Вече изказах поздравленията си към Дидка в старата темичка 
да не се повтарям... Само ще ви споделя, че съм в не толкова добро настроение, защото ме е лепнала много упорита и гадна настинка 
Но когато разбрах за първите ни бебчета цял ден се вълнувам и мисля за това 
Трябва да сме в готовност, момичета, въпреки, че за мен е много рано още 
. Леко възстановяване. и на празнуващите днес, много здраве и късмет.
Ако има, моля да ми пише да се разберем.
и цял ден ми е едно весело...само едно НО има. Тъй като седем месеца мислим име и накрая успяхме да го измислим, днес отново тръгване по мъките. Моята приятелка е кръстила детенце с нашето име 
Как мислите- не е много правилно и нашият шошко да се казва така, нали Но това са бели кахъри...важното е че и тя и бебока са в идеално здраве!!! Само малко се стъписах като ми каза името и лееекиинко забих по телефона...
, явно на работа настивам и от там така се получава. Привикнах с болежките из по кокалите и внимавам да не си изгубя краката. Коремът ми обаче расте с невероятна скорост...направо плаши. Ако продължава така до края ще стане 2метра обиколката ми 
...то затова е и толкова глупава ситуацията. Ако си бях казала нямаше ни най- малко да се притеснявам, ама сега... ще вземе да си помисли, че сме изплагиатствали името...знам ли- момичето може да се почевства некомфортно. Мисля си , че ако не се спрем на друго име ще е най- добре да й обясня и да я попитам дали има нещо против и нашето детенце да се казва така...оф...не знам...днес си казах, че няма вече да го мисля това име...че не може да се натъжавам в ден на такива радости 
) Сигурно забравям някой... да, Desi D, ти каза че до края на седмицата си на работа, нали? Дано скоро успееш да се включиш... както и всички останали.. сега не се сещам, че почти спя... Ден преизпълнен с хубави емоции беше нали... толкова се радвам, че се случи точно на рождения ми ден 
и скорошен успех и хубави емоций ! . Аз съм в 34 г.с , а тя каза ,че било рано и чак към 36 седмица ще почне да ми прави запис ,което малко ме озадачи , ама карай ... . ) и той вече разгледа с подробности всичко . Плацента - зрялост 2 степен с леки калцирания , шийка - добре , бебе - 2200 гр. , стои си надолу с главата от един месец вече 
,сърце ,дробчета и т.н - добре . Единствено каза ,че на едното бъбрече (но не се видя добре ) май има две легенчета вместо едно. Но не било повод за притеснение ,много хора били така и даже не знаели . Така ,че засега всичко е наред 
( пу-пу 
) !
... на ресторант отидохме след последния преглед тази вечер и аз щях да заспя на масата 
. А иначе в къщи преди 2 часа не лягам 
. Ееех....старост - нерадост 
така ще е вече явно . ,но летния кош няма пълно легнало положение и няма кош за покупки на този модел . 
! Толкова се радвам за бебочките ! и само здрави и прекрасни бебчета да си имаме - по ред на номерата ! 
!,а завърши.... .
.Пред гардеробчето му,като отворих чекмедженцето да му прибера обувчиците,бях клекнала,и нещо тежестта ме дръпна назад и легнах... .Добре че нямаше хора .Не се нараних де ,което е най-важното.
,и по едно време гледам кръв по якето ми-аз в бързината съм си разранила ръката с дървената лопата,без да усетя...Разринах си,извадих си колата и цял ден бръмчах напред-назад с нея,нямах проблеми 
.Вечерта към 21h вече се прибираме със Сашко от гости и тъкмо сме вече в квартала където живеем и колата започна да се дави 
и започнаха да светят сума ти лампички по таблото 
.Изгасна,и до там ,гориво има мисля си аз,резервоара е пълен догоре,акумулатора трябва да е паднал...защо не е тук милото си мисля,супер безпомощна се почувствах ...Звъннах на брата на милото,и той каза че ще вземе кабели и идва веднага,и ще ми даде ток.И така,чакам си аз на пътя,Сашко взе че заспа в колата,а тя започна да изстива и аз ни да го занеса вкъщи да го оставя самичък докато се върна при колата,ни да го оставя да спи,нямам с какво да го загъна.Дорева ми се 
.Дойде брата на мъжа ми с още едно момче,вързаха кабелите,ама нитц,явно нещо друго е било причината,така и не запалихме,избутахме я встрани,паркирахме я и така...Сашко се събуди и започна да плаче че му е студено,и иска да го гушкам и да го нося 
.Прибрахме се.Продължението ще е днес,ще се опитаме пак да я запалим,на светло ще огледат какво е положението под капака,снощи нали беше тъмно и нямаше как,ако не стане нищо-близо до нас има сервиз ,много обичам такива непредвидени разходи... 
