Ами да, ама на мен това секцио ще ми бъде 6-тата гинекологична операция. Всеки път ми режат срастванията от предния път по половин час поне. Не виждам как може да важи това при мен.
- Публикувана: 15 фев. 2009, 18:40 ч.
- Последно мнение: 10 май 2009, 21:59 ч.
секцио за 12 мин.
То горе-долу си е толкова.
Моето секцио започна в 11 ч. В 11:08 ч. извадиха едната ми дъщеря, в 11:10 ч. извадиха втората. После ме зашиха, почистиха, показаха ме на близките, преместиха ме и в 11:45 вече бях в реанимацията (увита с 2 одеала и готова за блажен сън). Вечерта ме раздвижжиха, а сутринта съвсем самичка се преместих от реанимацията в стаята. В 10 ч. (в деня след секциото) вече бях на кафе с мъжа ми. Не ме е боляло, не ми е било зле - само леко изтръпване в долната част на корема и "придърпване" при ставане и сядане. Дори вечерта отказах "хапче за сън" - спах си спокойно. След седмица и раната беше напълно затворена. Сега нямам дори белег.
Не съм раждала в Шейново...
Моето секцио започна в 11 ч. В 11:08 ч. извадиха едната ми дъщеря, в 11:10 ч. извадиха втората. После ме зашиха, почистиха, показаха ме на близките, преместиха ме и в 11:45 вече бях в реанимацията (увита с 2 одеала и готова за блажен сън). Вечерта ме раздвижжиха, а сутринта съвсем самичка се преместих от реанимацията в стаята. В 10 ч. (в деня след секциото) вече бях на кафе с мъжа ми. Не ме е боляло, не ми е било зле - само леко изтръпване в долната част на корема и "придърпване" при ставане и сядане. Дори вечерта отказах "хапче за сън" - спах си спокойно. След седмица и раната беше напълно затворена. Сега нямам дори белег.
Не съм раждала в Шейново...
То горе-долу си е толкова.
Моето секцио започна в 11 ч. В 11:08 ч. извадиха едната ми дъщеря, в 11:10 ч. извадиха втората. После ме зашиха, почистиха, показаха ме на близките, преместиха ме и в 11:45 вече бях в реанимацията (увита с 2 одеала и готова за блажен сън). Вечерта ме раздвижжиха, а сутринта съвсем самичка се преместих от реанимацията в стаята. В 10 ч. (в деня след секциото) вече бях на кафе с мъжа ми. Не ме е боляло, не ми е било зле - само леко изтръпване в долната част на корема и "придърпване" при ставане и сядане. Дори вечерта отказах "хапче за сън" - спах си спокойно. След седмица и раната беше напълно затворена. Сега нямам дори белег.
Не съм раждала в Шейново...
Моето секцио започна в 11 ч. В 11:08 ч. извадиха едната ми дъщеря, в 11:10 ч. извадиха втората. После ме зашиха, почистиха, показаха ме на близките, преместиха ме и в 11:45 вече бях в реанимацията (увита с 2 одеала и готова за блажен сън). Вечерта ме раздвижжиха, а сутринта съвсем самичка се преместих от реанимацията в стаята. В 10 ч. (в деня след секциото) вече бях на кафе с мъжа ми. Не ме е боляло, не ми е било зле - само леко изтръпване в долната част на корема и "придърпване" при ставане и сядане. Дори вечерта отказах "хапче за сън" - спах си спокойно. След седмица и раната беше напълно затворена. Сега нямам дори белег.
Не съм раждала в Шейново...
И това е напълно нормалното времетраене на едно секцио. Моето продължи също толкова.
И аз не съм раждала в Шейново...
Лятото една позната ми каза, че е родила секцио по някакъв нов метод-не се прерязвали мускулите, а се отмествали...
Не мога да кажа, че тичах из коридора на следващия ден, голяма лигла излязох...
Не ми се мисли ако ме бяха оперирали традиционно, как щях да съм.И съм съгласна ,че това зависи от "майсторлъка в шев и кройка"на лекаря и екипа му.
