Искам да попитам тези, които вече са майки-има ли наистина след родилна депресия-аз в живота си не съм попадала в такова настроение никога!Винаги съм мислела, че депресията е лигавщина-вчера обаче ми разказаха за няколко трагични случая на момичета,които по 2 месеца след раждането не искали да си пипат децата-не мога да си го представя-сега са си отлични майки и дават всичко за тях, но не могат да си обяснят каква хормонална вълна ги е треснала да реагират така
- Публикувана: 26 фев. 2009, 16:13 ч.
- Последно мнение: 3 март 2009, 16:38 ч.
Бъдещи мами - ЮЛИ 2009 - Тема № 21
Стеф, невероятно двойка сте 
Толкова влюбени да сте и след 100 години 
БуболечеМече, знам, че при пълната упойка бебето трябва да се извади до 5 минута, защото тогава навлиза упойката в плацентата и е опасно за бебето. По принцип не я препоръчват за секцио, но си говори с лекаря.
А4, аз също си мислех, че следродилната депресия е изблик на лигавщина, но уви
Много ми беше трудно и мъчително. До 10 месец на сина ми не знаех къде се намирам и то по вина на лекарите. Като беше на 2 мес ми изтръпнаха пръстите, веднага ми поставиха диагноза Множествена склероза, дори без изследвания 
На никой не го пожелавам! Само приятелите ми, някои частни лекари и близките ми ми помогнаха 
През това време детето ми беше утеха, много си го обичкам. Но депресията се проявява под различна форма, дано всички ви подмине
Толкова влюбени да сте и след 100 години БуболечеМече, знам, че при пълната упойка бебето трябва да се извади до 5 минута, защото тогава навлиза упойката в плацентата и е опасно за бебето. По принцип не я препоръчват за секцио, но си говори с лекаря.
А4, аз също си мислех, че следродилната депресия е изблик на лигавщина, но уви
Много ми беше трудно и мъчително. До 10 месец на сина ми не знаех къде се намирам и то по вина на лекарите. Като беше на 2 мес ми изтръпнаха пръстите, веднага ми поставиха диагноза Множествена склероза, дори без изследвания На никой не го пожелавам! Само приятелите ми, някои частни лекари и близките ми ми помогнаха През това време детето ми беше утеха, много си го обичкам. Но депресията се проявява под различна форма, дано всички ви подмине
Nadeto дано този път всичко да е наред и да не ти се налага да изживяваш подобни емоции! 
За следродилната депресия има я да, но при всеки се проявява различно и за различен период от време, важен фактор затова е заобикалящата средата.
Аз имах следродилна депресия , но беше краткотрайна , в рамките на 20-30 дни незнаех как да се справям с сина ми , как да го утеша/имаше силни колики/, чувствах се безпомощна и доста плачех /тайно/, но с времето това отмина и някак придобих увереност и влязох в новата си роля на майка. Основното нещо, което ме притесняваше също беше мисълта , че всъщност аз съм отговорна за това бебе, че трябва да го направя добър човек, че трябва аз да се грижа за него да не му се случи нещо , тази мисъл така ме плашеше, притеснявах се от евентуален провал. С времето обаче нещата влизат в едни коловози и човек постепенно осъзнава , че природата си знае работата.
Не се притеснявайте мили бъдещи мами, всичко ще наред, Чувствата на несигурност и колебанията за успех след раждането са в реда на нещата , хора сме все пак и е нормално да имаме страхове и притеснения. Няма нищо страшно в майчинството , но това е дълъг и взаимен процес на разбиране и любов. Майчинското чувство не се появява веднага след раждането, то се придобива с грижите и времето , това е взеимен процес на опознаване
За следродилната депресия има я да, но при всеки се проявява различно и за различен период от време, важен фактор затова е заобикалящата средата.
Аз имах следродилна депресия , но беше краткотрайна , в рамките на 20-30 дни незнаех как да се справям с сина ми , как да го утеша/имаше силни колики/, чувствах се безпомощна и доста плачех /тайно/, но с времето това отмина и някак придобих увереност и влязох в новата си роля на майка. Основното нещо, което ме притесняваше също беше мисълта , че всъщност аз съм отговорна за това бебе, че трябва да го направя добър човек, че трябва аз да се грижа за него да не му се случи нещо , тази мисъл така ме плашеше, притеснявах се от евентуален провал. С времето обаче нещата влизат в едни коловози и човек постепенно осъзнава , че природата си знае работата.
Не се притеснявайте мили бъдещи мами, всичко ще наред, Чувствата на несигурност и колебанията за успех след раждането са в реда на нещата , хора сме все пак и е нормално да имаме страхове и притеснения. Няма нищо страшно в майчинството , но това е дълъг и взаимен процес на разбиране и любов. Майчинското чувство не се появява веднага след раждането, то се придобива с грижите и времето , това е взеимен процес на опознаване
Не всяка жена има следродилна депресия ,така може да не сме от тях.Аз например нямах.Чувствах се превъзходно.Грижих се сама за бебчето си /след 10ден-че дотогава ми беше тудно да сядам 
/ Не бях изнервена както по време на бременност.Изобщо беше ми много добре.
