Не мислите ли, че както ние ставаме майки, след едни 8 месеца бебе вкъщи, един баща трябва да е осъзнал , какво се случва в семейството му?
... Но пък от друга страна всеки най-добре знае себе си, т.е. не смятай че нещо те упреквам... Все пак за да ти дам още един ъгъл, от което да погледнеш на нещата, а и във връзка с въпроса ти /който съм дала в цитат/, ще ти кажа как беше при мен:Нашият татко не след 8 месеца, а и след три пъти по 8 пак толкова беше осъзнал какво се "случва" и каква се очаква да е неговата роля... Разликата е, че той от момента в който забременях не искаше да родя и макар близо 5 години ходене да ми беше повтарял многократно как иска да се оженим, в момента в който "надух корема" реакцията му беше да дезертира от ангажимент. /Още ми иде сама да се претрепя с правата лопата, че тогава аз взех да го убеждавам, че ще се справим вместо да му тегля една майна/ Та по тая причина от самото начало бях наясно, че сама ще отнасям физическите грижи за детето, но се надявах поне помежду ни отношенията да са ок. Да ама не! - Нито помощ, нито отношение виждах. Нашият татко също с едните пари само участваше в "семейния живот". Поради затворения си характер него пък не го влечеше да излиза, от работа киснеше вкъщи, абсолютно безинициативно както спрямо детето, така и спрямо мен... Ама тогава де да имаше някой да ми го даде тоя мъдър съвет "Товари го със задачи, не го жали!" Аз мърдата обаче предпочитах гордо да поемам всичко върху плещите си за да му създавам на него комфорт, да си почива и т.н. - груба грешка, както в последствие се оказа... Та по онова време бих дала мило и драго поне сегиз-тогиз за някакво желание негово да излезем заедно, да се усетя жена и негов партньор /държа да подчертая че много бързо след раждането влязох в перфектна физическа форма, т.е. не съм била да речем дропла някаква отблъскваща, та да го е срам да се покаже с мен пред хора
/... Но и това трайвах гордо и мълчаливо, хеле дойдат по-добри времена... Ама върхът на сладоледа беше, че при все че не взимаше никакво дейно участие в отглеждането на дъщеря ни, нашият татко обичаше при всеки удобен случай да ми изтъква как съм направила нещо си не както трябва, да намира грешки и ме упреква как аджаба се грижа за детото 
- Ей тва вече ако се сещаш как се изтърпява 
хем да го няма никакъв откъм участие, хем акъл да дава и упреци да сипе...Аз тия неща отдавна съм ги надживяла и скоро хич не се бях сещала, ама сега твоите въпроси ме провокираха да си припомня тия "мили спомени" и реших да ги разкажа, еле да имаш база за сравнение.., та да не предприемеш нещо прибързано и под въздействие на импулси, колкото и да са силни те, но пък може да става въпрос за временно труден период... Все пак имате 10г. зад гърба си...
Късмет, каквото и да решиш!
Пак казвам - една от причините е това, според мен.