Пак наближава този празник, свеки пак ще иска да и целувам ръка и да целува моята. 
Това лицемерие край нямаше! Вече 10 години...
Това лицемерие край нямаше! Вече 10 години... - Публикувана: 25 фев. 2009, 16:25 ч.
- Последно мнение: 1 март 2009, 19:15 ч.
Сирни Заговезни
Пак наближава този празник, свеки пак ще иска да и целувам ръка и да целува моята. Това лицемерие край нямаше! Вече 10 години...
Това лицемерие край нямаше! Вече 10 години... трай, да те обичат.
Понякога лицемерието е здравословно.
K-A-M, да ме обича е невъзможно. Обичаш собствените си деца, снахата е чуждо дете. Ама то не е и нужно чак да се обичаме с нея. Достатъчно е да се уважаваме. Аз я уважавам, наистина.
И обичам сина и.
Защо ме тормози с това целуване на ръка. Нито на нея и идва от сърце да ми целува ръка, нито пък на мен.
Ей това не мога да разбера....
И обичам сина и.
Защо ме тормози с това целуване на ръка. Нито на нея и идва от сърце да ми целува ръка, нито пък на мен.
Ей това не мога да разбера....
А не може ли по някакъв начин да се договорите, празникът да прочете без целуване на ръце и искане на прошка.
Аз никога не съм го правила, но пък ми става лошо от ядене на халва.
Аз никога не съм го правила, но пък ми става лошо от ядене на халва.
Пробвах, не става...Направи от онези физиономии, страдалческите, нали ги знаеш...
Темида, такава е поговорката, за това го казах.
Казваш, че я уважаваш.
Какво ти тежи тогава?
Целуването на ръка в този ден, не е израз на обич, а се взема прошка, според обичая.
Въпреки това , не ти е приятно
Знаеш ли, когато се сгодихме с мъж ми, моята свекърва насила ми изкара думата майко от устата.
Не ми беше приятно, но тове бе първият и последниат път, когато го казвам
Казваш, че я уважаваш.
Какво ти тежи тогава?
Целуването на ръка в този ден, не е израз на обич, а се взема прошка, според обичая.
Въпреки това , не ти е приятно
Знаеш ли, когато се сгодихме с мъж ми, моята свекърва насила ми изкара думата майко от устата.
Не ми беше приятно, но тове бе първият и последниат път, когато го казвам
Пробвах, не става...Направи от онези физиономии, страдалческите, нали ги знаеш...
Всъщност не ги знам.
Аз лично не спазвам този празник. Не разбирам защо да целувам на някой ръка или на мен да ми целуват.
И единствен ден, в който да простиш пак не се вързва с моите разбирания.
Незнам какво да те посъветвам. Аз бих постъпила по единия или другия начин въз основа на цялостните ни отношения, които имаме.
Какво ти тежи тогава?
Знаеш ли, когато се сгодихме с мъж ми, моята свекърва насила ми изкара думата майко от устата.
Не ми беше приятно, но тове бе първият и последниат път, когато го казвам
Лицемерието.
И по тази причина не мога и "майко" да и кажа. Майката е свято нещо, и сега, когато и аз съм майка, знам, че никога няма да я нарека така.
У нас пък никой на никого не целува ръцете на този празник. Просто си искаме прошка и си целуваме децата (в това число включвам и зет и снаха).
Това с ръцете и на мен не ми харесва. Особено когато жената целува ръка.
Предпочитам да ме прегърнат и целунат, както го правят винаги, отколкото да си ближем ръцете.
Това с ръцете и на мен не ми харесва. Особено когато жената целува ръка.
Предпочитам да ме прегърнат и целунат, както го правят винаги, отколкото да си ближем ръцете.
(Това с ръцете и на мен не ми харесва. Особено когато жената целува ръка.
Предпочитам да ме прегърнат и целунат, както го правят винаги, отколкото да си ближем ръцете.
Предпочитам да ме прегърнат и целунат, както го правят винаги, отколкото да си ближем ръцете.
Не съм запозната с този обичай - никога не съм целувала ръката на някого и не бих го направила без много сериозна причина.
Прошката предполага разкаяние, а разкаянието - искренност. Целуването на ръце на конвейр няма нищо общо.
Темида, ако просто кажеш, че не възприемаш тази традиция и няма да целуваш ръце, какво ще стане? Трета световна война?
