Беше преди4год. Бяхме си отишли за празниците в родния ни град. От там е и бившото гадже на мъжа ми. Отишла си и тя и му се обади да се видят. Той ме попита дали имам нещо против. Какво да кажа? По-добре да не го прави зад гърба ми. Казах като иска да отиде. Не казах да, но не казах и не. Ние прекарваме много малко време заедно и ми се досвидя това време, което тя поиска от него и той не й отказа. После ми стана кофти, че не ме покани да излезем заедно. Като се върна му го казах. Той ми каза, че на нея нямало да й е приятно !!! А на мен какво ми е станало като, че ли не беше важно! А той ми каза, че и на него щяло да му е неловко. Защо? Нали са само приятели?!
Още не проумявам защо не мога да му повярвам, че не иска да има нищо с нея. Казва, че обича мен, а нея вече не. Все се връщам към това и все ми е болно. Ревнувам. Чувствам се зле като се сетя.
Отношенията ни са чудесни, но все си мисля дали още я обича.
Извинете за дългия постинг. Исках да го споделя, защото май не разбирам мъжете и в частност моя, който много обичам.