Не знам каква трансформация на съзнанието и чувствителността си следва да претърпя, за да придобия физическата възможност и психическата освободеност да ампутирам крак /примерно/. Ще ми струва дълги, безсънни дни и нощи в себевъздействие и самоубеждение, че правя това, за да спася човешки живот. А дори няма гаранция, че ще успея да се навия, най-много да превъртя. С това само искам да подчертая, че действително лекарската професия е най-рисковата - за самия теб, и за всички потенциални пациенти. И съм напълно сериозна.
Ако разсъждаваме по този начин, наистина професията на политика ще излезе най-рискова, защото само с един подпис решава живота и бъдещето на милиони хора. Какъв ти отрязан крак, когато може да хвърли страната във война и да причини смъртта на милиони?
Ох, добре, че политици стават само дебелокожи говеда, че сън нямаше да ме хване от жал за безсънните им заради душевни терзания нощи...