Прошката предполага разкаяние, а разкаянието - искренност. Целуването на ръце на конвейр няма нищо общо.
Темида, ако просто кажеш, че не възприемаш тази традиция и няма да целуваш ръце, какво ще стане? Трета световна война?
Прошката предполага разкаяние, а разкаянието - искренност. Целуването на ръце на конвейр няма нищо общо.
Темида, ако просто кажеш, че не възприемаш тази традиция и няма да целуваш ръце, какво ще стане? Трета световна война?
Темида, ако просто кажеш, че не възприемаш тази традиция и няма да целуваш ръце, какво ще стане? Трета световна война?
И аз това питам.
Мнението ми е същото по въпроса за самата традиция.
Знам, че не си длъжна, но щом тя ще се обиди...?
Аз смятам, че когато двете страни са цивилизовани могат да постигнат разбирателство и без целуване на ръце.
Например защо не и кажеш. Не приемам тази традиция, но точно в този ден искам да седнем и да си поговорим за грешките от двете страни ( твоята и нейната ) и за вбъдеще да имаме по-добри отношения.
Поне аз оставам с впечатление, че по принцип имате неразбирателство.
Темида, ако просто кажеш, че не възприемаш тази традиция и няма да целуваш ръце, какво ще стане? Трета световна война?
Страдалческа физиономия, колко съм наранена и обидена. Това ще нарани мъжът до мен - защо тормозиш майка ми. Няма да ми го каже, а ще го заболи, и отношенията ни ще се охладят за неизвестен период от време. Вече съм яла тая попара...
Поне аз оставам с впечатление, че по принцип имате неразбирателство.
Мисля, че не е така. Уважавам, помагам, получавам същото насреща. Но не лицемернича. Не се правя, че обичам...
Знам, че не си длъжна, но щом тя ще се обиди...?
Аз смятам, че когато двете страни са цивилизовани могат да постигнат разбирателство и без целуване на ръце.
Например защо не и кажеш. Не приемам тази традиция, но точно в този ден искам да седнем и да си поговорим за грешките от двете страни ( твоята и нейната ) и за вбъдеще да имаме по-добри отношения.
Поне аз оставам с впечатление, че по принцип имате неразбирателство.
И аз останах с такова впечатление в първия момент, но авторката твърди друго.
Не натрапвам своето мнение, но просто казвам какво бих направила аз в случая.
Може би за свекървата това има голямо значение и ще го възприеме за обида.
Лично аз, бих си спестила терзанията, целунала ръка и хич нямаше да го мисля, при положение, че се уважаваме
Темида, ако просто кажеш, че не възприемаш тази традиция и няма да целуваш ръце, какво ще стане? Трета световна война?
Страдалческа физиономия, колко съм наранена и обидена. Това ще нарани мъжът до мен - защо тормозиш майка ми. Няма да ми го каже, а ще го заболи, и отношенията ни ще се охладят за неизвестен период от време. Вече съм яла тая попара...
Е, и това ли искаш да си причиняваш?
Поне заради него бих го направила.
Но, не възприема целуването на ръка , като знак за обич, а чисто и просто вземане на прошка и обичай ако щеш.
Поне аз оставам с впечатление, че по принцип имате неразбирателство.
Мисля, че не е така. Уважавам, помагам, получавам същото насреща. Но не лицемернича. Не се правя, че обичам...
Поне аз оставам с впечатление, че по принцип имате неразбирателство.
Мисля, че не е така. Уважавам, помагам, получавам същото насреща. Но не лицемернича. Не се правя, че обичам...
Тогава смятам, че просто си измисляш проблеми.
K-A-M, ще взема да те послушам....
Бях решила да измисля ангажимент за неделя - спешен и неотложен, който да ни попречи да идем на гости, но мисля, че ти си права.
10 години преглъщам лицемерието на този ден, що да не взема да го направя и тая година.
Благодаря за съвета.
Бях решила да измисля ангажимент за неделя - спешен и неотложен
, който да ни попречи да идем на гости, но мисля, че ти си права. 10 години преглъщам лицемерието на този ден, що да не взема да го направя и тая година.
Благодаря за съвета.
Не знам дали ще го направиш, но сама помисли, има ли смисъл да се терзаеш толкова, а и да си разваляш семейните отношения.
