Мисли положително! Не се оставяй да те превземат тези мисли!
- Публикувана: 19 фев. 2009, 10:50 ч.
- Последно мнение: 17 апр. 2009, 12:54 ч.
Налягат ли ви черни мисли?
, ама днес пак си поревах с крокодилски сълзи след поредния пристъп. 
Мамчета, да ви питам дали и вие изпитвате панически страх за децата си? Мен паниката ме залива на вълни ежечасно, започва да ми се вие свят, повръща ми се, ръцете ми се разтреперват, а през главата ми минават от ужасяващи до най-невероятни картини. Нещо като нероден Петко....Така беше с баткото, така е и с бебо сега. Направо ще полудея, не мога да се отпусна и да се радвам на момента. Кажете моля Ви как се справяте ако изпитвате същото? 
И аз имах сега такъв период около 2-3 седмици.Но не точно паника за децата,а някакъв стрес,и никой не можех да гледам.Сега разбирам ,че ме е тръшнала следродилната депресия
.Тя идва по различно време..при мен малко по късно,но го отдавам на това,че нямаше баби около мен да помагат.Сменихме местоживение,ремонти,пренасяне,пренареждане,по голямо дете(дивак 
)...нямах време да се депресирам.Докато сега малко като се поуспокоих,и хоп....вместо да се наслаждавам на новият дом и децата...към 3 седмици,здраво изпушвах 
.От няколко дни съм си в час....и съм вече спокойна 
,дано това да е било само(а не и кризата на 30-сете да ме е подгонила 
).Бих те посъветвала да спортуваш,ако се чувстваш ОК след раждането разбира се.При мен има положителен еfект.Ако съм много изморена и нервна,и ако мъжо си е в къщи да гледа децата,излизам да тичам
.Може да е за 20 мин,но има страхотен ефект.Отделно един път седмично ходя и на аквастеп. 
Опитвам се да отклоня вниманието си и да мисля само за позитивни неща.
Напълно съм съгласна със Си-си! Гледала съм научно-популярен филм, в който учени обясняват с факти от действителни случки, как лошите мисли водят лоши събития след себе си и обратно хубави позитивни мисли водят до приятни изживявания! Не случайно старите хора казват "не предизвиквай съдбата с лоши мисли". Иначе е нормално да се притесняваш за детето, което носиш. Всяка майка се притеснява, но като се случи насочи вниманието си към нещо положително - случка от миналото, нещо хубаво, което очакваш в близко бъдеще или просто се обади на роднина или приятелка да си поговорите за други неща! Лека бременност и късмет!
Мамчета, да ви питам дали и вие изпитвате панически страх за децата си? Мен паниката ме залива на вълни ежечасно, започва да ми се вие свят, повръща ми се, ръцете ми се разтреперват, а през главата ми минават от ужасяващи до най-невероятни картини. Нещо като нероден Петко....Така беше с баткото, така е и с бебо сега. Направо ще полудея, не мога да се отпусна и да се радвам на момента. Кажете моля Ви как се справяте ако изпитвате същото?
Мила,а тези мисли само за децата ли са или и за тебе и близките ти?
Точно ,поради това ходя на психотерапия.
Мамчета, да ви питам дали и вие изпитвате панически страх за децата си? Мен паниката ме залива на вълни ежечасно, започва да ми се вие свят, повръща ми се, ръцете ми се разтреперват, а през главата ми минават от ужасяващи до най-невероятни картини. Нещо като нероден Петко....Така беше с баткото, така е и с бебо сега. Направо ще полудея, не мога да се отпусна и да се радвам на момента. Кажете моля Ви как се справяте ако изпитвате същото?
Мила,а тези мисли само за децата ли са или и за тебе и близките ти?
Точно ,поради това ходя на психотерапия.
