Публикувана: 27 фев. 2009, 22:21 ч.
Последно мнение: 5 юни 2009, 00:09 ч.

Как и изобщо, представяте ли си вашето погребение....?

9 051
139
1

Отговори

1
...
5
6
7
...
10
Всички

# 75 16 апр. 2009, 13:58 ч.

Мнения: 1 464

Искам да си даря органите(ако още са годни тогава,щото не смятам bishop

да е скоро) и не искам да идват бабички,които дори не са ме познавали,ама щото манджа давали,дошли и те.На погребението на моята баба имаше една бабка,дето през цялото време повтаряше как нямало кой да стане да и подаде люти чушки,а така и се яли... Еми идваше ми #2gunfire

# 76 16 апр. 2009, 14:29 ч.

Мнения: 194

О, това с масите е Sick

направо.

Историята помни случаи, когато подпийнали " опечалени", са казвали за покойника " да е жив и здрав", вместо " лека му пръст" #Crazy

# 77 16 апр. 2009, 14:33 ч.

Мнения: 77

Искам да умра при близките ми хора ,обградена от тяхната любов и внимание, а не забравена в някой старчески дом. Имам баби на 90 и 94 г и двете се радват на любовта и грижите на децата и внуците си и уверявам ви това е по-важно за тях от начина по който ще изглеждат на погребението си.

# 78 16 апр. 2009, 14:43 ч.

Brokenpromiseland
Мнения: 1 432

Не си го представям, но имам конкретни изисквания към него. Mr. Green

1.За органите нямам претенции...ако ще се спаси нечий живот нямам нищо против да ги вземат.
2.Не искам да ме гримирват и гласят като за сватба. И не искам да се правят снимки на опелото (както се прави на някой места).Много държа близките да ме запомнят такава каквато съм била, а не подута и миришеща.
3.От хигиенична гледна точка предпочитам и много да не ме целуват...достатъчно е да ме хванат за ръка.
4.Не искам стандартно погребение, а кремация. Знам, че не се изпълнява както трябва у нас, но мисълта за трупните червеи ми е голяма фобия. Не бих го приела.
5.Праха, може в една кутийка и да се зарови на някое гробище...да се сложи някакво паметниче (без много помпозност), че поне да се знае къде съм.
А за музичка, смятам за подходящи първата част на това http://www.youtube.com/watch?v=1KAQVKxo7yQ или това http://vbox7.com/play:b39ef6d4

...Сега видях колко струва кремирането....ама тези хора луди ли са...за една клечка кибрит и малко подпалки 3000лв...въпреки, че като се замисля едно стандартно погребение не е кой знае по евтино.
В нашият град местата в гробището се плащат, говчезите скъпи, обредите скъпи...разни дрънкулки, некролози, венци, цветя....не ми се вярва да излиза евтино.....до къде доживяхме....човек да се страхува да умре поради липса на пари Praynig

Цитат

Трябвало задължително тялото да прекара една нощ в дома си, т.е ако е умрял сутринта, трябва да преседи ноща и чак на другия ден да се погребе. Това беше най-ужасното , да гледам мъртвия си баща 24 часа и да съм безсилна, искаше ми се да го разтърся да става. После да видя как го слагат в черната дупка, искаше ми се да скоча заедно с него, снаха ми почна да ме дърпа назад, за да не гледам.

Извинявам се, че цитирам, но това се прави с цел да не се погребват живи хора, каквито случаи е имало едно време....традицията върви и до днес.Медиците могат по точно да кажат за тези състояние.

Последна редакция: чт, 16 апр 2009, 14:59 от мама_на_фъстъче

# 79 16 апр. 2009, 15:23 ч.

Мнения: 800

Цитат на: мама_на_фъстъче в чт, 16 апр 2009, 14:43

Цитат

във всеки случай е ужасно, толкова безсилен се чувстваш

# 80 16 апр. 2009, 17:46 ч.

Мнения: 202

За себе си не съм си представяла нищо, но много ме е страх, ако не дай си боже (а то все някога ще се случи) майка и татко като починат дали и как ще го преживея. Стига толкова , че темата ми е малко страшна.

