Време е за пост и молитва!

И аз имам такава приятелка. Веднага щом трябваше да заживее с приятеля си след Университета, сключиха брак, не носи мартеници, кръсти се и тя при тези думи. Аз много уважавам нейното решение, не пречи на никой, и всички се стараят да не й пречат на нея. Спазва СТРОГО поста--яде само варива, картофи, когато е позволено риба--сготвени по прост начин. Не използва соева кайма или подобни, не прави секс. Тя е моят пример за строго вярващ християнин. Никога не казва лоша дума, държи се винаги смирено...
Е, аз не мога да съм такава и затова не се заигравам излишно по темата.

Ако не искам да имам нищо общо с попове, то е защото имам  горчив опит. Преди доста години, когато бях млада и зелена , баща ми реши, че  ще дари най-доброто от стадото, което сам отглежда - овен, който е отгледал от агънце, както е редно. За здравето на нашето семейство и за благодарност към Бог. Отидохме в един манастир, където попът, леко подпийнал буквално ни претупа с някаква молитва от която нищо не разбрах, защото фъфлеше и мрънкаше под носа си. Дори имената ни обърка! Набързичко изфъфли нещо си, дори не се разбра какво, в двора на манастира, защото беше претъпкано с народ и изчезна.
Това не е само един случай, да не говоря за помени и други подпийнали отчета, защото дори не искам да си спомням.
Това ли са божийте служители ? Не , мерси!
За всички тези години само един поп ми се стори свестен, на фона на всички останали е крайно недостатъчен!

Аз лично не контактувам с Бог /още не съм наясно съвсем с Бог, дори, но вярвам в нещо/, посредством някакви служители, проповядващи в търговски обекти. Но уважавам правото на всеки да направи своя избор. Има хора, които имат нужда от Църквата като институция и намират спокойствие. Нека ходят, разбира се.
Не казвам, че това е лошо, на мен не ми е нужно и голяма част от свещениците, с които съм контактувала ме отвращават.

И аз не контактувам с Бог чрез Божиите служители. Само със сърцето и мислите.

NinoTino , много точно казано !

Да, мога да ти обясня, доколкото съм питала свещеник за това. Идеята е, че след като при причастие ти дадат да опиташ от хляба с виното, сякаш до устата ти се е докоснало нещо свещено, тялото и кръвта на Исус. Затова до следващия ден не трябва да плюеш. По тази логика не трябва и да се храниш, защото храната не е нещо свещено, но пък е необходимост.

С по-долу написаното от теб съм съгласна, ако крадеш, лъжеш, оскърбяваш хората - никакъв смисъл от причастието, щом не се поправиш след това. Преди всичко вътрешното покаяние пред Бога, после ритуала.

Няма как да стане, защото за причастие, както и за всички други тайнства са ти нужни.
В нашето руско манастирче тук, отецът е холандец и е истински пример за свещенник. Няма финансиране от руската църква, а само от дарения. Няма такси, а кой колкото даде. Все пак да не забравяме, че миряните са много по-добре финансово от средният български мирянин и затова е възможно. Когато стане така и в България, порочните практики ( за които тв щв отговарят) ще секнат. Цялото общество в БЪлгария боледува, така и църквата. Но това не би трябвало да спира истинските вярващи да ходят на църква.

Да, мога да ти обясня, доколкото съм питала свещеник за това. Идеята е, че след като при причастие ти дадат да опиташ от хляба с виното, сякаш до устата ти се е докоснало нещо свещено, тялото и кръвта на Исус. Затова до следващия ден не трябва да плюеш. По тази логика не трябва и да се храниш, защото храната не е нещо свещено, но пък е необходимост.
[/quote]

Всички описани моменти в Библията в които се говори за причастие (тоест вземане на хляб и вино като символ на тялото и кръвта на Христос), са описани с хранене... Като се започне, когато  Христос даде за първи път хляб и вино на учениците си и им обясни, че това е кръвта и тялото му, които ще бъдат дадени в жертва за хората... След това в посланията към Коринтяните, апостол Павел говореше като за трапези... Но това не е от голямо значение. Важен е смисълът който човек влага в това.
А лично Христос обясняваше на фарисеите които се припираха с него, защо учениците му ядат с немити ръце, че храната не осквернява човека, защото минава през устата и се изхвърля, но го осквернява това което излиза от устата (т.е думите ни и действията ни) Евангелие от Марко 7 глава от 14 до 20 стих. Има го и в Матей 15:10-20.
Приеми това като дискусия, не като спор моля те.

А за нечестивите свещеници, имало ги е винаги още от времето на Стария завет и това не е зависело то икономическото състояние на страната, който си и е алчен, си остава такъв... но проблема в България е, че повечето свещеници приемат това като професия, а не като служение пред Бога...
В крайна сметка, Бог гледа в сърцата на хората, мотивът с който си отишъл да се поклониш в храма или да извършиш нещо. А свещеника ще си отговоря пред Бога сам, не сме ние хората които ще ги съдим...

