Новият закон за училищно образование

Andariel, говорехме за циганите, чиито деца не ходят на училище
Ти закакво говориш? 

Снощи гледах по новините коментар на майка, представител на някаква родителска асоциация. Шокирах се от негативното отношение. Как можело да се наказват децата за лошо поведение с труд! Те след време щели да възприемат работата като наказание.  Що за глупости, може ли наистина да има толкова елементарни разсъждения или просто някой се чуди как да е по-интересен.

А има ли такова предложение в новия закон?
На   мен ми  звучи много разумно.

За това, че идеята на системата такава, каквато е е да гледа на децата като на обект на въздействие. Нещо, което върви по поточната линия, а отстрани стоят хора и му въздействат.

Ами, той, трудът си е наказание. Колко хора биха работили, ако не им се налагаше да се изхранват?

Така де, права си! 

освен да предложим- При провинение,  вместо наказание - да ги водят на дискотека за сметка на училищния бюджет.  Това е    по-възпитателно... 

това явно  в по-общ план

Kabo Alma, много хубави предложения сте направили, браво; тъй като голяма част от тях са добри европейски практики, няма как да не се вслушат поне донякъде. Не съм запозната с тексстовете и не зная какво точно те притеснява, че е половинчато; силно подкрепям включването на родителите, дано стане практика и у нас.

Емем, благодаря за добрите думи. Всъщност в първия постинг съм изброила нещата, които вече са включени в проектозакона по наше настояване. Има още, които не са приети, но няма пълно щастие.  Това, което ме притеснява, е как ще се прилагат на практика при уклончивите формулировки в закона. Например, ние предлагахме класният ръководител да прави ежегодна оценка на потребностите на всяко дете, която да се предоставя на родителите и да е в основата на план за работа с детето. В проектозакона това е формулирано като писане на характеристика и като нищо може да се превърне в характеристики тип късен соц. Нашата идея беше класното ръководство да се развива в посока менторство и работа за създаване на общност в класа, като това се обвърже със съответната квалификация и заплащане - класните да се развиват в тази посока, а не като учители-предметници, които между другото попълват дневника. А така, както залагат нещата, опасенията ми са, че просто ще натоварят класните с допълнителна писмена работа, която да вършат с отвращение.

Впрочем, за всички които се интересуват, до края на другата седмица могат да се внасят предложения по проектозакона.

Кабо Алма, не разбрах в началото, че това са вече приетите ви предложения. Още по-добре! Законът едва ли ще реши нещата, но поне задава посоката, така че ако активни родители, директори, НПОта имат някакви споделени идеи, да могат да действат в рамките на закона, а не срещу него. За развитие на общности в у-щата примерно си мисля, че трябва да се подхване от родители и НПОта, а учителите и директорите да съдействат. Не знам доколко имат време и ресурси да се посветят на това; но поне да не пречат.

Много добра идея е и у-щата да имат възможност да развиват собствена стопанска дейност. И може това да е пътят към повишаване заплатите на учителите (както правят в сдружение Шилер - комбинират държавно с частно). Но да видим как ще стане на практика.

Кабо Алма, в частните училища има едни тетрадки, които всяка седмица се идзпращат на родителя от класния, където се подписва класният и родителят - относно мнението за поведението на детето, как се е справяло и т.н. Сега, разбира се, абсурдно е да се прави всяка седмица, но и на няколко месеца (2 или 3) не е лошо. Аз съм работила в училище, и класен съм била, та напълно ми е ясно, че бележникът не върши никаква работа, нито родителските срещи, по отношение на наистина индивидуалната работа на ученика. Само като идея, че си споменала това за класните. Но има и друго, ако човекът ходи там, само защото няма какво друго да работи (както са повечето колеги, видях го с очите си в елитно училище миналата година), няма сила, който да ги накара да вършат работата си без отвращение. И учениците го забелязват. Това е истината. Проблемно е да се стимулират хората да стават учители и докато това не се реши, няма да имаме добри резултати.
Иначе, поздравления за свършената работа, наистина страхотно, гледам те по разните телевизии, сериозни сте всички, браво

Извинете, че нахълтвам така с въпрос, чак сега открих темата, иначе в друга си мечтаем няколко мами как си представяме нещата 
Чудя се дали не е решение училищата да работят със социална органицазияу която да следи изкъсо проблемните деца.Не си представям това да е от компетенцията на класния, който така или иначе е учител по някакъв предмет...Или училището да назначи такъв "социален инспектор", който да работи с класните ръководители.Както въведоха психолози в у-щата, така да има и социални отговорници.И класния да има грижата да изпрати проблемното детенце при инспектора или да съобщи за него...И естествено въпросната личност да има някакви правомощия, иначе само от констатации полза няма, освен статистиката.