А това дали ще се възстановиш бавно, дали зависи от факта, че имаш дренаж или не. Някой знае ли защо се налага след някои операции дренаж-чувала съм мнения че е от не дотам добре свършена работа по време на операцията? Аз лично бях с дренаж но се наложи спешно секцио-не планувано и се възстановявах доста време- поне три дни след това ходех прегърбена като бабичка по коридорите а по принцип не съм глезла 
Лятото една позната ми каза, че е родила секцио по някакъв нов метод-не се прерязвали мускулите, а се отмествали...
Не мога да кажа, че тичах из коридора на следващия ден, голяма лигла излязох...
Не ми се мисли ако ме бяха оперирали традиционно, как щях да съм.И съм съгласна ,че това зависи от "майсторлъка в шев и кройка"на лекаря и екипа му.
Факторът "страх" също го има.
В реанимацията едвам придумаха момичето до мен да стане, а тя не искаше, защото "ЩЕ боли". 
Като се изправи най-после, видя, че само страхът е бил голям.И още нещо за тези, на които им предстои - не чакайте да ви раздвижат, можете и самички да се подготвяте за великото ставане.
Мен само като ме отпусна упойката и усетих, че вече си мърдам краката, почнах малко по малко да се въртя в леглото, да се обръщам от едната на другата страна... А и ми беше неудобно да викам постоянно сестрата а за телефон, а за вода... и без това бяха луднали, та се оправях сама. Убедена съм, че това значително допринесе за лесното ми и бързо възстановяване. 
Не бих казала, че ме беше страх, опитах да стана същия ден, но ми причерня и припаднах още в седнало положение на леглото. На другия ден, сутринта, пак не се получи, сложиха ми 4 инфузии и се изправих на крака. Другите момичета успяха да стигнат до банята още първата вечер, още им завиждам. 
След първото раздвижване животът вече става песен. 
А за болката - болеше ме и като лежа, обезболяващите само я правеха поносима, но не и да изчезне. През нощта не можах да спя от болка. Май ми е много нисък прага или пък са ми давали някакви много слаби обезболяващи.
След първото раздвижване животът вече става песен. А за болката - болеше ме и като лежа, обезболяващите само я правеха поносима, но не и да изчезне. През нощта не можах да спя от болка. Май ми е много нисък прага или пък са ми давали някакви много слаби обезболяващи.
Лятото една позната ми каза, че е родила секцио по някакъв нов метод-не се прерязвали мускулите, а се отмествали (или нещо такова ми объясни). Възстановила се е много бързо и леко. Може би за същото говори 
Да точно за това пишеше, че не се прерязват мускулите и не само ваденето на бебето,а целият процес трае 12 мин.(поне такава е статията,не знам доколко е вярна)
моята щерка я извадиха за 5 минути, но следващите 40 мин, през които ме шиха, ми се видяха безкрайни... освен, че направих силна реакция към упойката, виждах и цялата операция от отражението в лампата над операционната, което ми донесе допълнителен стрес така че, ако може по-бързо да ме закърпят следващия път (макар не и за 12 минути), ще съм по-доволна 
иначе и аз съм от много доволните от секциото, станах едва след 30 часа, но съм нямала сериозни болки и оплаквания
и се възстанових удивително бързо
така че, ако може по-бързо да ме закърпят следващия път (макар не и за 12 минути), ще съм по-доволна иначе и аз съм от много доволните от секциото, станах едва след 30 часа, но съм нямала сериозни болки и оплаквания
и се възстанових удивително бързо
Моето секцио беше около 35 минути, т.е 23 минути повече от рекорда от 12-те минути . Разликата във времето не е чак толкова голяма . Следователно въпроса опира до колко е щадящо секциото за бебето и за бързото възстановяване на майката . 
Преди пък са правели огромни разрези от пъпа надолу, сега почти не се личат, така че медицината напредва и почти всичко е възможно.
Преди пък са правели огромни разрези от пъпа надолу, сега почти не се личат, така че медицината напредва и почти всичко е възможно.
Моето секцио беше около 20-ина минути. Бебчето го извадиха още, докато анестезиолога ми обясняваше каква упойка ми слага. Докато си се радвах на бебето ме наместваха нещо - не знам какво, но се усещаше и накрая ми сложиха телбод. Станах след 12 часа.
Е, верно че не съм раждала в България, но мисълта ми е, че е напълно достоверно.
Е, верно че не съм раждала в България, но мисълта ми е, че е напълно достоверно.