Успех
Дано някой ден наистина разбереш какво значи истинска прошка, от сърце. Няма значение дали ще е с целуване на ръце или без. Тогава ще почувстваш такова вътрешно спокойствие, че ще се учудиш сама на себе си.
Аз зная за това вътрешно спокойствие и облекчението, което носи прошката от сърце.
Въпреки това не бих простила на моите свекър и свекърва за начина, по който се отнасят с мен, нито пък бих им поискала прошка.
По-добре на този празник да не съм с тях.
Поддържам тезата за лицемерието на въпросният празник. Прошката се дава и получава тогава, когато си готов да я дадеш или получиш, а не защото има празник.
Стига бе хора. Това е прошка все пак. Вярно, че има непростими неща на тоя свят, но ако нещата опират до лични спорове и неприяязън мисля, че ако поне веднъж простите истински ще ви олекне. Прошката е хубаво нещо и за двете страни, но най-вече за простилия според мен. Облекчава някак и премахва озлоблението.
И на маймуна мога да се направя, ако реша. Този празник не се празнува у нас, но ако ме поканят , ще отида и ще спазя традицията без изобщо да влагам мисъл. Няма да умра, ако целуна на някой ръката, щом ще спестя нацупени физиономии. Чак пък толкоз няма за какво да се спичам. Само аз си знам на някого , ако има да прощавам дали съм го направила от сърце. Никой не може да ме накара на сила. Ако ми се появи желание, правя го, ако не, живея си с това. Лично на мен чуждите грехове не ми тежат, нито чувствата които провокират в мен.
......... и защо като не можеш да простиш и да целунеш ръка си кръсти темата "Сирни заговезни" ?
Е сега пък, на дъното просо
Аз пък не мога да си го представя това с целуването на ръка 
Даже се изненадах, че повечето от вас го приемат за нещо нормално. Това няма нищо общо с прошка, с отношения и т.н. Просто в нашето семейство никой никога и на никого не е целувал ръка, за мен самата мисъл е отблъскваща. Така че мога да разбера терзанията ти, Temida, но не знам какво да те посъветвам. Аз изобщо не бих допуснала да ме принуждават да правя неща, които не разбирам, пък били те и традиции, но и не си представям мъжът ми да се нацупи заради това. При теб е по-сложно, може би наистина трябва да седнете и да си поговорите със свекървата по този въпрос.
Даже се изненадах, че повечето от вас го приемат за нещо нормално. Това няма нищо общо с прошка, с отношения и т.н. Просто в нашето семейство никой никога и на никого не е целувал ръка, за мен самата мисъл е отблъскваща. Така че мога да разбера терзанията ти, Temida, но не знам какво да те посъветвам. Аз изобщо не бих допуснала да ме принуждават да правя неща, които не разбирам, пък били те и традиции, но и не си представям мъжът ми да се нацупи заради това. При теб е по-сложно, може би наистина трябва да седнете и да си поговорите със свекървата по този въпрос.
Абе Месечинке, ти мислиш така.
Уважавам мнението ти, разбира се.
Знаеш ли обаче, че има разминаване в начина на мислене поради различни причини.
Разлика в поколенията, манталитет, мироглед и т.н.т.
Казвам, че лесният вариан е компромис
Аз пък не бих направила драма от такава ситуация. Не заради друго, но поне да не нараня човекът до мен.
Уважавам мнението ти, разбира се.
Знаеш ли обаче, че има разминаване в начина на мислене поради различни причини.
Разлика в поколенията, манталитет, мироглед и т.н.т.
Казвам, че лесният вариан е компромис
Аз пък не бих направила драма от такава ситуация. Не заради друго, но поне да не нараня човекът до мен.
Да, разбира се, очевидно е въпрос на разминаване в поколенията. По принцип съм за компромисите, но да са и от двете страни. Те защо също не направят компромис? Да си искат прошка без да си целуват ръце? Просто ми звучи толкова абсурдно тази история, че не мога и да си го представя. Явно съм случила на свекъри.
Да, разбира се, очевидно е въпрос на разминаване в поколенията. По принцип съм за компромисите, но да са и от двете страни. Те защо също не направят компромис? Да си искат прошка без да си целуват ръце? Просто ми звучи толкова абсурдно тази история, че не мога и да си го представя. Явно съм случила на свекъри.
