моля ви бъдете 4естни

Авторката, виж сега - отиваш, раждаш го и това е! При всеки става различно, едни раждат за час, други цял ден, трети със секцио, но така е, никой не знае предварително как ще се развият събитията. А, вместо да четеш ужасии, иди прочети в Кърмаческия форум за кърменето, че в родилното нямат кой знае каква подготовка на тази тема, най-много да те объркат /както се случи с мен /

Е,значи не съм разбрала,но ми прозвуча много объркано написаното и предположих ,защото кой би искал да чете страхотии в такъв момент,поне според мен,де

Ражданията ми бяха сравнително бързи. Когато ме питат как е минало им казвам следното - най-силната болка, която съм изпитвала и най-бързо съм забравяла. Точно в момента, в който плацентата ми излезе, изпитах най-голямото облекчение. След няколко часа вече държах бебчето.

Най-гадна за мен беше проверката за разкритие - много ме болеше.

най-хубавата част е момента, в който се ражда бебето   няма друго такова щастие, цялото усилие и болка се забравят в този момент

- това забравих. Наистина е ужасно.

Не си пълни сладката главица с не чак до там приятни разкази . Отиваш, раждаш / както е писано/ и това е. Просто се надявай и се пълни с положителна енергия всичко да мине добре. Леко раждане ти желая! Колкото до моето раждане - изпитах болките о от 2-та начина да родиш. Тръгнах нормално да раждам, но се наложи секцио...но не искам да разказвам подробности. Не се плаши и вярвай в себе си.

И аз да разкажа.
Контракциите ми почнаха през нощта, бяха леки и нерегулярни. Записвах на един лист през колко време са. Сутринта с половинката отидохме до болницата и имах разкритие 1 см., казаха да си ходя в къщи. Мъж ми се запъна, че няма да ме пусне да се прибера и отидох с него в работата му. Контракциите продължиха през целия ден като бяха още слаби, но вече през 5-6 мин. Към 19:30ч. отидохме пак до болницата, разкритието беше 2-3 см., доктора каза да се разходим малко и след 1ч. пак да отидем. Когато се върнахме разкритието си беше същото, контракциите още леки. Пита къде живея и явно реши, че няма да ме разкарва още и каза, че оставам при тях. Когато казах на мъжът ми ме погледна ужасно стреснато (в този момент се чуваха викове от предродилна зала). Направиха ми клизма, за моя радост нямаше никой вече в предродилното и спокойно си висях в тоалетната. Малко след мен приеха едно момиче, а след това и още 2 жени. Пуснаха ни за запис на тоновете, след което ни позволиха да станем. С момичето се разхождахме, говорихме, записвах на един лист контракциите и на двете.  Контракциите се засилваха и много ми помагаше клякането. В момента, в който усещах, че контракцията почва кляках и болката беше по-слаба (или поне аз така си мислех). Санитарките много ми се смееха. Момичето и жените родиха и аз останах сама в залата, хвана ме шубето, вече много ме болеше, не можех да ставам от леглото. Системата не ми подейства и имах чувството, че ще умра от болка. Разкритието много бавно се увеличаваше, даже акушерката (много готина  ) малко му помогна. Вече се бях панирала, виках като луда, ръцете ми се сковаха. Спукаха ми мехура и ужаса продължи. Дойдоха напъните, но явно от викането не се напъвах правилно и това усложни положението. Акушерката се опитваше да ме разсее и ме питаше нещо, аз от болка не можех да й отговоря, даже я напсувах на ум (за, което съжалявам), че ме занимава с глупости. Най- накрая отидохме в родилната зала. Легнах на магарето и там напъването ми беше по-лесно, отколкото на леглото. Напъвах, но бебето не излизаше, всички повтаряха "Напъвай", а аз "Не мога". По едно време ми се видя, че лекарката хваща ножица, а на мен ми стана лошо (не исках да ме режат). За мое щастие, доктора каза, че не е нужно. Благополучно в 6:12 ч. малката се роди. Няма по-хубаво усещане, след цялата мъка и болка едно спокойствие и облекчение. Болката се забравя веднага. Даже сега като пиша ми се струва, че не е реално. Първия въпрос когато бебето се роди ми беше, дали е добре. Отговора "Да" ме направи много спокойна. Когато сложила малката на гърдите ми си помислих, че няма по-красиво бебе от нея и почувствах огромен прилив на любов. Доктора ми направи 2 шевчета и след това постоях 2 часа в коридора, от където започнах на звъня по телефона. След половин час мъжът ми и майка ми дойдоха. Акушерката изнесе бебка да я видят. Поговорихме малко, защото бях много изморена, а и почти не можех, защото гърлото адски много ме болеше от викането. Закараха ме в стаята и съм заспала почти веднага. Пропуснала съм когато на обяд дават бебетата, та малката я взех при мен чак в 16ч. Когато отидох даже ми се скараха защо чак сега отивам.
Живот и здраве ако пак раждам предпочитам да е по естествен път и се надявам да мине по леко и бързо.

На авторката пожелавам леко бременеене, бързо и безпроблемно раждане и живо и здраво бебче.

П.П.  Съвета, който бих ти дала е да се опиташ да си максимално спокойна и да слушаш акушерката.

Съвсем честна съм - наистина беше прекрасно 
не си пълни главата със страхотии, това с нищо няма да ти помогне по какъвто и начин да родиш 

И аз мисля,че авторката търси ужасяващи разкази за вагиналното раждане и се самонавива за секцио.И двете раждания имат своите плюсове и минуси и което и да избереш ти пожелавам здраво бебче на финала и не си пълни главата със глупости.

Оооо, и за мен това беше най-болезненото , както и проверката на апарата с колана за тоновете на бебето! А иначе първото дете родих за 15мин., а второто за 25мин. (по-голямата част от болките си изкарах в къщи  )!

Леле момичета, като чета какви страхотии пишете, ако сега трябваше да раждам мойте трите, сигурно не бих се навила.Единствените силни болки, които съм усетила са само 4 часа при първото раждане, защото бях с окситоцин.Едно време нямаше къде да чета такава информация и добре,че нямаше какво да чета, та родих лесно, бързо и безболезнено.
Бързо и безболезнено раждане на всички, на които им предстои.

elfi4ka много ме развесели,как си го описала само ,аз не мога да описвам такива изживявания,защото и двата пъти бях секцио,но сега като чета,не бих се навила на нормално раждане.