Бях решила твърдо да отида на психотерапевт,но докато се наканя взех че родих и не можах,но сега вероятно ще се наложи,та в тази врьзка искам да попитам harem style : Как се чувстваш сега и има ли ефект от тази терапия? Благодаря !
Мамчета, да ви питам дали и вие изпитвате панически страх за децата си? Мен паниката ме залива на вълни ежечасно, започва да ми се вие свят, повръща ми се, ръцете ми се разтреперват, а през главата ми минават от ужасяващи до най-невероятни картини. Нещо като нероден Петко....Така беше с баткото, така е и с бебо сега. Направо ще полудея, не мога да се отпусна и да се радвам на момента. Кажете моля Ви как се справяте ако изпитвате същото?
Мила,а тези мисли само за децата ли са или и за тебе и близките ти?
Точно ,поради това ходя на психотерапия.
Бях решила твърдо да отида на психотерапевт,но докато се наканя взех че родих и не можах,но сега вероятно ще се наложи,та в тази врьзка искам да попитам harem style : Как се чувстваш сега и има ли ефект от тази терапия? Благодаря !Ефект има и то не малък,но просто се иска постоянство.От 2-3 пъти не става.Пожелавам ти успех миличка.
момичета,аз като родих бях съвсем сама с мъжа ми.помощ не сме имали,а не сме и искали.бабите повече пречат според мен,но това е друга тема.
нямах никакъв опит,в началото детето много ревеше,спях по-2-3 часа на денонощие...а безсънието побърква много сериозно...
все като смахната си мислех:сега реве,защо реве,дали му няма нещо...
после като млъкне започавах:сега не реве,защо не реве,дали не е станало нещо...
сериозно,не ми се смейте...шаш и паника до дупка бях... проверявах го най-редовно диша ли и до днес ми се случва отвреме навреме.. 
при най-малкия здравословен проблем,на който много хора даже не биха обърнали внимание,аз изпадах в див ужас....
да страх ме е,страх ме е и за детето ми и за всички близки хора,които обичам,страх ме е и за мен самата...
но чак приливи на паника и повръщане и т.н. нямам.поне засега. 
как се справям?ами много изтъркано звучи,но се старая да мисля хубави неща,да предизвиквам хубави събития с хубави мисли...
мисля разумно за страховете и се старая да ги преодолявам.не ги потискам,защото един проблем,на който не се обръща внимание ,а те тормози отвътре,се задълбочава и се превръща в бомба със закъснител...
знам,че децата ни имат нужда от физически и психически здрави майки,за да растат здрави и щастливи! и май там се спасявам...в очите и усмивката на детето си!
и не губя,чувството си за хумор.. .самоиронията също е лек понякога!
нямах никакъв опит,в началото детето много ревеше,спях по-2-3 часа на денонощие...а безсънието побърква много сериозно...
все като смахната си мислех:сега реве,защо реве,дали му няма нещо...
после като млъкне започавах:сега не реве,защо не реве,дали не е станало нещо...
сериозно,не ми се смейте...шаш и паника до дупка бях... проверявах го най-редовно диша ли и до днес ми се случва отвреме навреме.. при най-малкия здравословен проблем,на който много хора даже не биха обърнали внимание,аз изпадах в див ужас....
да страх ме е,страх ме е и за детето ми и за всички близки хора,които обичам,страх ме е и за мен самата...
но чак приливи на паника и повръщане и т.н. нямам.поне засега. как се справям?ами много изтъркано звучи,но се старая да мисля хубави неща,да предизвиквам хубави събития с хубави мисли...
мисля разумно за страховете и се старая да ги преодолявам.не ги потискам,защото един проблем,на който не се обръща внимание ,а те тормози отвътре,се задълбочава и се превръща в бомба със закъснител...
знам,че децата ни имат нужда от физически и психически здрави майки,за да растат здрави и щастливи! и май там се спасявам...в очите и усмивката на детето си!
и не губя,чувството си за хумор..
.самоиронията също е лек понякога!
X
Реклама