Не е до поколения, а до нрави. Аз съм от друго поколение, но нито съм целувала ръце нито изисквам да ми целуват ръка (естествено говоря за децата си и техните партньори). Приятно ми е когато го прави баща им. Прошката е хубав обичай. Събира се семейството, децата се радват на халвата... Достатъчно е да сме заедно и да си простим в душите си, защото в едно семейство винаги има за какво да се прощава.
Предпочитам да се извиня/да приема извинение в правилния момент, отколкото да чакам точен ден за прошка веднъж в годината.
В нашето семейство никога не са се целували ръце, слава Богу.
И чак пък мъжът да се цупи за това?
Представям си тогава, ако се скарате за нещо със свеки, какво чудо ще бъде у вас....
Виж, халва обичам.
Ако толкова ти е неприятно, защо не й кажеш, че имаш херпес на устата?
В нашето семейство никога не са се целували ръце, слава Богу.
И чак пък мъжът да се цупи за това?
Представям си тогава, ако се скарате за нещо със свеки, какво чудо ще бъде у вас....Виж, халва обичам.
Ако толкова ти е неприятно, защо не й кажеш, че имаш херпес на устата?
Ще ви споделя моя опит с обичаите и свекърва ми.
1. на Великден казвам "Христос Воскресе", а тя мълчи - иначе държи да си отидем на Великден/живеем в различни градове/
2. на Сирни Заговезни - на мен казва "Леки пости" по телефона чрез мъжа ми, той да ми го предаде
3. тази година /т.е миналата/ на бъдни вечер ни оставиха двамата с мъжа ми сами на масата, а тя и девер ми отидоха в другата стая да гледат телевизия, иначе пак държаха да сме у тях. Какво било бъдни вечер иначе, а се държаха все едно е един от 52-та вторника в годината.
В същото време майка ми стои сама, един път не се сети да я покани и нея. Като пристигнем вече и седнем на масата казва с лицемерния си тон "Ама защо не каза на майка си да дойде".
Аман от лицемерие, като се зададат празници и ми става едно криво на душата.
Незнам дали ще ме разбере някой....
А много бих искала всичко да е различно...
1. на Великден казвам "Христос Воскресе", а тя мълчи - иначе държи да си отидем на Великден/живеем в различни градове/
2. на Сирни Заговезни - на мен казва "Леки пости" по телефона чрез мъжа ми, той да ми го предаде
3. тази година /т.е миналата/ на бъдни вечер ни оставиха двамата с мъжа ми сами на масата, а тя и девер ми отидоха в другата стая да гледат телевизия, иначе пак държаха да сме у тях. Какво било бъдни вечер иначе, а се държаха все едно е един от 52-та вторника в годината.
В същото време майка ми стои сама, един път не се сети да я покани и нея. Като пристигнем вече и седнем на масата казва с лицемерния си тон "Ама защо не каза на майка си да дойде".
Аман от лицемерие, като се зададат празници и ми става едно криво на душата.
Незнам дали ще ме разбере някой....
А много бих искала всичко да е различно...
Няма да умреш от това повярвай ми, аз лично съм целувала ръката на дядото на мъжът(беше поп лека му пръст на човека), никога не ми е било приятно но не умрях, преглътнах го някак си. Относно прошката не я възприемам в лицемерният и вариант, но ако ми се наложи бих "простила" само мир де е. Мисля, че прошката е за хора които се уважават и държат един на друг, но това е друга тема.
п.п. сигурно и таз година ще се искаме "прошка" със свеки, ама това да ми е проблема, мога да бъда лицемерна, какво да се прави
п.п. сигурно и таз година ще се искаме "прошка" със свеки, ама това да ми е проблема, мога да бъда лицемерна, какво да се прави
Не изчетох цялата тема докрай, ама да си кажа. Целта на празника е не прошката сама за себе си. То е, както сте писали в заглавието на темата, Сирни Заговезни - т.е. след тази неделя започва Великия Пост. Та целта е именно като простим на ближния и поискаме прошка с чиста съвест да започнем поста. Защото не може да искаш да се помириш с Господа, ако си скаран с брата си. Така че целуването на ръка е просто формалният израз на тази прошка. И първата стъпка към подготоваката на поста. Така че ако не си вярващ човек (каквото е едно 80% от българското население, според мен), приеми го просто като знак на уважение. За да не се чувстваш лицемерна.
