Не ми е хубаво да живея в такъв свят но няма как ... трябва да се справям и в такъв.
По-скоро съм духовен,духовит човек,който се стреми да запази човешкото в себе си и да продулжи да вярва в своите ценности,в истински значимите неща,не в преходността и в материята.
За протокола на 24 години съм.
От бедно семейство съм.В момента живея с момче също от подобно бедно семейство но истинско семейство изпълнено с много нежност,доброта,разбиране и много много любов въпреки финансовото състояние.Някак са съумяли да запазят истинското и да се радват на живота.
И понеже никога нямах истинско семейство си мечтая точно за такова - идеалистично.
Всички около мен повтарят,че като няма пари в семейството любовта изхърчавала през прозореца...
Така ли е ? Мислите ли,че наистина не е възможно едно семейство да се изгради като такова в цялата си прелест и върху наистина важните неща когато финансите не достигат?
Бихте ли зарязали човека когото обичате само,защото е от бедно семейство и парите никога не достигат? Бихте ли предпочели лукса пред това да се сгушиш в наистина твоя човек?
Малко съм объркана....