Извинявам се, че пак съм чула-недочула и пак питам  - Вчера е приет закон за уч. образование или законопроект? Има ли някакви изменения, къде може да се прочете?

кокона, разбах, че не харесваш никое от предложенията.
Какво предлагаш, всъщност?
Очевидно е, че в момента нещата са зле и трябва да се променят. Ти как предлагаш да се случи това?

Вярно е, че сме родители, но целта ни не е "да си чешем езиците". Училището е важна част от живота на децата ни. Странно ли е, че се вълнуваме как се случва? Всеки от нас има свои виждания как да се подобрят нещата и тук се опитваме да ги обсъждаме. Извън форума пък се опитваме да ги променим към по-добро - така, както ги разбираме.
Ти имаш ли предложение как да се реши този проблем? Имаш ли отговор защо по света няма практика да има свободни часове? Там не работят ли хора?
Ние може да не сме толкова наясно със системата, колкото си ти, но се опитваме да намерим решение. Дали е работещо, ще стане ясно след известно време. Засега мога само с гордост да кажа, че в 10 училища в София вече сме осигурили поемането на свободните часове от хора, които работят за подобряване на социалните умения на децата. Отзивите и от учителите, и от децата са много добри. Предстои да разширим тази дейност в няколко общини извън София. Интересът към програмата е много голям - явно, че има нужда от нещо такова. И от МОН отпуснаха средства на училищата, за да си решат проблема със свободните часове така, както намерят за добре - вече става въпрос на добро управление да се реши проблемът.


Класният, естествено, не може да бъде специалист по всичко, но би трябвало да знае към кого да насочи детето, когато има някакъв проблем. И да работи в сътрудничество със съответния човек - психолог, социален работник, педагогически съветник и т.н. Но най-важното е да умее да изгражда и развива общност в класа - това може да предотврати голяма част от проблемите. Защото децата вършат глупости не от лошотия, а от скука, неразбиране, липса на смислени занятия и ангажиране с групата (класа). Колкото до липсата на мотивация, за която писа и герганди, въпросът не опира само до пари. Понеже смятаме изграждането на общности за много важно, работим по такъв проект в 5-тите и 6-тите класове на няколко училища. В началото класните бяха много скептични, дори едно училище се отказа да участва, защото не искаха да вършат нищо извън минимума усилия, който е задължителен. Но с течение на времето хората видяха, че с не чак толкова големи усилия може да се постигне значителен ефект и сега самите те настояват да провеждаме следващите инициативи, защото промяната в класа прави животът и на класните по-лесен. Т.е. хората не са мотивирани да правят неща, които смятат за безсмислени, но ако виждат целта и резултатите, се вдъхновяват. Може да звучи наивно, но съм убедена в това. Включително и от опит. Никой не казва, че такава промяна може да стане бързо и лесно. Но ако не си поставим цели, как ще ги постигнем?


С това абсолютно не мога да се съглася. Целта на образованието е не да отсява децата, а да помогне на всяко да открие своите силни страни и да научи всички да живеят заедно.

Виждам, че си огорчена и разочарована от работата си в системата, разбираемо е. Но това е тема, в която се опитваме да обсъдим не как да НЕ Е, а как да Е. Много ще съм ти благодарна, ако имаш предложения за промяна, защото мнението на хората отвътре е изключително ценно. Не че тази тема ще повлияе на някакви решения на високо ниво, но такива разговори са важни, за да си формулираме позициите - всеки от нас, всички ние, като общество.

Проектозаконът мина в Министерски съвет, но дали ще влезе в пленарна зала, не се знае.