Публикувана: 25 фев. 2009, 11:56 ч.
Последно мнение: 11 март 2009, 10:24 ч.

Kак се преодолява болката?!

4 233
49
1

Гост

# 30 25 фев. 2009, 22:25 ч.

Мнения: 494

Цитат на: тъжно_момиче в ср, 25 фев 2009, 11:56

Знам, че няма конкретен отговор въпросът ми! Знам, че няма и лек...Но толкова боли! Въздухът ми не стига, буца в гърлото, сълзи в очите, а сърцето ми ще се пръсне от болка, бие толкова силно, че го чувам...Днес се разделяме. Нямаме брак и дете, но съжителството ни беше дълго. Имахме страхотни моменти, всъщност до самия край...Няма изневери, няма глупости. Просто още една двойка, която "подхваната" от живота и битовизма, започна само да се обича, но не и да се желае. Голям проблем няма, само дребни натрупани "камъчета", които ни препъват, отдалечават един от друг...безвъзвратно.
Раздялата е в общи линии по взаимно съгласие. Искам с хубаво поне аз да запомня тази връзка, а не до последния момент тя да "крета" едва и да се намразим....Но пак ужасно ме боли. И имам чувството, че няма да преживея тази нощ. Cry

Само времето ли лекува? Confused

Просто исках да споделя, простете ми...

Боли и ще те боли дълго време! !Но ето вие сте стигнали до момент в който скуката и еднообразието са навлезли в ежедневието .И по -добре да се разделите сега от колкото, когато вече ще бъде по- трудно след евентуален брак и деца.

Последна редакция: ср, 25 фев 2009, 22:41 от titon4e

# 31 25 фев. 2009, 22:38 ч.

Varna
Мнения: 2 596

Тъжно момиче Hug

Времето лекува мила. Виж колко момичета са ти го казали. Всичко ще се оправи. Знам, че дъх неможеш да си поемеш сега но горе главата. Нареви се едно хубаво, това помага! Ама се нареви едно хубаво и после поседни и помисли дали можеш да дадеш шанс на тази любов или по добре да продължиш напред. Може би е по добре да продържиш напред! Ти по добре от нас тука знаеш дали тази връзка се е изхабила.
А докато изживяваш това не се оставяй. Дано имаш добри приятели, излизай със тях. Дано имаш и работа- отдай и се! Пътувай ако можеш. Просто смени изгледа както се казва. Ще те боли но ще мине. Ако това ще ти помогне, много от хората тука са го преживели и за това са сега до тебе и ти дават кураж Simple Smile

Пожелавам ти да намериш такава Любов та дори и битовизмите да немогат да я прокудят Hug

Последна редакция: ср, 25 фев 2009, 23:17 от DELTA_DELTA

# 32 25 фев. 2009, 23:10 ч.

Мнения: 316

Ще боли докато срещнеш Другият! Но и тогава ще пазиш съкровенния спомен за това, което е било /все пак трудно се захвърлят 8 години от живота/.
А иначе, за да преодолееш болката си трябва да ангажираш вниманието си с нещо друго; да се затрупаш с работа /ако щеш/. Трябва да спреш да слушаш Вашата музика, да гледаш филми, които са на любовна тематика... Трябва да продължиш да живееш на max!
Трябва... Абе защо ли отваряме вратата на всеки и ето цоп!!! Битовизмът се е нагнездил в дома ни #2gunfire

# 33 25 фев. 2009, 23:31 ч.

Мнения: 2 757

Цитат на: Катюнгелчева в ср, 25 фев 2009, 22:22

Какво е кутинка? newsm78

Леф=кеф ли е newsm78

Иначе по въпроса,не че вярвам да е от особено значение за някой,но си хърка редовно Grinning

,т.е.всяка вечер,просто понякога не е толкова силно,или имам шанса да заспя първа Grinning

Колкото до гостуването,битовизмите наистина ме притискат понякога,но не си падам по него,трудно си представям интимност с някой без да го прегърнеш после,еле пък да рипна да местя завивки Sunglasses

Кутинка = скришно местенце Laughing

И аз отначало като се изнесе има месец много ми липсваше. Ама се свиква, имам ли избор. И с гостуването се свиква до такава степен, че ти става по нормално от нормалното. Завивките не се местят, всеки си има окомплектовано креватче. Само че аз съм на спалнята и затова той ми гостува и после си бега да си пази детето Wink

# 34 26 фев. 2009, 00:07 ч.

Мнения: 1 217

Всеки сам решава за себе си как да изживява моментите,различни от гонитбата с тежки предмети из апартамента Laughing

Аз съм негостоприемна Whistling

# 35 26 фев. 2009, 11:26 ч.

Чета ви, момичета! Hug

Толкова кураж ми давате!

