Как и изобщо, представяте ли си вашето погребение....?

  • 9 054
  • 139
  •   1
Отговори
# 105
  • Linz
  • Мнения: 11 619

Офф.
Защо смяташ че темата ти не е извратена?
Напротив, точно такава е. Не я четох, заглавието е достатъчно.
А ти защо смяташ, че е извратена? Аз не виждам нещо извратено в нея- това са нещата от живота.

# 106
  • Мнения: 398
 Исками се да е около месец след сватбата на някой от правнуците ми.

 Може да се случи докато съм на почивка в Италия.Някъде на около 93 годишна възраст.

 

# 107
  • Мнения: 2 908
Представям си се легнала в ковчега и умряла... Mr. Green
И аз смятам темата за меко казано странна..

# 108
  • Мнения: 1 394
Ееее Божке,ако още от сега мисля за това...ще се гътна със сигурност още на 35 от притеснения и стрес...Дядо ми е на 77 години и не дава дума и лаф да се каже за умиране,пък камо ли и изисквания да има,та аз ще седна за това да мисля.Но сега ,като задаваш въпроса,замислих се и ще кажа-само да не ме кремират,каквото искат друго да правят..а,и аутопсия не искам....това е.

# 109
  • Мнения: 346
Всъщност за мен погребението е ритул за живите и понякога е една много гнусна демострация и лицемерие.Нека бъде простичко,само с най- близките.Да пият по едно за мир на праха ми и да ходят да си гледат живота.Нека само не ме забравят бързо.

# 110
  • Мнения: 1 394
Цитат
Нека само не ме забравят бързо.
И да те забравят,нали някой ден и те при теб ще дойдат...ще си те припомнят,така,че няма страшно.

# 111
  • Мнения: 1 294
Темата наистина ме замисли, но не  точно за погребението ми, а по-скоро за това дали бих искала да даря здравите си органи преди да бъда....хъм... ето че и за това се замислих.
Май че ми е все едно, какво ще ме правят след като "ритна камбаната", все пак това няма да бъда аз, а само тялото  ми Laughing

# 112
  • Мнения: 1 350
Не е страна темата...напротив.
Аз в последната половин година бях на 2 погребения и доста се замислих за това.
Някак си ме преследва усещането ,че ще умра млада Rolling Eyes

# 113
  • Мнения: 543
Цитат
Нека само не ме забравят бързо.
И да те забравят,нали някой ден и те при теб ще дойдат...ще си те припомнят,така,че няма страшно.

а, Божа работа

# 114
  • Мнения: 504
Естествено, че си го представям!
Даже имам точни изисквания за организацията и все се каня да си направя едно файлче, та да знаят близките ми какво да правят.
Ама само като си отворя устата да обясня на мъжа ми и започва да се цупи.

# 115
Доста народ ще намери ниша за подигравки в темата. Знаех го , преди да я пусна.

Така....

Извратена, но и истинска е мисля.

Всъщност, никак не е извратена......реална е, но ни се ще да не е така.

Дойде ми наум........" Всеки знае, че ще умре, но на никой не му се вярва"

И така. Подхождам към въпроса сериозно.

Как си представяте деня. Имате ли някакви изисквания, или , след като минете на " оня свят", нищо няма значение?

Извинявам се на хората, които ще прочетат заглавието и ще се сковат от мисълта , че не са вечни.

Говорете.

Темата си е странна, но да, мислила съм за това какъв да е краят на живота ми, не за погребение. Искам да съм възрастна, около мен да е пълно с внуци и правнуци и когато почина, да им липсвам, но умерено. Да си спомнят с добро за мен.

# 116
Представям си го в дъждовен ден (априлски), пусто селско гробище. Двама гробари, един-двама опечалени.

# 117
  • ВАРНА
  • Мнения: 1 860
тази тема още ли я има Shocked без коментар.......

# 118
  • Мнения: 543
а може да я има и след като нас ни няма

# 119
  • Мнения: 431
Каква жизнерадостна тема!

В общ безименен гроб си се представям.

Или безследно изчезнала нейде из осемхилядниците. След 500 години да ме намерят замръзнала, усмихната, млада и красива, в кристала на вечния лед. Grinning

Общи условия

Активация на акаунт