Как и изобщо, представяте ли си вашето погребение....?

Но иначе хората, които се втрещяват от въпроса всъщност изпитват  страх от смъртта, и самата мисъл за нея ги ужасява. Дори не искат да се споменава за тяхната собствена смърт. Човек трябва да говори спокойно за тези неща, те са неделима част от живота, който има и край. Само едно се моля на бог - аз да съм преди децата ми и след родителите. Също така и любимите хора да ме радват със здраве и дълъг живот.

И на мен темата ми е отвратителна. Според мен ако наистина има хора, които си представят собственото си погребение, то те се нуждаят спешно от специализирана помощ.Темата за смъртта е неизбежна, рано или късно е ясно, че всички това ни чака, но чак да си представям как ще страдат близките ми и др. подобни неща не ми се струва нормално. Какво има "да обсъдим спокойно" по този въпрос, недоумявам. Който има нещо ценно, да си прави завещание, оттам нататък подобна тема е безумна 

 



Така и не можах да излезна на глава с мама, и тя до година от смъртта на татко си носи черно , нищо, че знаеше какво е неговото мнение по тоя въпроси    Аз дори и лента не сложих, въпреки хорските одумвания. 
Не исках да викат и поп,ама кой ме слуша. Мисля, че на татко би му било смешно да гледа всичкото странание.
В такъв момент винаги се намесват офръчни роднини, дето дават разпореждания и погребални обреди и суеверия от близо и далеч.  Трябвало задължително тялото да прекара една нощ в дома си, т.е ако е умрял сутринта, трябва да преседи ноща и чак на другия ден да се погребе. Това беше най-ужасното , да гледам мъртвия си баща 24 часа и да съм безсилна, искаше ми се да го разтърся да става. После да видя как го слагат в черната дупка, искаше ми се да скоча заедно с него, снаха ми почна да ме дърпа назад, за да не гледам.

Под ковчега трябвало да се забие пирон, в протфейла трябвало да се сложат пари, за да си разплати сметките с длъжниците на оня свят,някой ме прати да гладя чиста носна кърпа, комшийка дойде и нареди да се сложи филия хляб, друг бутна някаква икона, пръстен трябвало да има, та се наложи да търсим и пръстен /тенекиен/ .
Друг някой идва и ме пита, ако има златни зъби- извадете ги     Някаква жена , която виждам за първи път , ревеше о оплакваше неистово.  Мразех всички, исках да изгоня всички от нас, беше ужасно. 
Имам чувството, че някои хора живеят само, за да ходят по погребения, някаква извратена наслада изпитват може би 
Повече от половин година мина, а аз не можех да се сетя друг спомен с татко, освен погребението, само това беше пред очите ми, нищо друго.


ЗА мен искам погребение по ислямския канон, бял чаршаф ми е достатъчен. И да ме погребат възможно най-скоро след смъртта ми.
И тука идва момента, какво ни чака след смъртта.  Ама спирам до тук, че вече развалих настроението на колежките 

http://www.youtube.com/watch?v=m1aXR7ejw2E