Синът ми е твърде емоционален, много напорист и винаги си казва каквото си мисли. Учила съм го каквото прави винаги да го прави по най-добрия начин. Девизът ни е, че дори да си чистач да бъдеш най-добрия чистач...
Все пак детето е на шест, трудно понесе промяната с тръгването на предучилищна в училище, учителката прояви професионализъм, като не му сложи етикет "проблемен" или "лош". Работя от вкъщи и винаги следобедите ми се посветени на него. Промени се драстично от септември до сега... Но съучениците му се дразнят от постоянното му желание да бъде пръв и от това, че той се справя много по-добре от тях с материала... Има едно момиченце което синът ми харесваше в началото, около Нова година беше му се подигравала, че учителката го е била толерирала и за това имал високи оценки. Беше изпаднал в някаква апатия и трудно го измъкнах от това състояние. Всеки ден говоря с учителката "Имахте ли проблем с него днес". Не ми е казвала да има проблеми, освен, че крещели с другите момчета или се гонели...
В петък сме се събрали няколко майки и учителка идва първо при мен връчва ми един лист с телефоните на училищния психолог и ми заявява, че синът ми трябва да започне да го посещава, защото иска да е винаги първи и децата го отхвърляли... Бях потресена, не знаех как да реагирам, благодарих и си тръгнах...
Сега не съм на себе си... толкова ли е проблемен синът ми... толкова ли подтиска другите, че публично обявяват, че е проблемен...И ако отида на този училищен психолог каква ми е гаранцията, че това което споделя синът ми няма да стане обществено достояние.
Не омаловажавам проблема, ще заведа детето на друг препоръчан ми от приятели психолог...
Но не ми излиза от главата, това проблем ли е?
Не се ли поставя много висока летва на синът ми?
Дали не са се оплакали родители, че да ме линчуват публично?
и още куп, но стана дълго... Не мисля, че съм права, не знам кой прав кой крив, за това ви моля за вашите мнения.