Публикувана: 15 фев. 2009, 17:57 ч.
Последно мнение: 14 апр. 2009, 18:15 ч.

Заради мостовете на Медисън

15 901
123
1

# 30 15 фев. 2009, 18:48 ч.

Мнения: 2 448

Зависи колко са ти силни мотивите, за да поискаш точно това нещо, каквото и да е то.
И зависи колко ти е силна съвестта.
За всеки е различно.
И всеки има различни нужди - един е удовлетворен, ако прави правилните според него неща (независимо дали влиза в конфликт със собствените му желания), друг от спокойствие и сигурност, трети от адреналин и силни емоции( почти винаги безумни и завършващи със сълзи) и т.н.
Но все си мисля, че това, което е от най голямо значение за всеки, за да се чувства наистина щастлив, то надделява.
Човек търси удовлетворение и не съзнателно се стреми към него. А всеки се чувства удовлетворен от различни неща.

# 31 15 фев. 2009, 18:49 ч.

Мнения: 2 212

Шанел, това ми е любимият филм, гледала съм го неведнъж, имам и книгата, но някак си след филма я четох и затова пред очите ми винаги са Мерийл Стрийп и Клинт Истууд.
До скоро все си мислех, че няма по-голям смисъл от тази тръпка, но напоследък и аз като теб се замислям, ту така, ту иначе, защото от друга страна семейството и децата са еквивалентни като смисъл, като светоусещане, като святост. Така, че не знам, на този въпрос винаги стигам до същата дилема, до която и дали кокошката или яйцето...но определено всеки път като го гледам филма никога не съм и помисляла да виня героинята или нещо от сорта, дори по-скоро я виня, че остана и ми беше много мъчно за неосъщественото...

# 32 15 фев. 2009, 18:51 ч.

Мнения: 4 892

Цитат на: Chanel в нд, 15 фев 2009, 18:46

Или са прости.Само безкрайно глупав човек може да живее без угризения.

Е, след време може да претърпят метаморфоза, да съумее да ги превъплати, ако до тогава човекът не е умрял от угризенията Laughing

О, и със съмнения не е лесно. Ако бях направила така....дали нямаше да е по-добре. Нещо такова.

# 33 15 фев. 2009, 18:55 ч.

Мнения: 2 161

Цитат на: ester в нд, 15 фев 2009, 18:49

Шанел, това ми е любимият филм...

Не само заради децата и мъжа.А тази любов,заради която съм си тръгнала с два куфара,тази любов,дали ще може да се развие,изобщо да просъществува?Някак си твърде много неща се натрупват по средата и е твърде вероятно,да приключи любовта крайно отегчена.Но може и да не е така.

# 34 15 фев. 2009, 18:57 ч.

Мнения: 12 670

Ана Каренина.

# 35 15 фев. 2009, 19:01 ч.

Мнения: 2 161

Ана Каренина е една крайно неуравновесена жена.не мисля,че тя има нещо общо с мостовете.Ами тя доли не се съпротивлява достатъчно на Вронски.Добре,че се хвърли под влака.За нейно добро беше и за доброто на всички около нея.Истерично същество.

# 36 15 фев. 2009, 19:14 ч.

Мнения: 2 211

Мисля, че ако ми се случи това, ще постъпя като Франческа. Не бих оставила семейството, дори заради такава разтърсваща авантюра. Ще си мечтая за Него и ще си крея докато умра. Преди 15 години, бих направила обратното /ех, младост, младост.../.
Много добре си спомням сцената, когато валеше, така сякъш небето се е продънило, тя беше със съпругът си в колата и се застигнаха на светофара. Мерил Стрийп изигра прекрасно вътрешната борба на Франческа - да остане или да отвори вратата, да изтича и да настигне любимия /в този момент се огледах и видях, че всички дами в кино - салона поплакваха/.

Последна редакция: нд, 15 фев 2009, 19:46 от tety

# 37 15 фев. 2009, 19:38 ч.

софия
Мнения: 386

Току що прочетох книгата.Дали Франческа щеше да се влюби в каубоя,ако не беше дълбоко в себе си неудовлетворена от съпруга си?Може би късно е срещнала своята половинка.Ако тръгне с Робърт,ще изпитва угризения и те ще разрушат любовта й.Тя остана и не изживя своята голяма любов .Откъдето и да погледнем,ситуацията е мат.