.Аз по принцип не съм от тези,дето като видят нещо им се прияжда,ама все пак възмутих се.Докторката друг път ме преглеждаше много обстойно,този път набързо-набързо,нали изоставаеше с графика...,малко разочарована се почувствах.Бебка иначе си отговаря на седмиците,до миналата консултация беше по-мъничка,наваксала си е .А аз за две седмици не съм качила нито грам 
,което е странно...но важното е че бебка наддава.Хемоглобина ми е малко нисък,и имам леко увеличени левкоцити(и предния месец пак имах ),другите изследвания бяха о.к..Днес трябва да отида да си взема и изследванията за спин и американски незнамкаквоси (което ще рече хепатит май ).,да се надяваме че днес повече ще ми върви 
.
Важното е, че все пак си се справила, доколкото ти е възможно, представям си колко ти е трудно самичка в този момент. Нещо хич не мога да се успокоя оттогава, после коремът ми защо бил твърд нон стоп и пр. 
!,а завърши.... .
Пък аз я докарам до 9ти, я не. Да не говорим, че 3ма лекари ми казаха, че от 32 г.с. трябва да правя запис на тонове. Като споменах, че ме праща д-р Сигридов и получих репликата, че той трябва да се отучи да ни праща толкова рано. Жената явно си беше станала с дупето напред в онзи ден... На втория запис беше по-мила, тогава като споменах седмицата сама ме попита дали съм пациентка на д-р Стаменов. Хубавото на записите е, че освен състоянието на бебето, се следи и маточната активност. Аз обаче едвам издържам пустия запис - нали са две бебетата и първо записват тоновете на едното, после на другото и ми се събират 30-40 мин лежане по гръб. Онзи ден в Хит една касиерка така се зазяпа, че си оплете ръцете. Оказа се, че дъщеря й била бременна в 9ти месец, но коремът й бил наполовина на моя. Сигурно реши жената, че аз като слоновете вече съм в 10ти месец. Вчера пък ме водиха на обяд в едно квартално кръчме и получих запитването знам ли колко човека храня. Та като казах, че храня мен и още двама и хората бяха готови да ми сготвят и каквото няма в менюто даже. 
и скоро хубави новини и от вас 
ври и кипи... това не трябва да отшуми- трябва да се даде гласност, да се реагира, защото иначе наглеците ще се чустват все по-недосегаеми и наглостта им ще расте.... Сърчицето му го слушат всеки път, а записите ще ги започнеме от 35-та седмица. Много е подвижен и май отсега слуша повече баща си- когато аз му обяснявам, че е време за сън или пък се опитвам да преместя накоя ръчичка или краче, мушнало се някъде под ребрата ми- ефекта е поч`ти никакъв. Когато тати си сложи ръката на корема и го погали и като му чуе гласа –е тогава е съвсем друго...), креватчето (отново по същата причина- тези по магазините не се връзват с интериора, пък и са неоснователно скъпи...)...направо..незнам...започвам да се плаша- то не остана време и ...но пък му имам доверие- това не му е професия, но той има невероятен талант и умения и щом се е хванал, ще го свърши ( тук „майстор” е непозната дума и такъв никога не е влизал). Всичко става много хубаво....Като съм започнала, да го похваля и за друго- понеже аз все още поработвам ,той намира време като се прибере от работа и да ми сготви и все разни вкусни неща (няма да уточнявам). Прекрасно е да се прибереш и да ухае на вкусно, да видиш благодарността и признателността в очите на любимото същество...чуствам се щастлива и обичана може и от хормоните да е, но е чудесно....и това в никакъв случай не означава, че не ме тресе нервата и не ме обземат страх и паника на от наближаващото непознато преживяване- за мен всичко е ново, но когато той ми се усмихне- се успокоявам, когато ме прегърне и целуне направо ми дава крила и съм готова да се изправя пред всякакви предизвикателства, защото знам, че ще бъде до мен и двамата заедно ще се справим с всичко което ни се изпречи на пътя... 
