лошото отношение не изисква повече време от доброто. еднакво време отнема да погалиш едно дете по главичката и да го наречеш "тъпанарче". моят син тази дума научи в яслата.
Не знам обаче,аз наистина взех да се замислям дали не сбърках при Дейвид и неговата адаптация,като го оставих от първия ден на татък от 8 до 12 в градината без мен,а не му направих план с постепенно увеличаване на времето на престой там.Даже още по голямия ми грях май е този когато го гледах на втория ден през прозореца с бинокъл как плаче 30мин. на прозореца и не предприех нищо-това го е стресирало и е обърнало нещата! Сега обаче мисля как да се поправя,защото няма да стане така!Всеки път като тръгнеме на вън и той почва като навита плоча да жали:мамоо не искам в гадината ,не искам пи децатаааа .Дали пък да не почна пак отначало-да го водя по час,после 2 и т.н. Ама пък май няма да има ефект защото той вече знае и пак ще си реве независимо от времето му на стоене в яслата.Чудя се какво да измисля,че да го заинтригувам или да говоря с лелките и сестрите там -те с нещо да го заинтригуват.Ще взема да му куппя няколко подаръка които ще го зарадват и ще ги дам на персонала всеки ден някой от тях да му подарява по нещо (еднократно разбира се),че да ги заобича!Какво мислите за това? Добре де,няма ли някъде онлайн място за такива съвети с професионалист?Както има лекари,педиатри и т.н.