независимост и лично пространство на семейството

А, де!    Това ще висша проява на помощ!   

Ау, а може ли да не подливаш масло в огъня. Те са 2. Може свекървата да роди едното.

Мадам, това не беше по моя казус бре

Касиди, ще разкажа моят опит. Ясно е, че има разлики с твоя случай. Но намирам и някои прилики.
Желанието на майката на мъжът ми беше да гледа изцяло детето ни. Така си го представяше. Както и си представяше, че ще бъде с нас тримата постоянно. Това си има предистория, която съм описала в предишните си писания по темата.

Ето как постъпих аз. По резултатите ти прецени, дали си струва подобна тактика. Аз лично на онзи етап не успях да измисля по добра.

1. Направих всичко възможно да приготвя всичко необходимо за детето преди раждането. Тя имаше желание да купи нещата, защото предварително нищо не се купува, както гласи поверието. Заведох я на един магазин и заедно избрахме комплекта за изписване. С майка ми пък избрахме чаршафчета.

2. Понеже това ми е първо дете, нямах представа от елементарни неща по отглеждането на бебета, за това се подплътих максимално с информация, включително отидох на курс за отглеждане на бебе - къпане, сменяне на памперси, кърмене, болести, възможни проблеми през първите месеци.

3. Казах на двете майки, че имам желание и намерение да се посветя на отглеждането на детето си максимално. Така или иначе след едно раждане никога не се знае със сигурност как може да бъдат нещата. За това може да имам нужда от тяхната помощ. Да знаят, че ако имам нужда от помощ, може да ги помоля за такава. Естествено, получих отговор, че мога да разчитам.

4. Като се роди бебето, побързах още в родилният дом да се уверя, че мога сама да го къпя, преповивам и така като се прибрах вкъщи просто нямаше за какво да ми се помага.
Бебето беше много ревливо, обаче аз твърдях, че не мога да го слушам да реве в другата стая, докато някой го дундурка неуспешно и така се редувахме да успокояваме човечето аз и мъжът ми...

5. С прането, гладенето, чистенето и тн. срещнах повече трудности. За бебешките дрехи и принадлежности обявих, че искам да се грижа само аз.
За останалото...както е видно от темата, все още водя борба понякога.
Но съм доволна, че все пак извоювах голяма част от онова, което исках.

Не знам дали това е бил най правилният начин.
Ти имаш предимството, че имаш опит вече с отглеждането на едно дете. По уверена си. Мисля, че ако предварително се обясни, че може да поискаш помощ(а може и да не поискаш ), след раждането поне ще бъдеш попитана имаш ли нужда от такава.  Но това все пак не е съвсем категорично предварително уреждане на въпроса. Ти ще прецениш най добре.

Когато се чака бебе, винаги хората смятат, че трябва да помагат. А пък като се чакат две, са повече от убедени. Може би е вариант също да наблегнеш на това, че си имаш помагачи (Сигурна съм, че каката ще ти помага ) и че е полезно за голямото дете да се включва в грижите за по малките...Учи се на грижа, на труд, не се чувства отхвърлено от майката, а и самите деца се сближават така (Това съм го чела по книгите и предполагам, че е така наистина).

Не съм много безпристрастна, защото ситуацията ми е подобна.

Притеснява те основно това, че майка ти е приела толкова негативно твоите думи, до колкото разбирам. Понякога в афект, казваме нещата по начин, по който после ни се иска да не сме ги казали. Изчакала си да се натрупа много раздразнение и си избухнала накрая. Човешко е! А майката си е майка и може да прости. Мисля, че можеш да говориш с нея. Имам предвид не да и се извиняваш, че мислиш това, което мислиш. Не да отстъпваш от позициите си. А да и кажеш, че съжаляваш за тона, с който си изрекла нещата и че съжаляваш и че ти тежи, че си я обидила с него. Вярвам, че ще прости за тона... Естествено, ще се наложи след това спокойно да и изложиш мислите, чувствата и представите си по главния проблем...и занапред да отстояваш себе си постоянно и целенасочено...Няма да е лесно със сигурност...нито за теб...нито за майка ти...

Благодаря ти, Слънчо,
така и ще стане. Като се поутолят страстите ще се разберем спокойно или поне ще поговорим, пък дали ще се разберем е друг въпрос. Просто майка ми не иска да приеме мисълта, че нейната помощ може да ми идва в повече и си мисли, че съм неблагодарна, че я използвам. Абе, лоша ситуация. Но че ще се разберем, ще се разберем. Истината е, че откакто се скарахме, вече 2 дни не сме се виждали и чували /а преди по 100 пъти на ден/ и аз чувствам облекчение, толкова ми е леко, че никой не ми се пречка и въобще не се чувствам виновна.

Евалата Рокс! В това мнение си синтезирала моите мисли относно МАЙКА МИ. Със свеки рядко имаме пререкания, веднъж-два пъти на година се посдърпваме за да установим границите и общо взето се разбираме и цари мир, а живеем през един етаж и се виждаме всеки ден. С майка ми, хем е на 120км, проблеми от типа "непоискано добро" имам постоянно, не ми се мисли, ако беше по-близо.

Родителите ни (и моите, и неговите) не се включват подпомагащо нито финансово, нито материално в нашите грижи, следователно и акъл не ни дават.
След като можем да се издържаме сами, значи сами можем да си решаваме  проблемите и да си възпитаваме децата.
Те очертаха първите граници, ние - вторите, което съвсем не означава, че не се разбираме чудесно  .