# 81 16 апр. 2009, 18:03 ч.

на брега на морето
Мнения: 6 277

Дарявам си органите, ако са годни за това.
Ако не мразех кремацията, бих я предпочела
и прахът ми да бъде разпръснат над морето.
Но съм им казала - опело със свещеник, само
децата и мъжа на погребението.
Да ме погребат при мама.
Под главата ми - книга, а за музиката - вкъщи
да си пуснат любимото ми парче на ACDC. И
като си спомнят за мен да се усмихват, а не
да плачат.
Mr. Green

# 82 16 апр. 2009, 20:02 ч.

вкъщи
Мнения: 704

не съм мислила за това каквото стане Thinking

# 83 16 апр. 2009, 20:17 ч.

Мнения: 236

Цитат на: dalka в вт, 03 мар 2009, 21:41

Мен лично много ме е страх от смъртта и често си представям смъртта ми, но не графично, а просто като хипотетично явление, като панически страх. Стана ми по-спокойно, като прочетох че подобни мисли мъчат и други жени от моята зодия. (значи не съм изперкала).
Искам да си поживея и не мисля да планирам погребението си предварително.
За органите--надявам се да се радвам на дълъг живот и не знам как стоят нещата с органите на възрастни хора. Ако могат да ги ползват, нека да ги ползват.

dalka,коя зодия си,мнението ми се покрива с твоето Peace

Не че вярвам в зодиите,стана ми любопитно.

# 84 16 апр. 2009, 20:34 ч.

Мнения: 7 914

смених къща миналия ноември и първото писмо беше.... реклама за кремация Mr. Green

- оправданието е, че сме в пенсионерски квартал Crazy

бих искала да съм кремирана и праха ми в морето Flutter

по възможност никакви ревове и тъга Flutter

но прди това искам да умра внезапно и безболезнено... и в никакъв случай да не съм самотна преди това Rolling Eyes

# 85 16 апр. 2009, 21:41 ч.

Мнения: 2 249

е..си темата ,4естно Shocked

и все пак бих искала ,ако слу4айно ми се случи инцидентно,а не от старост да дарят органите ми ,за да спасят друг човешки живот
бррр-настръхнах от тая тема ooooh!

# 86 16 апр. 2009, 21:55 ч.

Мнения: 575

Оо да, но знам , че всичко ще е по план- съчувствие и коректност Simple Smile

Знам, че ще е с покани, задължително, ама такива хубаво направени, не искам всякакви навлеци да идват на безплатно жито и вино. Също така ще има дрес код- строго официално облекло във виолетово (тъмно лилаво), след самото опело ще има коктеил, имам идея и за бандата която да свири, дано да са живи и здрави до тогава.
Все пак това си ми е последното "представление" и искам да е изпипано и супер фино направено, както всички останали преди това.

Не мисля, че такива поводи трябва да са свързани с черно и много рев. Ето, сега например ми предстои да вдигам купон за развода на един приятел. Ще го направим по- хубаво от сватбата му и мисля , че ще отбележим новото начало подобаващо. А смъртта за мен е ново начало, само дето не знам към какво.

# 87 17 апр. 2009, 00:02 ч.

смърта не е толкова страшна, мисля че страха идва от незнание и страх от непознатото.
Ако човек знаеше точно какво го очаква, не мисля че щеше да има хора, които замръзват при мисълта за това.

Мисля, че смърта е раждане в другия свят, от какво има да ме е страх, ще поема пътя, който съм вървяла преди да се родя на земята.
Замислете се, ние сме били вече там преди да се родиме тук, значи си имаме малко или много представа как тече живота там, дари ако в момента не можеме да си спомниме за това, сигурна съм че като си отидеме от този свят спомените лека полека ще започнат да се връщат.

Иначе по въпроса, въобще не ме е страх, надявам се само децата да порастнат и да са самостоятелни, без да имат нужда от помоща ми, тогава съм готова без да се замисля във всеки един миг.
Наживях се тук и не ме е страх.

bouquet

# 88 17 апр. 2009, 00:07 ч.

леле тука и самоубийците започнаха да влизат,
момичеее отиди на психиатър.

Как няма да ме е страх от смърта, кой знае кой дявол ме чака на ме ръгне, и то не се знае къде Twisted Evil

А ако има наистина дявол, искам да му ритна един в дебелия Задник миаууу Mr. Green

# 89 17 апр. 2009, 08:19 ч.

Мнения: 3 453

Честно да си кажа скоро си говорихме с мъжо по въпроса и ми се ще да съм някъде в Дубай или Сингапур..просто така да си спя и да не се събудя някъде към 90-100г възраст.

Препоръчани теми

Изрязани водосточни тръби на тераса в панелка

Мнение за Живко Живков - диетолог

Диетолог в Русе

AVON - Само за представители - 2017 & 2018 & 2019

Причина:

Причина: