Вчера и ние направихме сефтето
Малката едвам я удържах да не влезне при децата с якето и ботушите Като я съблякох, се изстреля вътре, даже не се обърна да ме погледне. Сестрата предположи, че няма да имаме проблем. Каза да си я взема след 1 час. Като отидох, тя си се беше заиграла... като ме видя се зарадва, затича се да ме гушне, но не искаше да си тръгва. Аз намекнах на сестрата, ако прецени да я пусне още да поседи, но тя не даде вид, че и се нрави и имаше рев, че я извадих от стаята.
Според мен се представи много добре като за първи път, но се чудя дали ще е така всеки път.
При вас, децата, които по-трудно свикват още от първия ден ли плачеха? Да не се окаже, че напразно се радвам
За нас сигурно е късно вече за картичка за 8-ми март, но много ми се иска да си имам такъв спомен. А и не ми се иска сама да си правя картичка, за да си имам.
Изобщо не можах да говоря със сестрата за каквото и да е, камо ли за картичката. Другата седмица дано да успея да ги поразпитам