Публикувана: 27 фев. 2009, 22:21 ч.
Последно мнение: 5 юни 2009, 00:09 ч.

Как и изобщо, представяте ли си вашето погребение....?

9 044
139
1

# 120 22 апр. 2009, 18:21 ч.

Мнения: 194

Цитат на: Лизбет в ср, 22 апр 2009, 18:18

Каква жизнерадостна тема!

В общ безименен гроб си се представям.

Или безследно изчезнала нейде из осемхилядниците. След 500 години да ме намерят замръзнала, усмихната, млада и красива, в кристала на вечния лед. Grinning

Гледаш в бъдещето.

Оптимист Sunglasses

# 121 22 апр. 2009, 20:13 ч.

Мнения: 38

Ама, че темичка сте си оформили. Всеки човек май е мислил за това. Знам ли, зависи от това как ще дойде смъртта и кога. Каквото дойде. Само ни ми се иска близките ми да страдат.

# 122 22 апр. 2009, 22:43 ч.

Варна
Мнения: 365

Не съм мислила, други ще му мислят тогава Mr. Green

Сериозно, аз съм от тези, за които това е леееко извратено... от малка си спомням как баба ми непрекъснато даваше наставления за погребението си и чак съм се отвратила изобщо от идеята да се мисли за това....само за протокола аз станах на 22 години, баба ми слава богу още е сред нас... не осъждам тези които мислят , не ме разбирайте погрешно, просто аз съм си малко "увредена" Simple Smile

# 123 22 апр. 2009, 23:03 ч.

Мнения: 2 013

Рано ми е да си мисля и представям такива неща.
Не смятам скоро да мрЪ,затуй кЪт му дойди времитУ-тогассс. Joy

# 124 22 апр. 2009, 23:21 ч.

ВАРНА
Мнения: 83

То за там ред няма. Както и когато е писано. И да мислим, и да не мислим...
За себе си - искам да ме кремират. После както искат - може в някоя ваза, може да ме разпръснат... нямам претенции. Но не искам да затруднявам детето си да ходи на гробища, да поръчва паметници... И много се надявам да няма "три дни", "девет дни" и т.н дни... където се събират някакви хора, хапват, пийват... Най-близките, не им стига тъгата, ами трябва да мислят с какво ще нахранят хората, къде ще ги сложат... отвратително ми е...

# 125 23 апр. 2009, 09:36 ч.

Мнения: 504

Цитат на: Мляко с нес в ср, 22 апр 2009, 23:21

Но не искам да затруднявам детето си да ходи на гробища, да поръчва паметници...

Виж, това е много добър довод, не бях се замисляла. Thinking

# 126 23 апр. 2009, 18:14 ч.

Мнения: 2 966

Цитат на: Мляко с нес в ср, 22 апр 2009, 23:21

И на мен така... bouquet

# 127 23 апр. 2009, 18:52 ч.

Мнения: 224

Тъкмо вчера си говорихме с моята половинка за това, че последно време много млад народ изпоизмр Sick

(извинявам се за израза)
По скоро обсъждахме това, че той винаги е твърдял, че иска да бъде кремиран, а в града където живеем няма такива"екстри" и ще трябва да се ходи до София, разрешителни и т.н, питах го как иска да бъде облечен, направо се насълзявам като се замисля, ама някак да съм си подготвена(оле как звучи).
Иначе аз лично никога не съм си представяла своето погребение - единственото ми изискване е да съм в гроб, за да идват децата и да съм по-близко до тях ....де да знам, все си мисля, че "там" е най-близкото място Laughing

# 128 23 апр. 2009, 21:41 ч.

Мнения: 15 379

Цитат на: TessaMon в пт, 27 фев 2009, 22:22

Искам да бъда кремирана и прахът ми да бъде рзпръснат на хубаво място.

И аз съм си мислела същото.

# 129 23 апр. 2009, 21:42 ч.

Варна
Мнения: 975

Не е трябвало да надниквам в темичката ви,депресира ме.Бягам бърррзззооо от тук.

# 130 23 апр. 2009, 21:47 ч.

Мнения: 2 401

Еййййййй нема край тая шибана тема.. пратете я на -найста страница вече.

# 131 22 май 2009, 08:36 ч.

София
Мнения: 38 663

О, как съм изпуснала една от любимите ми теми.
Музика - Over the rainbow.
Ако може и някой едно клипче за мен да спретне.
Бял ковчег и кремация.
А, и да няма жито!
Може някакви хапки.
И после - никакви 40 дни и ходене по гробища.
И облеклото да не е черно.