За морето- мисля да ходя до последно на плаж.Плажа е на 5 мин. път от нас ,така че и да ми изтекат там водите имам време да отида до болницата с багажа А като живот и здраве ще раждам в началото на юли смятам бебчето да го заведа до морето август месец края.Тогава и слънцето не е така силно ие хубаво за децата да дишат въздуха на морето.Петя за първи път я заведохме като беше на 3м и половина-средата на май но тя е зимно бебе и нямаше как по-рано.
/ Не бях изнервена както по време на бременност.Изобщо беше ми много добре.За морето- мисля да ходя до последно на плаж.Плажа е на 5 мин. път от нас ,така че и да ми изтекат там водите имам време да отида до болницата с багажа
А като живот и здраве ще раждам в началото на юли смятам бебчето да го заведа до морето август месец края.Тогава и слънцето не е така силно ие хубаво за децата да дишат въздуха на морето.Петя за първи път я заведохме като беше на 3м и половина-средата на май но тя е зимно бебе и нямаше как по-рано. 
A4, аз също нямах депресия, макар да минах през отвратителни емоции след раждането на дъщеря ми. Тя се разболя, когато беше на 2 дни, още в родилния, беше кошмарен период от 2 седмици, в които мина на 5 АБ и беше в кувьоз. Дори тогава не се предадох и не се отпуснах. А няма да ти описвам какво е усещането да не можеш да си докоснеш толкова чаканото съкровище и да го гледаш през преграда.
Когато се прибрахме, бях толкова спокойна и уверена какво да права, сякаш винаги сме били заедно. Според мен е много важно да повярваш в собствените си сили, интуиция и възможности и няма как да не се справиш. Пък и хормоните не е нужно да те "ударят", може да се преодолеят.
Когато се прибрахме, бях толкова спокойна и уверена какво да права, сякаш винаги сме били заедно. Според мен е много важно да повярваш в собствените си сили, интуиция и възможности и няма как да не се справиш. Пък и хормоните не е нужно да те "ударят", може да се преодолеят.
И аз се надявам,че ще повярвам на пособността да е справя,но като чета сега и гледам филмчета за раждане и отглеждане на бебе ми се струва ужасно трудно;повечето ми родили приятелки казват,че природата си знае работата, а и бебчето си е човече, което знае кое е добро за него и си намира начин да ти покаже от какво се нуждае
Направо се възхищавам като видя как като заплаче и майката си знае -това е за гладен съм;това е за спи ми се;това е за колики---
Направо се възхищавам като видя как като заплаче и майката си знае -това е за гладен съм;това е за спи ми се;това е за колики---
Мили нераждали мами - трябва да знаете,че колкото и филмчета да гледате и приятелки да слушате те няма да ви помогнат кой знае калко.Всяко бебче си е отделно същество и то най-добре ще ви научи как да се грижите за него.То ще казва вие какво ще правите И не си мислете,че като не сте минали по този път няма да се справите-всички сме били така но още от родилното ще излезете смели и сигурни ,че ще се справите с това което ви предстои.
anitsa - наистина немога да си представя как си се чувствала като не си можела да си вземеш детето.Аз не спрях да я оглеждам и гушкам/поне тогава не ми се дърпаше а сега не дава да я гушнеш/ .Имаше си детето легълце за него но Петя си спеше при мен на моето легло.Неможех там три дни да й се нарадвам
И не си мислете,че като не сте минали по този път няма да се справите-всички сме били така но още от родилното ще излезете смели и сигурни ,че ще се справите с това което ви предстои.anitsa - наистина немога да си представя как си се чувствала като не си можела да си вземеш детето.Аз не спрях да я оглеждам и гушкам/поне тогава не ми се дърпаше а сега не дава да я гушнеш/ .Имаше си детето легълце за него но Петя си спеше при мен на моето легло.Неможех там три дни да й се нарадвам
рита, рита, рита и като дойде тати да го пипне - става по-ниско от тревата 
мъж ми вече се отчая Берушка, да те питам нали ти беше студентка...........кога пак имаш изпити, моите се падат точно от началото до края на юли месец Миналия път с баткото бях така 
Трудно си е. Та, въпроса ми е.........дали мога да си изтегля изпитите по-рано?
Миналия път с баткото бях така Трудно си е. Та, въпроса ми е.........дали мога да си изтегля изпитите по-рано? Аз приключих с изпитите. Миналата седмица ми беше последния и вече съм семестриално завършила. Сега трябва само една дипломна работа да напиша и ако успея до края на април да я приключа май ще защитя, ако не ще гледам преди да се роди бебето да съм я написала (което е по вероятно да стане) и после септември само ще я защитя. При теб кофти се получава това със сесията юни/юли, но най - добре провери, защото доколкото знам бременните се ползваме с някакви привилегии и може да се изтеглят по рано или да се отложат за по късно изпитите. Сега тази сесия имах една бременна колежка и още на лекциите една преподавателка и каза, че може да се яви когато си иска на изпит, щом като е бременна. Ти в кой университет си?
mia_ata Честита годишнина.