Цитат

Може да прозвучи гадничко, но мен би ме било яд за изгубеното време, 8 год не са малко.

Бяха много хубави 8 години, NikiFin, особено първите 4-5, преди да започна работа, дългото раб. време, умората след това, дребните караници, има и още.. Tired

Ние до последния ден бяхме в хубави отношения, докато нещо не отприщи гнева и на двама ни и си казахме неща, от които боли...Засега няма път назад! Да се боря...не знам дали има смисъл, защото после всичко ще се повтори. Осъзнавам това! Просто ми е тежко, защото аз винаги много силно обичам, а и знам, че и мен са обичали (Боже, какви спомени имаме само Whistling

) Явно плача за отиващата си любов, това е...А вярвах, че съществува вечна такава!

# 36 26 фев. 2009, 12:27 ч.

Пловдив
Мнения: 114

Моето мнение е следното: винаги има момент,в който мъжът до теб ти става чужд.Ако се бяхте оженили,щеше да дойде ден,в който да се чудиш как си се излъгала,сега ще се чудиш какво семейство сте щяли да бъдете.От опит ти казвам,че винаги ще трепваш,когато го видиш или чуеш за него,но бъди сигурна,че Истинският идва...дано не го изпуснеш,жалейки предишния...Успех! Peace

# 37 26 фев. 2009, 22:43 ч.

Мнения: 183

Знаеш ли тъжно_момиче ще ти кажа как стана при мен: 8год голяма любов, винаги заедно, самодостатъчни сме си ама накрая и при нас нещо взе да куца и взехме да се разправяме за щяло и нещяло (абе даже не мога да се сетя за какво е било) и естествено решаваме да се разделяме, може и аз да съм била по-настоятелна, или по-скоро да не съм намирала особена причина за сдобряване. Та следващите 3 дни ревах, първият ден беше голямо тръшкане а към третия- ако се сетя. НО дойде 4-я ден и като ми светна направо ми поникнаха крила, преоткрих си приятелите, огледах се и видях толкова интересни неща, дишах с пълни гърди и въобще открих свободата! После се омъжих за първия срещнат - пълна противоположност на предния (отне ми 1-2 мес. като набързо му обясних как искам да живея)........и заживях щастливо.
Моя съвет е да си дадеш време, както да си поплачеш, така и да си помислиш дали наистина след 5-6 дни ще ти бъде толкова мъчно.

# 38 2 март 2009, 14:55 ч.

Мнения: 64

да си поплаче малко или множко 2-3 дена , ако можеш замини някъде сама и после се обади на всичките си приятелки и приятели излезте повеселете се пък оттам нататък съдбата си знае своето

# 39 2 март 2009, 15:52 ч.

София
Мнения: 23 098

Колкото и клиширано да е - да, времето лекува. В началото ще мислиш САМО за това, ще те боли постоянно. След известно време ще започнеш да мислиш за бившия по-рядко, отново ще откриеш Смисъла, който при раздялата си изгубила. В един момент с изненада ще установиш, че е минал почти цял ден, без да се сетиш за Него. За сметка на това пък ще има други новопоявили се работи, които да те увличат и които да окупират времето и вниманието ти. И така до следващото влюбване, което ще си дойде съвсем закономерно в един слънчев ден Hug

При моя предишна раздяла всички ми казваха "времето лекува", след няколко месеца ще го забравиш. А аз винаги питах "добре де, а как да ги преживея заветните няколко месеца"? Е, преживяват се - трудно, но все пак се преживяват!

# 40 10 март 2009, 14:07 ч.

Мнения: X

В крайна сметка каква е развръзката тук след толкова съвети ? newsm78

# 41 10 март 2009, 14:32 ч.

Мнения: X

8 години не са малко време...а щом сте издържали ,значи все е имало какво да ви свързва.Наистина липсват подробности,но битовизми,временни "умопомрачения" се случват и м най-добрите семейства.И най-лесното май е да избягаш...защото иначе трябва да полагаш усилия,да промениш нещо,да направиш компромис с живота си или със себе си дори...а това почти винаги е по-трудно.
В този ред на мисли май не съм много ЗА съвместното съжителство,защото наистина се оказва много по-лесно просто да си събереш багажа и ...Поне моите наблюдения са такива...когато знаеш, че ти предстои развод,проблеми,дела и още куп неуредеци,човек по-дълго мисли ,преди да действа.
Знам,че сега сигурно много ще скочат в защита на обратното...няма смисъл.По принцип не съм против живота без брак,но наиитина човек трябва да е много отговорен,много морален и много пораснал за такъв вид съжителство.За съжаление в повечето случаи не е така.