Тотална липса на бащата!?

  • 6 501
  • 54
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 44
здравей

разбирам тревогите ти, защото и мен ме мъчат същите въпроси. в същата ситуация съм - бащата е зарязал тотално малкия, който направи 3 г. преди седмица. последното му обаждане беше на миналия му рожден ден, но на този не звънна - явно е решил да почне живота си на "чисто", без деца да му пречат
правила съм доста опити да се свържа с него -той е в чужбина или поне преди година беше, сега не съм сигурна за координатите- да му обясня, че сина му има нужда от баща, без значение какво става между нас, но отговор няма.
засега детето не изглежда да осъзнава, че няма баща, но и аз се чудя за отговори на бъдещите въпроси и се страхувам от детската болка ...

# 46
  • Мнения: 157
аз лично през годините съм навестявала нашия елемент с подсещане, че има син и е редно да прояви интерес към него
...
та не си мисли, че повечето от нас не са пробвали по един или друг начин да направят връзката между бившият и детето
Самият факт, че си пробвала многократно - показва, че съм права... Пък и така съвестта ти е чиста - опитвала си...


Аз пък не съм се опитвала да търся бившия си, за да го карам да се вижда със собственото си дете. И съвестта ми пак е чиста. Смятам, че това не е нещо, което трябва да се прави насила... Ако той проявяваше дори минимален интерес, смятам, че си заслужава, но в настоящата ситуация (5 години без да се заинтересуваш от детето си - и това е факт...даже преди няколко месеца се засякохме на улицата и той ми се усмихна, попита ме как съм и се качи в колата си - е, това ако е реакция на баща???????) - няма смисъл от подобни клизми!!!!

# 47
  • Мнения: 44
Déjà vu , голям веселяк е вашия татко!  Shocked
чудни ми са такива хора-като всички семеподатели, дето сме ги описали тук- въобще ли не им трепва нещо, не ги ли бодва съвестта, или са си намерили много добри оправдания пред себе си, които всичко заглушават-че сме виновни за всичко (моя случай) или че сме лош генетичен материал или ...  newsm78

# 48
  • Мнения: 800
Здравейте и от мен.
Много отдавна не съм писала  Embarassed ,само ви чета.
Нашият татко е на 30 км. от нас ,но вече 7 месец не сее вясвал да си види сина.Не сее обаждал даже по телефона.Забелязвам,че детенце вече не се интересува от него-не пита къде е тати,кога ще дойде,защо не ми се обажда .
Честно да си кажа така ни е по -добре ,последният път когато го взема беше кошмар.Върна Додо гладен ,мръсен и болен.Но това не ме учудва понеже говедото е било заето с ком.игри и кака.

# 49
  • Мнения: 44
m_tania, вярно е, че по-добре без претенция за грижа, а реално липса на такава и само отбиване на номера. макар че това се отнася най-вече когато детето е малко. когато е голямо и се обслужва само може би е добре да има един късно усетил се татко ...

# 50
  • на изток от рая
  • Мнения: 442
Ами, и аз да кажа. Синовете ми се радват на редовно внимание от страна на баща си, не мога да се оплача. Само се чудя защо не беше такъв, когато беше и съпруг, една крушка не сменяше. Малкия беше на една годинка, когато се разделихме, и най-добре познаваше гърба на тати. Така де, все пред компа беше тогава. А какво правеше на него- сещате се  Laughing
Ама не знам как ще е занапред, като се влюби нейде...

# 51
  • Мнения: 639
Ами, и аз да кажа. Синовете ми се радват на редовно внимание от страна на баща си, не мога да се оплача. Само се чудя защо не беше такъв, когато беше и съпруг, една крушка не сменяше. Малкия беше на една годинка, когато се разделихме, и най-добре познаваше гърба на тати. Така де, все пред компа беше тогава. А какво правеше на него- сещате се  Laughing
Ама не знам как ще е занапред, като се влюби нейде...
Знаех си аз,че за всичко е виновен интернет Peace
За семейни,трябва да има ограничен достъп след 19ч.

# 52
  • Мнения: 433
m_tania, вярно е, че по-добре без претенция за грижа, а реално липса на такава и само отбиване на номера. макар че това се отнася най-вече когато детето е малко. когато е голямо и се обслужва само може би е добре да има един късно усетил се татко ...
Много пъти и това не е за предпочитане...  Таткото може и да се усети, че му се играе на татко, но детето да  вече достатъчно голямо, нахитряло и да започнат едни игрички за надмощие между трима ви...  да не говорим, че обикновено възгледите за възпитаване на детето ще са ви коренно противоположни...  А господ да ви е на помощ, ако таткото се появи точно във вихъра на най-ужасния пубертет  ooooh!

Аз винаги съм обяснявала на дъщеря си, че с баща й много се обичахме и е правена с голяма любов. Но че хората се разлюбват, обичта си отива - случва се в живота!  И сме решили всеки да заживее отделен живот, вместо да се измъчваме и да я нараняваме. Честно казано, последващото изчезване на бащата беше трудно за обяснение (поне да беше изчезнал завинаги, а той се появяваше да я види веднъж на година-две  #Cussing out )
От 3-4 г.  палачинката се обърна - баща й започна активно да я търси, да й се обажда по празници, дори да й праща по някой лев!  Само че тя е вече на 22 г. и баща вече не й е нужен... освен да прибере от него някой лев. А той остана сам, разведен за втори път и без жилище пред прага на остаряването... та се сети за единственото си дете...  #2gunfire

Животът е дълъг и хитър - имайте го предвид, не палете всички мостове зад гърба си, но и не насочвайте погледа на детето към миналото... нека гледа напред. Нека свикне, че семейството може да бъде с различен състав - важно е доколко хората държат едни на други и се подкрепят и обичат.  Това е важно в едно семейство.

# 53
  • Мнения: 44
Благодаря на bilkata! Много хубаво казано!  Hug

# 54
  • Мнения: 17
Аз като дъщеря на човек, който прекара целия си живот без да поема отговорности и чакайки нещо да му падне от небето ще ти кажа, че е по-добре без баща, ако той не е отговорен. Винаги решенията са били на мой гръб, част от финансовата страна на нещата също, и сега когато родителите ми се разделят, пак не смея да го оставя от чувство за  вина, защото ме е страх, че може да му прилошее или по-лошо. Връзката ми страда от това нещо, работата също, а той продължава да ме тормози. Така, че наистина просто бъди до детето си, подкрепяй го, то трябва да знае, че може да разчита на теб дори и да направи грешка, а не да се страхува как неговата грешка би рефлектирала на родителите му както е в моя случай, защото повярвай ми имам чувството, че ще гръмна, наистина предпочитам нещата да стояха по друг начин.

Общи условия

Активация на акаунт