За жените на/след 35 год.

  • 19 021
  • 232
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 1 731
И да ги мисля ,и да не ги мисля -все тая е .Ако почна да ги мисля ,най-много да се побъркам .Затова се старая да не мисля колко са.Няма да робувам на числа.Времето си върви с или без мое разрешение. PeaceНе съм същата ,но не съм и по-зле. Heart Eyes

# 46
  • Мнения: 372
Ще стана на 32, изглеждам много по-млада. Сега съм много по-уверена и красива, в сравнение на 20.

# 47

 Joyсамозаблуждаващи се лелички Joy

# 48
  • Мнения: 259
А какво да кажем ние -на 45? Може да ви е чудно-но и аз не се чувствам стара..Децата вече са големи,имам време за себе си ,за приятелки.Носят ми се хубави дрешки.Не се чувствам на 45.А преди години си мислех,че като мина 40-вече ще съм си изживяла живота.Сега ни се живее повече и се стараем да го правим-събираме се с прятели,пътуваме когато можем.

# 49
  • вкъщи
  • Мнения: 704
изглеждам младолика  никой не ми дава годините а съм на 38-дават ми 27  най много и не се чуствам стара с дъщерята изглеждаме като сестри

# 50
  • Мнения: 261
ОСТАРЯВАМЕ БАВНО,НЕУСЕТНО ПОЧНИ или поне така ми се иска
Аз също  чувствам промяна в себе си  и колкото и мъчно да ми е това е самата истина,но не бива да се даваме
Горе главите,момичета

# 51
  • Мнения: 348
Хайде, и аз за тук - това лято ще навърша 35. Имам 2 все още малки деца и все още се чувствам млада. Възрастта напомня за себе си от време на време, най-често в петък вечер - чувствам натрупаната умора от цялата седмица, а едно време баш в петък вечер ставаше най-големия купон. Нямам бели коси все още, бръчки - може би малко на брой, но това, което ми нашепва, че остарявам, са леко опънатите нерви - не съм вече така търпелива и толерантна към хорските простотии и злобни изказвания/действия като преди, много по-бързо губя интерес към отегчителен разговор или човек, сякаш някакъв таен инстинкт ми нашепва да не си губя времето, че то изтича между неосъществените моменти. Ще ми се да превъзпитам себе си в това отношение, но дали ще мога - досега се провалям, но... Понякога се усещам остаряла заради болката в ставите и все по-честото главоболие - имам ги още от тийнейджър, но с всяка изминала година става все по-лошо, буквално усещам как тялото ми се амортизира - не че боледува, а просто се изхабява, натрупват се дребни повреди. Някой друг има ли същото или подобно усещане?


Ахам..и аз съм така.. #Cussing out
Ама не се давам лесно..колко ми е по-болезнено и трудно, толкова повече спортувам..
Помага ми - почти не усещам болките..или по-скоро едната болка измества другата..т.е - мускулната треска тушира ставните болки.. Laughing Laughing
Сега пак отивам да карам кънки с малкия, а следобед ще се размажа на сауна и масаж..
Утре пак фитнес и тн..

Да.
Признавам си, че след този пост не можах да дочета другите.
Така бях. Между 35 - 40 години. И по-зле - убийствена мигрена, всяка нощ - безсънни часове. болки в кръста, в таза, скърцане и болки в коляното, изтормозено настроение и усещането, че нищо ново не ме чака... че ако дойде изненада, тя няма да е добра...
Преоткрих себе си с алтернативната медицина и духовни четива, които съвпаднаха с начина ми на мислене и го доизбистриха. Сега нямам болести , пъргава съм ( не чак като на 20, но повреденият асансьор не ми пречи)  и ... ред други бонуси. Умея  да се веселя, общувам с различни хора и определено смятам, че ме чака много смислен и свеж живот.
За протокола - почти на 44  Simple Smile

# 52
  • Мнения: 110
Аз съм на 35 години, късно намерих мъжа до себе си, омъжих се преди 2 години. Още нямаме детенце, но работим в тази насока.

След кариера, конкуренция и пътувания, един проект след друг, попаднах в спокойно и традиционно семейство, което различно разбира ролята на жената, но оценява много грамотната и работеща жена, която не знае само пазара и къщата,  и контраста между живота в Мароко и Европа ме зарежда.

Чувствам се добре, съпругът ми е по-млад от мен, много весел. Животът ми започна отново, когато го срещнах... сега само да дойде бебешора.   

А, вечер не излизам, но не съм излизала така или иначе - не ми е било интересно и необходимо. Иначе по отношение на работата - много по-зрели идеи и опит... друго са си, 35 години!       

# 53
  • Мнения: 1 107
Аз не съм още на 35, но съм се запътила натам и смело мога да кажа, че изобщо не ме е страх, дори напротив. Външния вид не ме притеснява - може би съм наследила младоликите гени на баща ми, а белите коси са ми от 20-годишна, така че не ме стряска боята за коса изобщо. Иначе май съм спряла моят часовник на 25 години- това време ми харесваше най-много и искам да го запазя за възможно най-дълго време. Важното е една жена да се чувства млада- тогава определено изглежда така Grinning
Няма да забравя и последния прекрасен комплимент, когато ми поискаха идентификация при закупуване на алкохол, че съм над 18 години Grinning

A ето и една жена на 50 - за допълнително вдъхновение

# 54
  • Varna
  • Мнения: 2 595
Girl from Ipanema Hug
Така сме Душа ние 50 годишните Wink

# 55
  • Мнения: 327
Аз съм на 36,чувствам се прекрасно,обичана ,обичаща със син на 12.
За мен не е важно на колко си,а на колко се чувстваш,
а и на последък, като  гледам какви 20годишни ходят по уличите Whistling
Не ме е страх от възраста,всяка възраст си има и хубавото в нея.

# 56
  • Houston, TX
  • Мнения: 15 783
Приемате ли още един член на отбора:)
За протокола: на 39 години съм, омъжена съм от 3 години.
Харесвам живота си след 30-та година - до тогава беше надбягване със себе си и доказване. Що се отнася до белите коси, аз си ги  имам още от 20 годишна и според мен са въпрос на ген, но да живее боята за коса.
Що се отнася до купонясването до зори, никога не съм имала проблеми с това, лошото е че малко могат да ми издържат на ритъма.

# 57
  • Мнения: 1 680
И аз чукнах 35 тая година. Често забравям за годините си и се държа като на 20, после се сещам всъщност на колко съм и ме хваща малко срам. Добре се чувствам. Иска ми се само малко повече финансови възможности да имаме, да обиколим България и света.

# 58
  • Мнения: 6 709
Ще стана на 32, изглеждам много по-млада. Сега съм много по-уверена и красива, в сравнение на 20.
Това все едно аз съм го писала с тази разлика, че съм на 34. И хич не ми пука за годинките.

# 59
  • Мнения: 128
Аз съм на 35 и се чувствам прекрасно.Бели косми имам от 18-годишна ,но хората са измислили боята много отдавна.Ако се наложи,мога да купонясвам и до зори.Е,по-рядко се случва,отколкото преди 10 години,но качествено!

Общи условия

Активация на акаунт