща си и въобще в мъжка компания? Мъжете по-рядко проявяват склонност да са перфектни, защото мислят по по-различен начин от жените и като правило за тях са важни други неща. Ако имаш възможност, запиши детето на групов спорт, където са важни не личните качества, а по-скоро сработването в екип - примерно футбол, волейбол, баскетбол. Даже и да не е спортист, ще се научи да приема загубата и да се сработва с другите, също така ще се научи да изчаква реда си. Играта в екип е много важна за мъжете. Ако не друго, ще има и поне още една тема за разговор със съучениците си. Перфекционизмът е отдаденост за самия себе си, ако мога така да се изразя, той не включва други хора. Може би именно това го отдалечава от съучениците му, смятат го за егоист и саможив (децата и тяхното отношение в случая е много добър показател, че нещо определено не е както трябва)? Можеш да направиш следното - почвате да правите нещо заедно, но не го завършвате докрай или не го правите съвсем както трябва. Тъй като ще те попита защо, ти ще му отговориш - за да имам повече време да играя с теб и отидете на разходка примерно, без определена цел. Даже и да те чака огромно почистване, готвене, миене, пране, като цяло хората са по-важни. По-добре да отиде не достатъчно подготвен и неогладен на училище, но да е имал добро преживяване предишния ден.

Няма нищо лошо да иска да е пръв.

Освен ако не е "винаги". 

Също е много важно и по какъв начин човек става пръв и как се отразява това на отношението му към околните.
Сещам се за две съученички на сина ми - едната също спада към категорията "първа на всяка цена", поощрявана (и обожествявана) от родителите си, но без да има реално по-големи възможности от другите деца. В резултат - съучениците и се присмиваха и подиграваха, защото всеки път, когато не се нареждаше сред първите, изпадаше в истерия, ревеше, молеше се и учителите, притеснени от реакциите и, завишаваха оценките. Така си и изкара - с подаяния. Според майка и обаче, такова дете-чудо не се е раждало досега. 
Другият пример е за още едно момиче, което наистина беше по-по-най в класа без подмазване и сделки с учителите, а благодарение на интелекта и труда си. Не само че беше най-уважаваната в класа, но и всички момчета бяха влюбени в нея, без да е била кой-знае каква красавица. Имаше много по-красиви момичета, но "лигли", според мнението на "мъжката" част от класа.  (Става въпрос за началната степен.)
Всички се възхищавахме на това дете - как успяваше винаги да е на върха, без да вири нос, без да парадира, без да откаже помощ никому. За сметка на това пък не се намери никой, който да каже лоша дума за нея, даже и от родителите на "лиглите". 

Аз не разбирам защо психихологът да травмира детето,вероятно не знам за какво става дума,където живея работата им е точно обратната и аз лично не бих се замислила да го заведа ако съм убедена че има защо
Има няколко стъпки за мен в този момент
1.бих се опитала да не съм емоционална и да правя допълнителен "проблем",детето е здраво и право,бори нещо-ще се опитаме да му помогнем,така както сме го учили да яде с вилицица и да си закопчава панталоните сам
2.ще занеса на учителката лист разграфен ден-час-поведение (или каквото прецените) за да събера обективни данни ( 1 седмица) за какво се случва след като я уверя че взимам нещата сериозно и ще заведа детето където трябва ако се налага; без конфронтация,драма, "ама вие госпожо никога не сте го харесвала" и пр
3. бих играла хипотетични ситуации с детето за да чуя лично как се справя с "да съм пръв " идеята
След като събра инфо за какво аджеба иде реч ще мисля варианти,има не един. Не бих с лека ръка определила учителката като некомпетентна,но не бих и се доверила сляпо.
Обикновенно проблемът не е само 1 (перфекционизъм в случая),затова и бих наострила уши.

Проблемът идва когато в основата на мотивацията да си добър стои външен фактор - сравнение с другите. Затова когато има по-добър от теб и не си първият, идва разочарованието и  всичките му последствия, свързани със самочувствието, проблеми с общуването и прочие.

Ако човек харесва това, което прави, ако удовлетворението му идва от постиженията сами по себе си - дали че е научил нещо ново, дали че е преодолял нещо трудно и подобни - мотивът да се самоусъвършенства идва отвътре, и резултатът - да бъде добър и евентуално най-добър е просто резултатът, а не движещата сила.