Здравейте и от мен.Спазвам постите вече осма година.Едва ли има човек на земята който ги спазва по канон.Но не това е важното.По-важно е ,че всички ние правим своите първи крачки към пречистването било то духовно или телесно.Необходимостта от постите е индивидуална за всеки.Ако някой реши да пости за да отслабне е също така духовно, защото човек се опитва да озапти точно един от греховете ,а именно чревоугодничеството.Нали нашето тяло е дом за душата ни ,а какво по-хубаво от това да прочистим "КЪЩИЧКАТА СИ".На тези ,които започват сега ,пожелавам успешни пости.Не мислете за това колко ще постите и 1 ден да постите е голям успех,следващият път ще постите повече дни,ако имате нужда от тях.С времето желанието за пост и молитви се засилва и ще дойде момент в който няма да можете да започнете денят си без молитва или пък да си легнете без нея.Самият факт,че в умът и сърцето вече се е загнездила мисълта за пост и молитва означава ,че БОГ ви е намерил и иска да ви помогне,означава ,че сте готови да погледнете по друг начин на вас и света около вас.На тези момичета които казват ,че нямат нужда от посредници,бих казала ,че няма начин без тях.Те са ни необходими и при венчавка ,кръщене ,погребение и причастие.А що се отнася за тяхното поведение,всеки си плаща за грешките,но ние нямяме право да ги съдим.Пияници,клюкари и какви ли още не ,именно те са нашите посредници с БОГ,и искаме или не трябва да ги приемем.Дано не съм била досадна със словоизлиянието си ,но исках да споделя .

Така е, аз не съдя никого, това изобщо не е смисълът на живота ми, нито ме интересува. Е, разбира се понякога казвам осъдителни думи, но нямам предвид да разпнем някого. Просто думи, човешка суета.
Мисълта ми е, че аз не мога да застана пред едно покварено и лицемерно същество и то да ми е проводник или съветник, пък ако ще после не Бог, а който иска да го съди. Не ми се получава.
Има хора, които ги устройва да мислят, че като съгрешат, непременно трябва да ги помилва някой. Това е и което също не харесвам на Църквата, насажда страх, който тя самата не изпитва. Същото това страхопочитание, което проповядва, тя го няма.

Kalinka, добре казано.  Така бих се съгласила, да имам пример някакъв, практически, а не думи, празни и фалшиви.
 

Те са "посредници" при извършване на ритуали, но да са посредници при контакта с Господ ми се вижда пресилено, защото в този контакт не е нужен посредник- връзката с Бога е чрез МОЛИТВА И БЛАГОДАРНОСТ.

Това исках да кажа и аз.
Търсенето на душевен наставник и изповедник е дори по-трудно от намирането на приятел. Като правим избора си на наставник ние доверяваме душата си в неговите ръце.
Така както има свещеници, които петнят името Христово, така има и много, които денонощно работят за нас. Слава Богу аз открих бързо своя изповедник и съм благодарна за това.

не оплювайте свещениците, само защото сте срещнали голямата част от тях, която няма никакво място в църква, именно такива мен извадиха от църква и именно свещеник след това ме върна в нея, показа ми пътя към Господ, отговори на въпросите ми, най - важното помогна ми - това не го вярвах, че е възможно.
С него много сме говорили на тема пост, аз много мрънкях, че в момента в който сладоледа например ми попадне в устата, аз се усещам, че всъщност постя ( защото го правя от скоро), самия той ми каза, че дълги години не е можел да изкара пост ( по отношение н ахраната говоря) стриктно и че идеята не е в това, идеята е желанието и смирението, признанието на греховете и търсенето на воля и вяра, че можеш да не ги повториш.......

Всеки сам решава за себе си! Аз не обичам да ходя в църкви и ходя рядко, особено когато видя в двора да се продават хавлиени кърпи за иконата на Св.Богородица. Купуваш кърпа, поставяш на иконата и  готово, всичко ти е опростено или всичко можеш да си пожелаеш. Това редно ли ви се струва, на мен не. Има нещо много /трудно ми е да намеря точната дума/ объркано в насажданото от църквата!! На какво се опита да ни научи Исус и успя ли?! Да се продават в църквата??? И още много мога да пиша , но и аз като NinoTino не приемам, не смятам за редно. Четете ли новия завет? За какво говорим? Пак ви казвам, щом вие го приемате - както искате. Но моля ви , не ми говорете ... за църкви и попове!

Е, аз, по така изтъкнатите от уважаемите християни критерии, съм
абсолютен изтърсак и грешник. Много се радвам, че вътрешният ми
строй допуска разделяне между институцията и вярата, а и съм чела
достатъчно, за да ми е ясно, че човек с брада не може да ме представлява
пред Бога, в който сам не вярва и че застиналата ни от векове църква,
не е в състояние да ме накара да се чувствам святост на нейна територия.