за момента, въпреки че още не може сам да ходи, той е олицетворение на "шило в дупето". всичко се крие от него, и не защото ми пука за счупеното, а зашото иска да яде стъкла, храната на котката, пликчета, празни консерви и т.н. отделно той има една кола-уолкър, с която сега се придвижва и вече е доста по-свободен в действията си. като настане затишие за 5 минути, тичам да търся причината. днес го намерих в банята, над ваната, отворил (не знам как е докопал по-далечните) всички шишета с шампоан и ги сипва във ваната. а няма и годинка щуротиите му са ежедневни просто.
"не" определено казвам и мисля, че е за важни неша, като например да не яде храната на котката (в редките случаи,. в които е бил по-бърз от мен и не съм я прибрала още), все пак не я намирам за подходяща диета за него. да не виси от решетките на леглото с главата надолу. май са това аз много мразех "не-тата" и още помня. избягвам да ги ползвам, освен когато наистина се налага.