Аз не постя, но съм вярваща въпреки това. На прошка в нашето семейство не целуваме ръца, но си искаме прошка. Самия акт на целуването на ръка няма нищо общо с прошката. Прощаваш със сърцето и душата си и се помиряваш със самия себе си така. Аз затова го правя, а не заради постите.
Целуването на ръка в миналите години, че и векове е било израз на уважение към по-висшестоящият, към по-възрастният, към най-уважаваният! Аз и сега целувам ръка на 89 годишната си баба като и ида на гости и го правя с желание . Обяснила съм и на децата си какво значи този жест и те са го възприели и разбрали. Няма нищо гнусливо според мене.
Колкото до Сирни заговезни.....чак пък нервно човече на пусната тема...самият празник е едно...личните чувства към тия дето не иска да им даде прошка/дамата пуснала темата/ е друго!
Mimoza-Plovdiv а защо не и скръцнете със зъби нежно
на тая твоя свекърва и не идете на някой от празниците в дома на майка ти , че кажете и ..защо да идваме като не седим на масата заедно , ...този път ще сме при майка ми...или у нас този път ще се събраме...или нещо от сорта! Най -вече обсъдете тия работи със съпруга ти , и ако не е от ония заслепените от своите майки , ще се разберете, празника за това е празник-за да достави удоволствие , а не тягостни чувства....дано на следващите празници е по-светло и спокойно на душата ти 
Колкото до Сирни заговезни.....чак пък нервно човече на пусната тема...самият празник е едно...личните чувства към тия дето не иска да им даде прошка/дамата пуснала темата/
е друго! Mimoza-Plovdiv а защо не и скръцнете със зъби нежно
на тая твоя свекърва и не идете на някой от празниците в дома на майка ти , че кажете и ..защо да идваме като не седим на масата заедно , ...този път ще сме при майка ми...или у нас този път ще се събраме...или нещо от сорта! Най -вече обсъдете тия работи със съпруга ти , и ако не е от ония заслепените от своите майки , ще се разберете, празника за това е празник-за да достави удоволствие , а не тягостни чувства....дано на следващите празници е по-светло и спокойно на душата ти
Целуване на ръка не ми се е налагало, но има достатъчно други подобни формалности.
Възрастните хора не се превъзпитават - поне моят личен опит ми е докарал само ядове. ( Понякога се променят под влиянието на по-мащабни събития, но разговори с тях само обтягат отношенията.)
Kато станат годините 20 и повече, няма да преглъщате горчивата чаша, а тайничко ще я изливате в саксията до вас. Така е най-безпроблемно.
Който може и иска, да пробва отсега.
вече 10 години
Kато станат годините 20 и повече, няма да преглъщате горчивата чаша, а тайничко ще я изливате в саксията до вас. Така е най-безпроблемно.
Който може и иска, да пробва отсега.
нека и аз да се включа с моята свекърва сме в лоши отношения,по принцип причината е че тя не беше съгласна да бъдем заедно със сина й,вече 6 та година и наскоро взехме да общуваме но сега ни кани на сирни заговезни да си вземем прошка и да започнем всичко от начало,но на мен ми е много трудно защото тя ме нарани много и страшно много ме боли,незнам как да постъпя дайте ми съвет
нека и аз да се включа с моята свекърва сме в лоши отношения,по принцип причината е че тя не беше съгласна да бъдем заедно със сина й,вече 6 та година и наскоро взехме да общуваме но сега ни кани на сирни заговезни да си вземем прошка и да започнем всичко от начало,но на мен ми е много трудно защото тя ме нарани много и страшно много ме боли,незнам как да постъпя дайте ми съвет
Според мен вълкът не си мени нрава, но нищо не ти пречи да затоплите отношенията, ако не за друго то поне да не си тормозиш мъжът. Поискайте си прошка, пийнете, хапнете, повеселете се, но винаги имай едно на ум и си мери приказките каквито и да ви станат отношенията в бъдеще. Мисля, че рано или късно (дано да греша), ще се опита да настои сина си срещу теб.
Темида, моят съвет е следният - казваш високо и ясно, че майка ти не те е учила да целуваш ръка и точка по въпроса. Ако мъжа ти реши да се прави на интересен му предлагаш да го заведеш при майка ти да й целуне ръка. С една дума принципа е "право, куме, та в очите".
Аз не само целуване на ръка, но и прошка не искам. Защо да го правя? Прошка се дава за грешка, след като не съм засегнала никого с думи или действия, не виждам смисъл да изричам отживели заклинания.
Аз не само целуване на ръка, но и прошка не искам. Защо да го правя? Прошка се дава за грешка, след като не съм засегнала никого с думи или действия, не виждам смисъл да изричам отживели заклинания.
На миналите Сирни Заговезни любезно обяснихме с мъжо на свеки, че и двамата искаме прошка единствено от детето ни и от Бог. Да, действително се чуствам виновна спрямо детето си и искрено се надявам един ден да ми прости за неща, които допуснах да се случат, за да не се троши хатъра на свеки. Да получа прошка, защото дъщеря ми иска да ми прости, а не заради традицията. Поискам ли прошка от свеки и дам ли и прошка - на този етап за мен значи да бъда лицемерна спрямо детето си. Не, благодаря!
Всичко това съм обяснила на съпруга си и имам подкрепата му. Което за мен е по-важно.
Всичко това съм обяснила на съпруга си и имам подкрепата му. Което за мен е по-важно.
Ако мъжа ти реши да се прави на интересен му предлагаш да го заведеш при майка ти да й целуне ръка.
Прекрасна идея, не ми беше дошла наум Веднага ще охлади ентусиазма му Колкото до Сирни заговезни.....чак пък нервно човече на пусната тема...самият празник е едно...личните чувства към тия дето не иска да им даде прошка/дамата пуснала темата/
е друго! Е, не е вярно това. Празника е безмислен, това е моето мнение. Не можеш да прощаваш по поръчка, нито пък само веднъж в годината - на въпросния празник.
Аз прощавам ден-два, максимум седмица, след като съм била обидена, защото иначе проблемът се задълбочава, и става една пропаст в отношенията, дето няма запълване....
По темата и аз съм на мнение, че просто това е един християнски празник. Незнам защо, ние българите, все по често забравяме традицийте си. Това ден в който ни се напомня за самата прошка и че имаме нужда от нея за да не таим злоба и омраза в сърцата си. И някой по нагоре както беше споменал, да започнеш Великите пости, със смирение. Това са най големите пости, много от нас забравят че именно християнтсвото ни е запазило дори и като народ български. Според мен няма нищо лошо, въпреки че и аз като дете имах известна неприязън. Не става въпрос за лицемерие, а просто дори ако щеш, традиция, обичай. Празнуваме какви ли не измишльотини, но не и християнското, българското ако щеш.
Май задълбах
По темата: кофти работа
Май задълбах
По темата: кофти работа
Според мен е жалко, когато заради развалени взаимоотношения се убива празника. Традицията на Сирни Заговезни е пряко свързана с Великденския пост и няма за цел да кара хората да бъдат лицемерни или да страдат. Който може да прости, прощава, който не може кара напред и това. Но май всеки се надява да му бъде простено...
Имало е моменти когато ми е било много трудно да простя, но съм намирала сила и съм го правила, а след това съм била доволна, че съм надскочила себе си и съм се освободила от проблема. Това с целуването на ръката е подробност, която може да се преодолее, стига човек да иска. Същото е и с ритуалите и традициите по други празници, например, който не яде яйца, какво прави на Велик ден?
Имало е моменти когато ми е било много трудно да простя, но съм намирала сила и съм го правила, а след това съм била доволна, че съм надскочила себе си и съм се освободила от проблема. Това с целуването на ръката е подробност, която може да се преодолее, стига човек да иска. Същото е и с ритуалите и традициите по други празници, например, който не яде яйца, какво прави на Велик ден?
Аз не постя, но съм вярваща въпреки това. На прошка в нашето семейство не целуваме ръца, но си искаме прошка. Самия акт на целуването на ръка няма нищо общо с прошката. Прощаваш със сърцето и душата си и се помиряваш със самия себе си така. Аз затова го правя, а не заради постите.
Моята рода не празнува този празник-ръце,крака и т.н. никога не са целувани,прошка не е искана-малко лицемерно ми е хора,които не се понасят да си искат веднъж годишно прошка<съжалявам ако засягам някого> Аз ако сгреша не чакам февруари да дойде,за да се извиня-макар да смятам,че човек като каже нещо или направи е малко тъпо после да ходи да се извинява и оправдава-станалото,станало..Родата на милото го 'празнува'-но там е общо взето ходене на гости,хапване и пийване,без задължителни целувки и т.н.
Съчувствам на авторката,защото аз трудно давам някой да ме целува
какво остава ръце да целувам 
Съчувствам на авторката,защото аз трудно давам някой да ме целува
какво остава ръце да целувам
Всъщност "проблема" на Сирни заговезни от целуване на ръка се измести.
Оказва се, че отново драмата е дали понасяте или не родителите на съпруга си.
А празникът (говоря за градския такъв) е събиране на близки хора, които се маскират, хапват, пийват и се веселят. Децата са щастливи, родителите - търпеливи. (Имам прекрасни детски спомени от този ден).
Моят съвет е да не лишавате децата си от това изживяване. Маскирайте ги, вдетинете се дори, но им доставете удоволствие.
Не свеждайте чудесния празник до селяндурското лицемерие.
На следващия ден започват постите, които отдавна са забравени от повечето хора. Направете за закуска шунка с яйца и измийте чиниите.
Всеки празник зарежда.
Не е нужно да сте вярващи, за да направите нещо хубаво за децата си.
little miss™ , не е хвалба, че в едно семейство липсват празници.
Оказва се, че отново драмата е дали понасяте или не родителите на съпруга си.
А празникът (говоря за градския такъв) е събиране на близки хора, които се маскират, хапват, пийват и се веселят. Децата са щастливи, родителите - търпеливи. (Имам прекрасни детски спомени от този ден).
Моят съвет е да не лишавате децата си от това изживяване. Маскирайте ги, вдетинете се дори, но им доставете удоволствие.
Не свеждайте чудесния празник до селяндурското лицемерие.
На следващия ден започват постите, които отдавна са забравени от повечето хора. Направете за закуска шунка с яйца и измийте чиниите.
Всеки празник зарежда.
Не е нужно да сте вярващи, за да направите нещо хубаво за децата си.
little miss™ , не е хвалба, че в едно семейство липсват празници.
Като отидем у свекъра и свекървата , вечерта се събират много хора на една поляна наблизо , палим огън и хвърляме стрели . Много е весело - събираме се всички комшии , пийваме по някоя глътка вино или ракия , децата се забавляват със стрелите / и не само децата / , прескачаме огъня за здраве ... Много е весело . След това се прибираме в къщи и хапваме . Съжалявам , че тази година няма да мога да отида , но пък децата ще са там да се веселят . Вчера дядо им им купи стрелите
''Има ли някой идея какви ястия се приготвят за деня? Аз знам за халва, баница и яйце, което се" амка?
Можеш да приготвиш всичко без месо. В къщи се слага освен баница, бяла халва и бучка сирене, варени яйца, пиперки бюрек и паниран кашкавал.
Моята рода не празнува този празник-ръце,крака и т.н. никога не са целувани,прошка не е искана-малко лицемерно ми е хора,които не се понасят да си искат веднъж годишно прошка<съжалявам ако засягам някого> Аз ако сгреша не чакам февруари да дойде,за да се извиня-макар да смятам,че човек като каже нещо или направи е малко тъпо после да ходи да се извинява и оправдава-станалото,станало..Родата на милото го 'празнува'-но там е общо взето ходене на гости,хапване и пийване,без задължителни целувки и т.н.
Съчувствам на авторката,защото аз трудно давам някой да ме целува какво остава ръце да целувам
Съчувствам на авторката,защото аз трудно давам някой да ме целува
какво остава ръце да целувам Много тъжно звучи поста ти. Липсата на празници не е повод за гордост. Освен това ми прави впечатление с каква лекота свързваш понятия като "рода" и " хора, които не се понасят" и това е още по-тъжно.
little miss™ , не е хвалба, че в едно семейство липсват празници.
Да ви успокоя супер задружно семейство имам и си празнуваме вс христоиянски празници,просто не си искаме прошки именно днес,само защото вс го правят и т.н. А за лицемерието-говорех по принцип това което виждам да правят познати на прошка в нашето семейство /рода не ни е нужен ден в годината в който да се извиняваме един на друг И не виждам какво тъжно има в това,че не празнуваме прошка 
А стига сте ровили кат кокошки в тази тема бе.
Празникът си е празник и обичаят си е обичай.
Ако милото откаже да целуне ръката на майка ви, макар и формално, сигурна съм, че ще ви стане неприятно.
Щом яйцето допре до гъзо ( в случая свеки), О, небесааааа, аз не могс да лицемернича.
Е, съветвам ви, на Велик ден, да не чукате свеки.
Празникът си е празник и обичаят си е обичай.
Ако милото откаже да целуне ръката на майка ви, макар и формално, сигурна съм, че ще ви стане неприятно.
Щом яйцето допре до гъзо ( в случая свеки
), О, небесааааа, аз не могс да лицемернича.Е, съветвам ви, на Велик ден, да не чукате свеки.
''Има ли някой идея какви ястия се приготвят за деня? Аз знам за халва, баница и яйце, което се" амка?
ето тук прочети за Сирни заговезни Хубаво е да си пазим традициите,празниците.... Моят малкият от кога все пита за халвата дето ще се върти кой ден е...утре вечер ще се събереме семейството , ще разпъна масата , че сме доста и ще е весело ! Пожелавам на всички приятен празник! А постите са за тия , които ги разбират и желаят
Ако милото откаже да целуне ръката на майка ви, макар и формално, сигурна съм, че ще ви стане неприятно.
Ни най-малко. В семейството ми никой на никого не целува ръка. И през ум няма да ми мине да карам мъжа ми да го прави, той ще ме помисли за откачена. Защо си мислите, че всички спазват тази традиция и изхождате в разсъжденията си оттам?
Ако милото откаже да целуне ръката на майка ви, макар и формално, сигурна съм, че ще ви стане неприятно.
Ни най-малко. В семейството ми никой на никого не целува ръка. И през ум няма да ми мине да карам мъжа ми да го прави, той ще ме помисли за откачена. Защо си мислите, че всички спазват тази традиция и изхождате в разсъжденията си оттам?
Който спазва, я спазва. КОйто не, не.
Да ви успокоя супер задружно семейство имам и си празнуваме вс христоиянски празници,просто не си искаме прошки именно днес,само защото вс го правят и т.н.
Кои по-точно християнски празници празнувате, само тези с подаръците ли?
Вярно е, че не всички празнуват днес - само православните християни. Но смисълът на празника е прошката и пречистването на душата от натрупаната обида, а не изяждането на халвата.
Но празниците са по желание - не са задължителни.
Ами празнуваме Великден,Гергьовден,Коледа,Задушница,Еньовден,Димитровден,Атанасовден,Ивановден,Йордановден.....Никулден....Ама точно този-не. 
Нито ям халва,нито си пречиствам душата-ада ме зове
Пък колко са наистина православните християни в България-мога да се замисля...май само ти Бабче Марте....
Нито ям халва,нито си пречиствам душата-ада ме зове Пък колко са наистина православните християни в България-мога да се замисля...май само ти Бабче Марте....
Ами празнуваме Великден,Гергьовден,Коледа,Задушница,Еньовден,Димитровден,Атанасовден,Ивановден,Йордановден.....Никулден....Ама точно този-не. Нито ям халва,нито си пречиствам душата-ада ме зове
Пък колко са наистина православните християни в България-мога да се замисля...май само ти Бабче Марте....
Нито ям халва,нито си пречиствам душата-ада ме зове Пък колко са наистина православните християни в България-мога да се замисля...май само ти Бабче Марте....
Баба Mapтa ,не празнувам даден праник само заради подаръка
И колкото и грозно да звучи,днес като чуех по тв и радиото някоя водеща да иска прошка от мен<зрителката> и ми ставаше смешно
Ами празнуваме Великден,Гергьовден,Коледа,Задушница,Еньовден,Димитровден,Атанасовден,Ивановден,Йордановден.....Никулден....Ама точно този-не. Нито ям халва,нито си пречиствам душата-ада ме зове
Пък колко са наистина православните християни в България-мога да се замисля...май само ти Бабче Марте....
Нито ям халва,нито си пречиствам душата-ада ме зове Пък колко са наистина православните християни в България-мога да се замисля...май само ти Бабче Марте....
Добре де, по какъв критерий ги подбирате тогава празниците? Които ви кефят (ядене, пиене и ей-тез три работи) - празнувате, тези, които са свързани главно с духовното - не, че да не си притесните душиците ли?
Питам, защото ми стана любопитно.
Иначе и аз съм християнка май само по кръщелно. Но фактът, че не празнувам нещо според канона не е повод да седна да му се подигравам или отричам. Като не ме кефи, си трая и толкова. Но пък и не се изтъквам каква добра християнка съм, защото не е вярно.