Да,писала съм.Но ако я мерна някъде.Не съм си я искала специално.
- Публикувана: 3 март 2009, 16:43 ч.
- Последно мнение: 4 март 2009, 14:02 ч.
Бихте ли дали мнението си в "Книгата за мнения" на заведение ???
Сега пък се сетих, че ми се е случвало самият собственик/управител да ходи из ресторанта и да разговаря с клиентите, като ги пита как са, всичко наред ли е и как е храната. Не в БГ.
У нас Миро (сърбин) го прави това упражнение.
Сега пък се сетих, че ми се е случвало самият собственик/управител да ходи из ресторанта и да разговаря с клиентите, като ги пита как са, всичко наред ли е и как е храната. Не в БГ.
Това се случва често и в БГ. Сещам се за един собственик на доста успешна верига, който преди близо 10 години минаваше покрай всичките си клиенти, поздравяваше ги, говореше им, препоръчваше им нещо, уж им споделя голяма тайна.
Сега този човек е на съвсем друго ниво, сигурно е милионер. Но никога не ме е подминал, въпреки че съм просто един клиент отпреди 10 години. Винаги спира, подава ми ръка, пита как съм... Не че е толкова важно.Още тогава това ми направи голямо впечатление. Нямах си и на идея колко е успешен този подход, докато не го пробвах.
Сега пък се сетих, че ми се е случвало самият собственик/управител да ходи из ресторанта и да разговаря с клиентите, като ги пита как са, всичко наред ли е и как е храната. Не в БГ.
Какво защо?
И аз смятам, че този подход е успешен. Не знаех за БГ, но се радвам, че и там е така.
Работила съм като супервайзър в ресторант в чужбина и там е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО:
- да има книга за мнения/препоръки/оплаквания/похвали - винаги с интерес я четяхме и се радвахме на положителните коментари, а отрицателните НАИСТИНА се мъчехме да подобрим за напред.
- да има т.н. common cards- въпросник оценяващ посрещането, настаняването, пбслужването, менюто, бързината на приготвяне и вкусът на ястията, както и цените, атмосферата- това беше важно за големите шефове, не за нас
те само мрънкаха ако видеха лоша оценка
- последното задължително нещо беше мениджърът или супервайзърът на заведението да посети всяка маса 1 път- около 15 минути след като е сервирано основното ястие и да се заинтересува дали гостите са доволни и има ли нещо друго, което желаят ( музикални желание, температура, осветление, вентилация- такива работи).
... Аз лично бих се радвала ако и тук стане така
След като съм го работила това и съм видяла един доста успешен модел, сега винаги с удоволствие разговарям с управителите на заведенията, оставям мнения и давам препоръки 
- да има книга за мнения/препоръки/оплаквания/похвали - винаги с интерес я четяхме и се радвахме на положителните коментари, а отрицателните НАИСТИНА се мъчехме да подобрим за напред.
- да има т.н. common cards- въпросник оценяващ посрещането, настаняването, пбслужването, менюто, бързината на приготвяне и вкусът на ястията, както и цените, атмосферата- това беше важно за големите шефове, не за нас
те само мрънкаха ако видеха лоша оценка- последното задължително нещо беше мениджърът или супервайзърът на заведението да посети всяка маса 1 път- около 15 минути след като е сервирано основното ястие и да се заинтересува дали гостите са доволни и има ли нещо друго, което желаят ( музикални желание, температура, осветление, вентилация- такива работи).
... Аз лично бих се радвала ако и тук стане така
След като съм го работила това и съм видяла един доста успешен модел, сега винаги с удоволствие разговарям с управителите на заведенията, оставям мнения и давам препоръки 
Наскоро видях такава книга за препоръки в един пиано бар. Умилих се и написах:
Ще се радвам, ако има руски балерини с пера, танцуващи насам-натам.
Ще се радвам, ако има руски балерини с пера, танцуващи насам-натам.
В крайна сметка зарадваха ли те или си остана само пожелание ?
Е, прекалено е хубаво, за стане реалност.
И къде зачезнаха всички тези балерини от руски произход накичени с пера...Мъка.
Обичам да има такива книги, но рядко успявам да измисля нещо очарователно. Най-вече ги срещам по клиники и болници, като първата в клиника видях преди 20 години, беше попълвана от възторжени хора от целия свят и беше оставена в чакалнята. Принципно бих писала, когато съм доволна. Когато съм недоволна коментирам в нет-а - да не им цапам книгата 
.
. И къде зачезнаха всички тези балерини от руски произход накичени с пера...Мъка.
Ако в едно заведение са си направили труда да си направят такава Книга, значи ги интересува мнението на клиента, защото сега съществуването и не е задължително както беше при соц.време. Бих дала мнението си, да.
До сега ни се е случвало само веднъж да напишем мнение в книга за похвали и оплаквания. Поводът не беше добър обаче. На мъжа ми му кипна от обслужването в една бензиностанция и си изля душата в книгата, а той е от търпеливите и неконфликтни хора.
По темата - да. Бих писала в такава книга. Не веки път разбира се, но когато наистина ме впечатлят с нещо, ще си го кажа.
По темата - да. Бих писала в такава книга. Не веки път разбира се, но когато наистина ме впечатлят с нещо, ще си го кажа.