МЕЦИ Добре дошла във форума! Писането с главни букви тук е равносилно на крещене.  Убедена съм, че не това е желанието ти и затова го отбелязвам. Можеш дори  да редактираш поста си до 24 часа с бутон Редактирай. Весело изкарване! 

Доста типичен за възрастта на детето ми се струва този проблем. На тази възраст повечето момчета, особено по-темпераментните, искат да са все първи. И моят син беше така (сега е на осем и май го преодоля). Лошото е, че трудно приемат, или направо не приемат загуба. И то за всичко, защото за тях няма дребни неща. Примерно, играят на някаква игра, да речем на гоненица, и героят, дето все е пръв, го хващат. Той обаче казва не, не е честно, защото еди-какво-си. Почва едно крещене, тръшкане, стига се до бой... сещате се. Родителят гледа отстрани, и се чуди как може за една глупава игра... да, ама не. Щото нали винаги трябва да е пръв! В крайна сметка и играта се разваля, и приятелството се разваля, и никой не печели.

Струва ми се, че майката влага много 'възрастен' смисъл в това да си пръв, а детето си го разбира по детски. То и не се изисква много усилия да искаш да си пръв, де - къде-къде по-трудно е да се научиш да приемаш и преодоляваш загубата.

Според мен детето има проблем с учителката. Поговори с въпросната госпожа какво толкова я дразни в синът ти. Защто се получава така. Един учител е в състояние да настрои децата срещу някое дете( нещо подобно се случи с детето на една позната). Не го е водила на пслихолог а го премести и нещата се оправиха.

Първо ще започна с линка: тук

Това е една невероятно книжле от Сър Ричард Брансън, мултимилиардера, основател на компанията Virgin - звукозаписната, авиокомпанията и най-наскоро - космическата Virgin Galactic. Това, което ме впечатли най-силно в тази книга е, факта че като дете Ричард Брансън е страдал от дислексия - болест, при която много трудно се запомня каквото и да е. И за да е поне на нивото на останалите си връстници е трябвало да прочита нещо по 200 пъти за да го запомни, вместо 1-2 пъти, колкото е било необходимо на съучениците му. В България - това дете щеше да получи етикет "проблемно", да бъде изхвърлено от училище и изобщо унижено и разбито по всякакъв начин. Щеше да израстне като истински аутсайдер, а не като ярка и различна личност, с увереност в собствените си сили. Във Великобритания това не се случва, и заслугата за това е изцяло на семейството му.

Ето част от "веруюто" на Сър Брансън:

* Не се съмнявайте в себе си – няма невъзможни неща!
* Живейте на пълни обороти!
* Никога не се предавайте!
* Независимо какво искате да постигнете в живота, не положите ли усилия, няма да сбъднете мечтите си.

Всъщност на първо място като ценност поставя семейството си, а главната препоръка, която дава след това е - "Каквото и да правите, с каквото и да изкарвате парите си - забавлявайте се! Животът е кратък, не си струва да го изгубите със скучна или досадна работа. А ако все пак се налага - вършете я винаги перфектно и професионално, докато намерите следващата си желана работа."

Всичко това го казва човек, създал компании за милиарди, обиколил (доколкото си спомням) Земята с балон и продължаващ да се стреми да бъде винаги първи, но не и на всяка цена! Книжката не е скъпа - около 5 лева струва и горещо ви я препоръчвам да я прочетете, преди да ходите на психолог.

Та всичко, което исках и се опитах да Ви кажа е - подкрепяйте детето си! Колкото и да е различно, колкото и да е нестандартно! И колкото повече уверени и различни деца имаме в България, толкова по-добре за всички нас!

Напоследък играя със сина ми на "Не се сърди човече" и "Мемори".
Много се разстройва, когато аз побеждавам. За мен това е начин да тренирам търпението му и умение да приема загуби. Искам да бъде наясно, че не винаги ще бъде пръв във всичко, а и не е необходимо. Чувството за съвместност е не по-малко важно. Дори на математически състезания децата се явяват отборно.
Как искаш да възпиташ детето си, е твоя преценка, както и дали ще се справиш сама /без специалисти/ - също.

