Публикувана: 21 фев. 2009, 19:57 ч.
Последно мнение: 28 апр. 2009, 15:41 ч.

Той просто не те обича вече

30 395
22
1

Гост

# 15 27 фев. 2009, 11:11 ч.

Здравей мила Флорина,

все едно описваш мойта ситуация. 12 годишна връзка, дете на 5.
Тази вечер моят съпруг ще си изнася багажа. А аз след половин час хващам автобуса за да заведа малката при родителите ми, защото работя на смени и докато измисля какво да правя тя ще остане там.
Пожелавам ти много сила на теб. От цялата ситуация аз мисля да изляза достойно. Пожелавам и на теб същото.

# 16 2 март 2009, 10:47 ч.

Мнения: 2 655

Цитат на: флорина в чт, 26 фев 2009, 23:15

Благодаря ви на всички за изказаните мнения и съвети.
Снощи събрах багажа на мен и детето, а от тази вечер се прибрахме при майка ми и баща ми.
Сега, след като взех решението, дишам 100 пъти по-леко.
Само незнам как ще издържа на вайканията на майка му. Сега ми каза - няма да го понеса, ще умра. Да съм си отидела у нашите, да постоя няколко дни и да съм се върнела ooooh!

Казах й, че не съм кукла на конци и да си играя на иди ми, дойди ми. И това е последният път, в който си тръгвам и че няма да остана там, само за да е добре тя, а аз да се измъчвам. Казах, че никой не умира и че в живота се случват и много, много по-лоши неща от раздялата, че живота на всички ни продължава.
За последен път опитах да говоря с мъжа ми снощи, той освен заплахи и обиди нищо не каза. За капак ми взе (открадна) 700 лв. служебни пари. Не ги бил изхарчил, ама нямало да ми ги върне. Питах защо го правиш, каза - от злоба.
Брат му и баща му ме защитават мен, казват, че е луд. Че единствените 2 хубави неща, които е постигнал в живота си са жена му и дъщеря му, а сега губи и тях.
Та така де, мина едното страшно, предстоят други нелеки моменти, но мисля, че ще издържа с подкрепата на близките ми.
Другата седмица ще се консултирам и с адвокат, за да знам от къде и от кое да започна.

Веднага се жалвай в Полицията.ю
На родителите му не разчитай, може да се обърнат срещу теб.

# 17 2 март 2009, 22:37 ч.

Цитат на: флорина в сб, 21 фев 2009, 19:57

Бяхме решили да имаме още едно детенце. В 12 седмица го изгубих, на другата вечер той беше на дискотека, така по-лесно го преодолял, а аз в това време гушках дъщеря ми и плачех вкъщи.
Дълго време правя компромиси със себе си заради него. Много, много компромиси.

И аз преживях нещо подобно - забременях случайно, в трети месец преживях спонтанен аборт. Три пъти ме води в Бърза помощ /тогава бяхме извън България/, стоя с мен до късно през нощта, с първото ми дете на ръце и не искаше да си тръгва. Когато разбрах, че детенцето е мъртво, изпитах силен гняв, започнах да обвинявам лекарите, когато излязохме навън хвърлих бутилка с вода на земята, а той ми каза: "Не се дръж неприлично, какво толкова е станало", бях шокирана. За него нищо не беше станало, бебето не беше дете, а зародиш, от който най-вероятно се е радвал, че се е отървал. Когато се върнахме в квартирата, хазайката ми - съвсем непозната жена, ме прегърна, а мъжа ми отиде да спи в другата стая и започна да ме обвинява, че само за това бебе съм мислела, а не за него и за първото ми дете. Не можех да дишам от болка. И все още не мога, когато си спомня, макар че минаха вече седем месеца от тогава. Питах го - ще имаме ли друго дете и той казваше - да ще имаме. Лъга ме няколко месеца, докато накрая си призна, че не иска друго дете за момента, по-нататък може, но не и сега. За него чувствата ми нямат значение... Наскоро ми каза "Много те обичам, знаеш ли го това", искаше ми се да изкрещя "Не, не го знам, не го виждам, не го чувствам"", но не го направих.

# 18 3 март 2009, 14:45 ч.

Мнения: 637

Е тука ти е грешката - ми направи го...изкрещи го
Кажи му какви мислиш, какво чувстваш, не го оставяй да си живее в невидение и заблуждение.
Така все едно подкрепяш отношението му - а ти напротив искаш да се противопоставиш.

Понеже все мълчим, уж да не засегнем другият, оставаме живота да ни изтече в недоразумения,
в недоизказани и недоразбрани 1000-и неща....ГОВОРЕТЕ !!! Кажи му !!! Сподели, бъди смела!!!
Hug

# 19 6 март 2009, 15:40 ч.

Здравейте!
Аз също съм пред развод. Не ми е добре от това положение, но както се казва- това е то. Много ми хареса едно изказване, че не се описва 10 години живот с 2 изречения, та и аз не бих могла да опиша моята 18 годишна любовна история. Но тя свърши. Сега, след като предстои да разделим двете деца при всеки от нас, като се наложи всеки от нас да създаде нов дом, мисля, че любовта е нищо, че тя е една илюзия и че хората глупаво жертват заради нея личностите си, интересите си, кариерите си, контактите си... Съжалявам, че съм повярвала навремето. Съжалявам, че съм треперила заради него, съжалявам, че съм допуснала и той да трепери заради мен. Много ме дразни онзи Пеньо Пенев, ама все се сещам за думите: Нека никой нищичко няма, за да няма какво да изгуби. Аз изгубих живота си досега.

# 20 6 март 2009, 16:38 ч.

София
Мнения: 17 310

Цитат на: пораснала в пт, 06 мар 2009, 15:40

Аз изгубих живота си досега.

Но си спечелила живота си занапред, което е по-важното.

# 21 28 апр. 2009, 10:46 ч.

Мнения: 2 011

Цитат на: Бърди в пт, 06 мар 2009, 16:38

Цитат на: пораснала в пт, 06 мар 2009, 15:40

Аз изгубих живота си досега.

Но си спечелила живота си занапред, което е по-важното.

Разбира се ! Няма нищо по - интересно и предизвикателно от това , какво те очаква! Ако си настроен оптимистично гаранция давам че ще се случват хубави неща. Дааа....някои биха казали че на думи е лесно. А лесно ми е на мен защото моето не са само думи - аз го изпитах! Party

Дишайте свободно - винаги има втори шанс ( че да не кажа и трети - четвърти Hug

# 22 28 апр. 2009, 15:41 ч.

Мнения: 2 309

Сама си си отговорила на въпроса...обезличила си се!!!
Приел те е за даденост,бреме,товар...както искаш,така го разбирай!!!
Намери си хоби,не обърнах внимание с какво се занимаваш...ако си споменавала де,просто намери себе си и му покажи,че си личност.Имаш личен живот различен от неговият и занимания,които те радват,различни от това да се самосъжаляваш.Повярвай ми,ако има малко искра ще пламне огън,но трябва находчивост и търпение Hug

Мъжете не са живота,те са част от него...

Препоръчани теми

Мъжът ми не ме обича

Женен съм, но влюбен в друга

Поредната тема за раздялата

Да остана ли с него или...

Причина:

Причина: