Винаги съм искала децата ми да са с малка разлика да си бъдат другар в игрите,да растат както се казва заедно да са горе-долу със сходни интереси,някъде около 2-3 години.На моите живот и здраве разликата ще е около 2 год. не бях особено подготвена,но съм безумно щастлива,че ще бъдат с такава разлика,с брат ми сме по-малко дори и майка ми казва,че не и е било кой знае колко трудно,напротив всичко и е минало наведнъж......И все пак всяка разлика си има своите плюсове и минуси.
- Публикувана: 22 фев. 2009, 08:04 ч.
- Последно мнение: 26 фев. 2009, 14:29 ч.
Каква според вас е най добрата възрастова разлика при повече от едно дете?
Бебка е много трудно бебе, и аз напук на нормално мислещите хора, искам разликата да е 2 години, 2.5 най-много! 
Просто искам всичко да минава накуп, ако ще и да влезна в лудницата после. 
Просто искам всичко да минава накуп, ако ще и да влезна в лудницата после. напротив всичко и е минало наведнъж......
Няма общовалидно правило, но /лично мое мнение/ за децата е по-добре разликата да е колкото може по-малка. Тогава растат заедно, имат сходни интереси, могат до голяма степен да бъдат приятели. Вече, ако става дума за повече от 2 деца - пак поне 2 от тях е добре да са с малка разлика.
А и малката разлика улеснява родителите да не трябва постоянно да превключват от една на друга вълна.
Мъжът ми има 2 сестри - едната е с 2 г. по-голяма от него и винаги са били много близки. Израстнали са заедно, ходили са заедно по купони, приятели са и досега /тя от няколко години е в чужбина със семейството си, но редовно се чуват и си помагат, когато някой от двамата има нужда/. Другата е по-малка от него с 8 г. /съответно, с 10 г. от голямата сестра/ и тя реално няма нищо общо с двамата - нямат общи приятели, общи интереси, никога не са били близки, общуват си само по официални семейни поводи и т.н. И не е въпрос на характер, а на буквално половин поколение разлика във възрастта...
А и малката разлика улеснява родителите да не трябва постоянно да превключват от една на друга вълна.
Мъжът ми има 2 сестри - едната е с 2 г. по-голяма от него и винаги са били много близки. Израстнали са заедно, ходили са заедно по купони, приятели са и досега /тя от няколко години е в чужбина със семейството си, но редовно се чуват и си помагат, когато някой от двамата има нужда/. Другата е по-малка от него с 8 г. /съответно, с 10 г. от голямата сестра/ и тя реално няма нищо общо с двамата - нямат общи приятели, общи интереси, никога не са били близки, общуват си само по официални семейни поводи и т.н. И не е въпрос на характер, а на буквално половин поколение разлика във възрастта...
Няма такова понятие като "най-добра разлика".Когато се почувстваш готова и когато даде Господ
според мен 2-3 години е добра разлика
Няма такова понятие като "най-добра разлика".Когато се почувстваш готова и когато даде Господ
И затова моите деца са с перфектната разлика, за която винаги съм мечтала - точно 2 мин.
Добре е децата да са породени. Говоря не от личен опит, а от странични впечатления на приятели с породени деца. Когато са породени грижите са наистина повечко, но пък децата добре се разбират и е по-лека или направо липсва ревността между двете. Моите са с разлика от 3,5 години и вкъщи е страшна лудница, истински зверилник с мама и татко - звероукротители.
Няма такова понятие като "най-добра разлика".Когато се почувстваш готова и когато даде Господ
И затова моите деца са с перфектната разлика, за която винаги съм мечтала - точно 2 мин.
Верно-това е перфектната разлика 
Препоръчани теми