Бях класна една година на един 5-ти клас.
Имаше едно момченце, което беше умно, но и  много чувствително. И във всичко искаше да се изтъкне. Съучениците му много се дразнеха от него. Защото дори все пръв да отговаряше на въпросите не го правеше по правилния начин. Постоянно се провикваше когато учител зададеше въпрос без да вдигне ръка или да даде някакъв знак, като в 50 % от случаите даваше грешен отговор. Не разбирайте погрешно, не беше глупав, когато го изпитват си знае уроците, просто още изслушал-недоизслушал въпроса на учителя и бързаше ПРЪВ да отоговори.
Съучениците му му казваха - Айде, престани, беееее, да правиш така!
Дразнеха се!
Още нещо, изобщо не можеше да понася каквато и да било критика. По рисуване, например, като правехме конферанс на рисунките, изобщо не приемаше мненията на другите деца за рисунката. Когато аз му кажех, че би било добре да обърне внимание колко голяма глава е направил на човека и следващия път да не е голяма колкото тялото му, той се зачервяваше, сякаш съм го обидила и съм казала, едва ли не, че не може да рисува. Аз забелязвах това и изтъквах всички добри качества на рисунката - като цветност, интересна композиция, но...
Всички учители ми се оплакваха, че разваля дисциплината на класа с неговите постоянни изтъквания и непоносимост на критика. Защото то разпалено започваше да спори с тях за преценката на работата му в час.
Говорих с училищната психоложка и с майка му. Майката знаеше, че е доста чувствителен и вкъщи каза, че му говорила по темата.
От своя страна аз в часа на класния доста често говорих с децата за това колко са различни, как всеки е уникален с характера си, но всички сме колектив и че ще станат приятели, че трябва да се уважават един друг и ако има някой с нещо да ги дразни, просто да му покажат, че това не им харесва, но без да го обиждат... и т.н.
Честно казано бавно и постепенно нещата поне в клса поотихнаха, но много бавно и смного усилия от моя страна.
Дори проведохме нещо като групов сеанс психологически, леко ироничен, но май беше ползотворен за децата. Не помня точно, но от типа на : Аз казвам - Айде да видим кой според вас е най суетен от класа, кой се кипри най-много? Това казано с много закачлив тон, и уточняваме , че ще бъде царицата на класа. Но царицата да я предупредим, че трябва редовно да си пише домашното...
После въпрос - кой е най-бърз? ... и така, горе -долу всяко дете беше споменато с добрите си качества, но да поправи еди-какво си в себе си.

Това го разказах за да ти кажа, децата вкъщи са едни, а в училище са други, на улицата с приятели са трети.
Препоръчвам ти горещо да поговориш с учителката на детето ти. Дори в присъствието на училищния психолог ще е още по-добре. БЕЗ ДЕТЕТО!
Вие двете сте хората, които ще успеете да му повлияете най-добре така, че то да започне да се вписва в  средата на съучениците си. Чувствителните деца са особено трудни, защото трябва да се пипа с мека ръкавица.
Ако една учителка ти каже, че детето ти не се вписва много добре в средата, то по лично мое мнение дори положението е по-сложно.
Толкова пъти съм си казвала да кажа всичко в очите на някои майки, но като ги видя милите колко са притеснени винаги смекчавам ситуацията поне наполовина отколкото е сериозна.
Знам, че има и по-безсърдечни учителки, аз даже смятам себе си също за чувствителна и вземах проблемите им присърце, но трябва да поговориш с класната. И то препоръчвам извън училище, да не ви притесняват звънци, деца и да ви притиска времето. Защото е възможно в училищна среда и класната да смекчи мнението си както правех аз.

Не става дума да се опитвате да го вкарате в някакъв коловоз в който то не ще да влиза, а да разберете защо детето не е добре прието, какви са причините?
Ако има някакъв проблем да бъде обсъден, ако положението е просто като моя пример - ужасно чувствително дете, да бъде говорено с класа и така пак би могло да се постигне приобщаване.
В краен случай може да поговориш и с други учители за да разбереш как те оценяват поведението на детето и оттам да се избере начин на поведение и от тяхна страна...

Доста дълго стана, но ме заляха едни спомени с тая тема...
Виждам, че си благодарила, което вероятно значи, че приключваш темата, но все пак се надявам да съм ти била полезна с мнението си!

Прекрасно обяснение!   

след като ти го учиш винаги да е пръв и най- добър,може би детето се старае толкова ,за да ти се хареса и да не те разочарова -децата имат много странна логика  ,обясни му че не винаги ще бъде така и какъвто и да бъде и който и под ред да е ,ти винаги ще го обичаш