# 38 15 фев. 2009, 19:43 ч.

Мнения: X

Мисля си, че не само от страх да не загуби сигурния си и уреден живот със съпруг, който я обича, Мерил не тръгна след Клинт.
Мисля си, че го направи от чувство за отговорност и дълг. Не онзи еснафският дълг, заради който се кълнем пред свещенника във вечна вярност, а този, който идва след съжителството, след отдадената любов, доказал се е.
Мерил не можа да предаде човекът, който я обичаше и за когото се е венчала. Тя си знае защо, може би той наистина не е заслужавал да бъде предаден. Има и такива мъже.

# 39 15 фев. 2009, 19:47 ч.

Мнения: 2 212

Цитат на: Chanel в нд, 15 фев 2009, 18:55

Не само заради децата и мъжа.А тази любов,заради която съм си тръгнала с два куфара,тази любов,дали ще може да се развие,изобщо да просъществува...

Все си мисля, че казвайки се, че най-вероятно и тази любов като другата ще влезе в ежедневие, релси или изобщо ще се отегчи или изпари, така просто се опитваме да избягаме от мисълта, че изпускаме щастието...и то винаги ще ни изглежда като единственото, неповторимо и най-, защото човек винаги се стреми към това, което му се изплъзва...и в нито единия от сценариите, тя не е щастлива, в единия случай ще запази семейството и спокойствието на децата си, но с цената на вечната неудовлетвореност и копнеж по недоизживяното, а това твърде често се проявява и в семейните отношения...Ако последва пък Него, то с времето ще се обадят угризенията, дали пък не постъпи егоистично и дали си струваше, защото възможността да е с Него ще утоли този копнеж, който всъщност е изгарящата любов...И така, няма правилно решение в случая, има примирение с направен избор.

# 40 15 фев. 2009, 19:56 ч.

Мнения: 2 070

Не бих.Бягам от усложнения,по всякакъв начин.Самата мисъл че мога да се влюбя безнадеждно,ме изкарва из релси.Мостовете на Медисън е любимият ми филм.
Ако Мерил Стрийп беше тръгнала с Исууд,вече нямаше да е същото.Щеше да се загуби магията на филма.

# 41 15 фев. 2009, 19:56 ч.

Мнения: 2 448

Не знам, но понякога оправдавайки избора си да останем на сигурното с дълг или това, че човекът, който ни обича не го заслужава, всъщност не го ли правим от егоизъм , да напуснем спокойния живот, от страх, че новото може да ни разочарова и накрая да останем без нищо?
Защото ако сме сигурни в изхода (хипотетично, защото няма как да стане) и знаем, че новата любов, страстната ще е успешна, няма да мислим толкова много за този, който не заслужава нашето предателство.

Цитат

И така, няма правилно решение в случая, има примирение с направен избор.

На никого не пожелавам примирение, освен в случаите, когато нямаме избор. Особено пък примирение със цял живот съпътстващо съмнение, ами ако ...

Ако човек не е удовлетворен, винаги съществува риска, животът да му предложи избор да удовлетвори празнотата си.

# 42 15 фев. 2009, 19:59 ч.

Мнения: 502

Не знам,не мога да кажа. Но на мен истеричната Анна Каренина ми е по-близка някак,макар че разбирам прекрасно и героинята на Мерил Стрийп. И двете не са от най-щастливите жени,някак късно и в неподходящ момент ги спохожда истинската им любов.
А Клинт Истууд е много,много голям актьор и режисъор,от най-талантливите.

# 43 15 фев. 2009, 20:04 ч.

Мнения: 2 070

Цитат на: Chanel в нд, 15 фев 2009, 18:40

Красиви думи,но не е така.Всяка ситуация може да се контролира,ако поискаш.От любов не се умира,но от угризения,мисля,че да.

за да умреш от угризения,трябва да имаш съвест,при някои хора липсва

# 44 15 фев. 2009, 20:05 ч.

Мнения: 2 211

Цитат на: pasinet в нд, 15 фев 2009, 19:56

Цитат

И така, няма правилно решение в случая, има примирение с направен избор.

Ами децата?

По повод реакцията на сина на Франческа, когато разбра какво е преживявала майка му /беше възмутен/, имаше реплика: "Децата винаги искат родителите им да са безполови." Или нещо от сорта, цитирам по памет.

Препоръчани теми

Детски трихолог в София

Препоръчайте ми специалист дерматолог

Търся добър трихолог в Пловдив или близо до Пловдив

Почитатели на филми по романи на Джейн Остин и такива с подобна тематика.

Причина:

Причина: