Публикувана: 25 фев. 2009, 16:25 ч.
Последно мнение: 1 март 2009, 19:15 ч.

Сирни Заговезни

8 158
91
1

# 30 25 фев. 2009, 17:51 ч.

Мнения: 194

Цитат на: temida в ср, 25 фев 2009, 17:46

K-A-M, ще взема да те послушам....
Бях решила да измисля ангажимент за неделя - спешен и неотложен Wink

, който да ни попречи да идем на гости, но мисля, че ти си права.
10 години преглъщам лицемерието на този ден, що да не взема да го направя и тая година.
Благодаря за съвета.

Не знам дали ще го направиш, но сама помисли, има ли смисъл да се терзаеш толкова, а и да си разваляш семейните отношения.

Успех Peace

# 31 25 фев. 2009, 18:02 ч.

в моя свят на мир и любов
Мнения: 1 996

Цитат на: veronna в ср, 25 фев 2009, 16:42

Дано някой ден наистина разбереш какво значи истинска прошка, от сърце. Няма значение дали ще е с целуване на ръце или без. Тогава ще почувстваш такова вътрешно спокойствие, че ще се учудиш сама на себе си.

Аз зная за това вътрешно спокойствие и облекчението, което носи прошката от сърце.
Въпреки това не бих простила на моите свекър и свекърва за начина, по който се отнасят с мен, нито пък бих им поискала прошка.
По-добре на този празник да не съм с тях.

Поддържам тезата за лицемерието на въпросният празник. Прошката се дава и получава тогава, когато си готов да я дадеш или получиш, а не защото има празник.

# 32 25 фев. 2009, 18:41 ч.

Мнения: 4 068

Стига бе хора. Това е прошка все пак. Вярно, че има непростими неща на тоя свят, но ако нещата опират до лични спорове и неприяязън мисля, че ако поне веднъж простите истински ще ви олекне. Прошката е хубаво нещо и за двете страни, но най-вече за простилия според мен. Облекчава някак и премахва озлоблението.

# 33 25 фев. 2009, 18:48 ч.

Мнения: 2 448

И на маймуна мога да се направя, ако реша. Този празник не се празнува у нас, но ако ме поканят , ще отида и ще спазя традицията без изобщо да влагам мисъл. Няма да умра, ако целуна на някой ръката, щом ще спестя нацупени физиономии. Чак пък толкоз няма за какво да се спичам. Само аз си знам на някого , ако има да прощавам дали съм го направила от сърце. Никой не може да ме накара на сила. Ако ми се появи желание, правя го, ако не, живея си с това. Лично на мен чуждите грехове не ми тежат, нито чувствата които провокират в мен.

# 34 25 фев. 2009, 20:19 ч.

Мнения: 2 132

Абе , не ми е приятно на дадени обекти , да целувам ръка, НО това е обичай и като всеки друг се опитваме да го спазваме!! Simple Smile

# 35 25 фев. 2009, 20:27 ч.

......... и защо като не можеш да простиш и да целунеш ръка си кръсти темата "Сирни заговезни" ?

# 36 25 фев. 2009, 20:28 ч.

Мнения: 194

Цитат на: чуденка в ср, 25 фев 2009, 20:27

......... и защо като не можеш да простиш и да целунеш ръка си кръсти темата "Сирни заговезни" ?

Е сега пък, на дъното просо Stop

# 37 25 фев. 2009, 21:05 ч.

Варна
Мнения: 25 242

Аз пък не мога да си го представя това с целуването на ръка Crossing Arms

Даже се изненадах, че повечето от вас го приемат за нещо нормално. Това няма нищо общо с прошка, с отношения и т.н. Просто в нашето семейство никой никога и на никого не е целувал ръка, за мен самата мисъл е отблъскваща. Така че мога да разбера терзанията ти, Temida, но не знам какво да те посъветвам. Аз изобщо не бих допуснала да ме принуждават да правя неща, които не разбирам, пък били те и традиции, но и не си представям мъжът ми да се нацупи заради това. При теб е по-сложно, може би наистина трябва да седнете и да си поговорите със свекървата по този въпрос.

# 38 25 фев. 2009, 21:11 ч.

Мнения: 194

Абе Месечинке, ти мислиш така.

Уважавам мнението ти, разбира се.

Знаеш ли обаче, че има разминаване в начина на мислене поради различни причини.

Разлика в поколенията, манталитет, мироглед и т.н.т.

Казвам, че лесният вариан е компромис Wink

Аз пък не бих направила драма от такава ситуация. Не заради друго, но поне да не нараня човекът до мен.

# 39 25 фев. 2009, 21:18 ч.

Мнения: 2 448

Каква драма за едно целуване на ръка. А съм чувала, че в някои разновидности на християнската религия има хора , които практикуват вземането на прошка с измиване на краката на този, който най много ги е наранил. Wink

# 40 25 фев. 2009, 21:19 ч.

Варна
Мнения: 25 242

Да, разбира се, очевидно е въпрос на разминаване в поколенията. По принцип съм за компромисите, но да са и от двете страни. Те защо също не направят компромис? Да си искат прошка без да си целуват ръце? Просто ми звучи толкова абсурдно тази история, че не мога и да си го представя. Явно съм случила на свекъри.

# 41 25 фев. 2009, 21:31 ч.

е радвайте се че не се целуват други части на тялото Joy

# 42 25 фев. 2009, 21:32 ч.

Мнения: 804

Цитат на: Месечинl … 5 фев 2009, 21:19

Не е до поколения, а до нрави. Аз съм от друго поколение, но нито съм целувала ръце нито изисквам да ми целуват ръка (естествено говоря за децата си и техните партньори). Приятно ми е когато го прави баща им. Прошката е хубав обичай. Събира се семейството, децата се радват на халвата... Достатъчно е да сме заедно и да си простим в душите си, защото в едно семейство винаги има за какво да се прощава.

# 43 25 фев. 2009, 21:44 ч.

E-CLM & CH-VD
Мнения: 3 045

Предпочитам да се извиня/да приема извинение в правилния момент, отколкото да чакам точен ден за прошка веднъж в годината.
В нашето семейство никога не са се целували ръце, слава Богу.
И чак пък мъжът да се цупи за това? Rolling Eyes

Представям си тогава, ако се скарате за нещо със свеки, какво чудо ще бъде у вас....
Виж, халва обичам. Joy

Ако толкова ти е неприятно, защо не й кажеш, че имаш херпес на устата? Laughing

# 44 25 фев. 2009, 21:46 ч.

Мнения: 368

Ще ви споделя моя опит с обичаите и свекърва ми.
1. на Великден казвам "Христос Воскресе", а тя мълчи - иначе държи да си отидем на Великден/живеем в различни градове/
2. на Сирни Заговезни - на мен казва "Леки пости" по телефона чрез мъжа ми, той да ми го предаде
3. тази година /т.е миналата/ на бъдни вечер ни оставиха двамата с мъжа ми сами на масата, а тя и девер ми отидоха в другата стая да гледат телевизия, иначе пак държаха да сме у тях. Какво било бъдни вечер иначе, а се държаха все едно е един от 52-та вторника в годината.
В същото време майка ми стои сама, един път не се сети да я покани и нея. Като пристигнем вече и седнем на масата казва с лицемерния си тон "Ама защо не каза на майка си да дойде".
Аман от лицемерие, като се зададат празници и ми става едно криво на душата.
Незнам дали ще ме разбере някой....
А много бих искала всичко да е различно...

Препоръчани теми

Не знам как да продължа и какво е редно

Психически нестабилен и агресивен член на семейството

С какво ви дразнят свекървите? – 156

Били ли сте сигурни, че ще се разделите/разведете?

Причина:

Причина: