Публикувана: 4 март 2009, 10:51 ч.
Последно мнение: 6 юни 2009, 19:54 ч.

Не отлагайте много дълго

5 451
39
1

Гост

1
2
3
Всички

4 март 2009, 10:51 ч.

Млади момичета, аз съм една от жените загубили детето си малко след раждането. Беше невероятен шок след като цялата ми бременност мина нормално, а и вече имах едно прекрасно момиченце. Дълго време след това не знаех на кой свят съм, но благодарение на слънцето което вече имах успях да не полудея, а бях вече на 30 години. След случката не можех да си представя, че ще забременея пак. Изпитвах ужас и огромен страх, като се има предвид че не можаха точно да ми кажат от какво е починало малкото ми момиченце. Обясненията бяха неясни или поне аз не бях в състояние да ги проумея, но бяха нещо от рода на фистула в мозъка с тежки увреждания в последствие. Годините си минаваха и аз все още не се решавах да опитам пак, а ужасно исках ,докато стана прекалено късно за това. Сега съм на 44. Имам една прекрасна дъщеря на 17, но така и не се реших да и родя братче или сестриче, така че мили момичета не отлагайте много това решение дали да не опитате пак. Знам че е много трудно, но по-ужасна е мисълта, че си могла да имаш още деца , а не си го направила от страх. Желая на всички успех и много кураж, който аз нямах! Hug

# 1 4 март 2009, 13:56 ч.

Мнения: 1 586

Когато прочетох поста на hubav4o ми изникна в главата:

Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!

Д. Дамянов (ако правилно се сещам и цитирам)

hubav4o, Hug

# 2 4 март 2009, 15:20 ч.

Варна
Мнения: 617

Имах и страх и кураж въпреки всичко. Опитах. И то два пъти вече. Резултата един и същ- кухо яйце. Мисля, че вече ми остана само страха...На 33 съм,а се чувствам на 100.

# 3 4 март 2009, 15:44 ч.

Мнения: 90

Да..страха винаги остава за съжаление..в момента съм в процес на преодоляване страха...
Съгласна съм че не трябва да се бавим много...живота няма да ни чака.. Praynig

# 4 4 март 2009, 17:35 ч.

Мнения: 510

Слави

аз вчера станах на 36,продължавам да опитвам и ще опитвам докато мога.

# 5 4 март 2009, 18:18 ч.

Мнения: 390

Успех! Все още шансовете са добри

# 6 4 март 2009, 19:39 ч.

Мнения: 319

Страха винаги ще го има и ще се прокрадва мръстника му с мръстник... Ама аз съм решила да се боря докрай, страх ме е и още ще ме е страх, ама смятам да го уморя bash

Винаги си мисля, че щом успях да мина през ада нищо друго не може да ме уплаши. Не едно а 3-4 бебета ще си имам, пък ако ще и 3000 килограма да стана. smile3508

# 7 4 март 2009, 19:45 ч.

Мнения: 319

ARGHT Благодаря за поетичната вметка - присъствието ти винаги обогатява с нещо прекрасно.

# 8 4 март 2009, 22:55 ч.

Мнения: 1 586

Цитат на: Slavi_Yo в ср, 04 мар 2009, 15:20

...На 33 съм,а се чувствам на 100.

Казват, че за мъжете нямало чак такова значение възрастта, но не съм убеден.
Страхът и разочарованието не са по-малки, а изкушението да се предадеш вероятно е и по-лесно смилаемо.
Добре, че си имаме моми, че иначе голяма част от нас щяха да "сдадат фронта" още при първите неуспешни битки.
Няма да ни предавате точно сега пък ние ще помагаме, с каквото можем Hug

# 9 5 март 2009, 16:53 ч.

Мнения: 3 016

hubav4o ,твоята съдба така прилича на моята в началото. И аз от ден на ден осъзнавам, че живота си минава и не бива синът ми да расте сам без братче или сестричка, но страхът наистина за в момента е по-силен от мен. Когато родих второто си дете, вече ангелче бях на 27 год, сега съм на 29год и мисля. че най-късно догодина трябва да родя ако искам .Дано имам сили да се реша!

# 10 5 март 2009, 17:23 ч.

Мнения: 170

Рени, много жени раждат след 30-тата си годишнина, по-добре не си поставяй такива срокове, само си натоварваш излишно психиката. Аз също се изкушавам да потъвам в разни такива дупки относно възрастта ми... Когато започнахме опитите за бебе, бях на 24... Сега съм на 26, но скоро ставам на 27, а си нямам детенце и при положение, че единственото ни дете го правихме цели 2 години, не знам колко още време ще мине преди да забременея пак. Усещам как времето ми се изплъзва между пръстите и понякога ме обзема паника, но си самоналагам да не мисля за годините си и за отминаващото време, а да се радвам и на това, което имам, колкото и да е трудно...

# 11 5 март 2009, 18:13 ч.

Мнения: 3 621

Рени , Шери Hug

Момичета не се отказвайте, миналата година, когато изгубих бебето си бях на 35 г, тази година родих на 36 г , за хубавите неща трябва да няма краен срок

# 12 5 март 2009, 19:49 ч.

Мнения: 319

Да не съм чула някой да се предава! Ще се караме, ей!

# 13 6 март 2009, 10:53 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

момичета, родилка "първескиня" бивша спортистка с високо кръвно на 42 или 45 - не помня вече - мина по мед и масло....
моля ви, не виждам проблем във възрастта!
с лежането си в майчин дом узнах едно - проблемите НЕ ИДВАТ с възрастта! тонва е най-най-малкия проблем!

# 14 6 март 2009, 13:57 ч.

Мнения: 656

Отлагах дълго време заради категорично лекарско мнение след второто секцио.Когато получих зелена светлина започнах да отлагам заради собствените си страхове и вътрешната убеденост,че пак ще се случи нещо лошо.Мъжа ми казваше,че ако започваме с нагласата ,че нещо няма да е наред,по-добре да не почваме.Така с месеци,докато не събрах малко кураж,и си казах, че трябва да опитам.Започнахме опити,и ето пак здравословен проблем,пак лекарска забрана.Имам чувството ,че се въртя в този кръг и няма излизане.
А съм на 31,времето като че ли лети покрай мен,а аз не мога да го стигна.

# 15 6 март 2009, 17:48 ч.

Мнения: 3 016

Да, определено възрастта не е критерий .Аз съм самото доказателство .Родих дете с вродена сърдечна малформация ,а бях на 27 год.

# 16 6 март 2009, 18:50 ч.

Мнения: 170

И моето дете беше с вродено заболяване, а съм на 26 години. По-скоро за мен проблемът е психологически, може би защото винаги съм си мислела, че на тези години (почти 27) ще имам поне 2 деца, но не би... Децата на моите приятелки порастнаха пред очите ми, а аз... още съм на опашката.

# 17 7 март 2009, 08:52 ч.

Мнения: 7 111

Когато узрях да имам семейство и дете, вече бях на 30. Първата ми бременност започна след като бях навършила 31. Беше лека и перфектна, докато не стана най-лошото. То нямаше нищо общо с възрастта. Вече съм с още 4 години отгоре. Бременността ми не е същата безгрижна и спокойна. Няма как да бъде. Емоциите си казват своето. Ако не ме беше газил валякът, сигурно щях да подходя по различен начин и всичко да бъде различно и като физическо усещане. Само здраве да е. Тези несгоди са песен. Praynig

Към авторката. Преди време в Майките имаше теми за бременните над 40 години. Аз самата познавам жена, родила на 44.
А за ARGHT, имам познат който "роди" над шейсетата си година. Детенцето му е голямо и здраво (доколкото в мръсотията, в която живеем някой е здрав) щураче.

# 18 9 март 2009, 08:58 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

Цитат на: catnadeen в пт, 06 мар 2009, 10:53

и само да добавя за да ме разберете правилно - мисля Рони все пак е разбрала
не е проблема във възрастта!
проблема е в болката и страха и че след това бремеността може да е като по учебник, но душата ти е издпепелена...
човек трябва да намери душата си, преди да продължи с бебетата...
защото физическата възможност не е критерия...
уви и времето тук не е критерий...
просто всеки по различно време е готов
като минала с две проблемни знам за себе си едно - не бива да се бърза ако не чувстваш това като единствен начин на оцеляване...

видях хора готови на един месец да се хвърлят в битката, видях и хора скитащи в ада с години докато станат готови...
но видях че стават...и продължават!
вярвам всяка от вас и всеки един - ще се похвали един ден....вярвам че вески от вас ще ни зарадва след време...ако не днес - утре...
ние чакаме с вас!

# 19 9 март 2009, 09:28 ч.

Мнения: 794

Аз не само, че не се отказах, но от първия ден след раждането на ангелчето ми постоянно мислех за второ дете. Във ВМИ ми казваха да чакам 6 месеца, след това да забременявам. За мен това беше кошмарно дълъг срок, направо немислим. Първият ми цикъл след раждането дойде още на 28-я ден, вторият и третият също. Добре, че д-р Минев ми даде зелена светлина още след втория цикъл. Е, не забременях тогава, забременях след третия цикъл, и това е най-хубавото нещо в живота ми. Бяхме в Ахтопол на море и аз бях в овулация точно по следата на почивката. Последния ден, като си тръгвахме, харесах от една сергия за плюшени играчки пееща пеперуда, много красива, плюшена, за окачване над леглото. Бях вътрещно уверена, че съм бременна, и помолих мъжа ми да ми я купи! Сега съм в средата на 8-я месец и с нетърпение чакам моето момченце. Не ми се мисли, ако бях чакала и още не бях бременна!
НЕ ЧАКАЙТЕ! НЯМА ПО-ДОБРО ЛЕКАРСТВО ЗА МЪКАТА ПО ЗАГУБЕНОТО ДЕТЕ ОТ СЛЕДВАЩА БРЕМЕННОСТ!
Не, че мъката отминава, но се понася по-леко, защото гледаш в бъдещето и очакваш нещо прекрасно, за което си заслужава да се живее.

# 20 9 март 2009, 09:48 ч.

Мнения: 2 270

Шери, твоята история е като копие на моята Cry

. Нашето ангелче го правихме 2 години, но сега съм бременна след 2 месеца опити!
Умирам от страх ежедневно, но някак си продължавам - без големи очаквания и мечти: ден за ден, седмица за седмица . . .
Не спирайте да вярвате! Hug

# 21 15 март 2009, 09:31 ч.

Мнения: 1 192

Аз съм на 35,синът ми на 9месеца и въпреки цялата предишна моя история си правя планове да почна опити след годинката на сина ми-да му се отдам още малко и да му се радвам изцяло lovekiss

Само какъв оптимизъм smile3560

# 22 16 март 2009, 13:54 ч.

Мнения: 2 641

пожелавам на всички от вас които искат бебе да го имат !
по ред причини мислех че няма да мога да имам деца. е имам две, даже си мисля и за трето. родих първото н а29, второто н а32. но годините които прекарах между ада и реалността ме бяха съсипали. да ви кажа трябва да намерите начин да преодолеете натрапчивите страхове и измъчвания. аз не се отказах въпреки че бях абсолютно отчаяна. но имах страст да ходя да танцувам и това ме държеше. аз бях тогава на 26 а не ми се живееше.чувствах се с години сякаш съм н а100. само в залата за танци се съвземах.
в родилното се запознах в една жена която роди бебе и беше някъде на 60 години. бебето оцеля!
успех навсички и много кураж!

# 23 17 март 2009, 22:25 ч.

Мнения: 319

Цитат на: asja в пн, 09 мар 2009, 09:28

НЕ ЧАКАЙТЕ! НЯМА ПО-ДОБРО ЛЕКАРСТВО ЗА МЪКАТА ПО ЗАГУБЕНОТО ДЕТЕ ОТ СЛЕДВАЩА БРЕМЕННОСТ!
Не, че мъката отминава, но се понася по-леко, защото гледаш в бъдещето и очакваш нещо прекрасно, за което си заслужава да се живее.

И аз след дълго лутане стигнах до този извод. Има и нещо друго - много, ама много се страхувам да не се откажа, не зная докъде ще ми стигнат силите... Умирам от страх.

# 24 17 март 2009, 23:23 ч.

Мнения: 3 621

Цитат на: тъжна мама в вт, 17 мар 2009, 22:25

Цитат на: asja в пн, 09 мар 2009, 09:28

И аз се страхувах точно от това ,ако мине повече време да не се откажа, истината е че бях започнала да си търся оправдания за да отлагам във времето ... и аз умирах от страх ... После получих едно писмо на лични от asja , ако не беше това писмо, аз нямаше да се реша да опитам толкова скоро... благодаря ти asja

# 25 18 март 2009, 15:51 ч.

Здравейте!Аз загубих момченце на 13.03.2009 беше напълно здраво и доносено бебе,но се отлепи плацентата по време на раждането и докато ми направят секциото неговата кръв бе изтекла.Въпреки че минаха 6 дена ,знам че няма да се откажа и едва ще дочакам времето,което се чака след секциото и ще пробвам пак.И от сега много ме е страх,ужасно много!Но ако Господ ми даде ново бебе ще го имам ,знам че този път всичко ще е наред,трябва да е.... Praynig

# 26 18 март 2009, 16:04 ч.

Мнения: 1 574

marussia съжелявам ,че си загубила детето си .това е най голямата мъка на този свят,съжелявам ,че вече си една от нас ,нека почива в мир твоето момче newsm45

# 27 18 март 2009, 16:37 ч.

Мнения: 170

маруся толкова много съжалявам, нямам думи да ти опиша Cry

болката е огромна, но от думите ти личи, че си силна жена, сигурна съм, че ще си имате живо и здраво детенце!!! Praynig

# 28 18 март 2009, 18:12 ч.

Аз имам дъщеря на 5г и тя е моя стимул.Тя го обожаваше това бебе,тя му пееше по цял ден на корема,целуваше го за лека нощ......не ме питай как се обяснява после smile3518

За нея трябва да имаме пак бебе,дано този път Господ не ни го отнеми.

Всяка от нас трябва да открие в нещо своя стимул и да преследва мечтите си ....всички заслужаваме живи и здрави бебета!

# 29 18 март 2009, 18:16 ч.

Мнения: 3 016

Маруся, съжалявам, че си преживяла и преминала през този кошмар. Няма думи за утеха в такъв момент Hug

# 30 18 март 2009, 20:35 ч.

Мнения: 510

Маруся

съжалявам че и ти си сред нас
Flowers Rose

за малката невинна душица

# 31 19 март 2009, 01:01 ч.

Мнения: 3 166

Маруся,

съжалявам за загубата ти, мило майче! С цялото си сърце ти пожелавам едни ден малката ти кукла да държи в прегръдките си своето братче или сестриче. Praynig

# 32 26 март 2009, 09:35 ч.

Мнения: 78

Аз загубих момиченцето си на 27.01 тази година и оттогава сякаш нямам смисъл в живота си....Всички ми казват,че съм млада,ще имам друго детенце,но думите им ми звучат така нелепо...На 28 години съм,а малката я правихме цяла година и когато най-после стана,ме сполетя това огромно нещастие.Оказа се със синдром на Даун,предизвикал малформации на стомахчето и сърчицето й....Предизвикаха ми раждане в 29 г.с.,отрупваха ме с въпроси защо съм отишла така късно,не съм ли правила изследвания,цъкаха с език и все ми повтаряха че е станало случайно,че не би трябвало да се повтори....Но кажете ми,мили момичета,как да вярвам и как да живея без детето си?Не искам да чакам,искам веднага да забременея,а знам че не трябва....През април ще си правим генетични изследвания и не искам да мисля какво ще се случи ако излезе нещо лошо....Само плача и се измъчвам,трябва да съм силна и пред хората успявам да прикрия страданието си,но отвътре се разкъсвам....Крепи ме единствено надеждата за нова рожбичка,само тя ми остана...

# 33 26 март 2009, 09:55 ч.

Мнения: 319

tolinka, целувам те и те прегръщам Hug

И аз си мислех, че не мога да живея без детенцето си - оказа се, че мога. Не се забравя, но се живее. С разбито сърце, но се живее. Ще се усмихнеш един ден, ще гушнеш красиво и здраво детенце. Hug

# 34 26 март 2009, 10:16 ч.

Мнения: 7 111

Толинка, след всичко през което ти се наложи да преминеш, ще имаш една изключително неспокойна следваща бременност. Hug

Но не отлагай твърде дълго и не се отказвай.
Имам познати, чието първо детенце е със Синдром на Даун. Били са много млади, изследвания тогава не се правени (поне не както се правят сега). Убеждавали са ги да оставят детенцето. Сега вече то е доста голямо. Имат грижи около него, но е едно от най-прекрасните дечица, които познавам. Преди почти 3 години си родиха второ детенце. Минаха през всички изследвания. Правиха задължителната амницентеза, Фетални морфологии (при Димитрова от МД) ... Малчото е едно много послушно според мен човече (майка му не мисли така).
Разказвам ти тази чужда история, за да ти вдъхна увереност и надежда, ако е възможно поне мъничко. Hug

# 35 26 март 2009, 13:15 ч.

Бургас
Мнения: 959

Толинка, моята дъщеря е с генетичен синдром /не Даун, подобен /. Случва се веднъж на 50 000 бебета, но на нас се случи. И на двамата кариограмите ни са нормални.
Сега, като забременях, вътрешно знаех , че всичко ще е наред. Имам и загубено дете, майките в такива случаи са особено притеснени. А аз бях толкова спокойна... И слава Богу, Никито е голям сладур.
Но истината е, че аз просто си приех съдбата, чувствам се щастлива с дъщеря си, а сега с двамата радостта ми е пълна Simple Smile

Много рядко Даун е унаследен, не се притеснявай, ще си имаш детенце Heart Eyes

Но ако не направиш изследванията, ще ти е много по-притеснено. Ей го на, април дойде Hug

# 36 26 март 2009, 21:39 ч.

Мнения: 160

Толинка,миличка Hug

Бог ще те дари с бебче,сигурна съм!!!Ще дари с бебче и мен,и всечки,които мечтаят за това...
Може живота да ни отне най-скъпото,но няма да ни отнеме мечтите!!!
Ще се страхуваме,ще ходим по изследвания,през огън и вода ще минем,но ще имаме в ръцете си рожбички,а в изстрадалите си сърца -щастието да бъдем майки отново!!!
Вярвам в това,както вярвам,че Бог няма да ни забрави-той ще ни благослови с дечица!Мечтите ни ще се сбъднат!Винаги ще си имаме и обичаме ангелчета,но освен тях скоро ще обичаме и едни непознати още за нас създания!!!
Обичам ви момичета!!!

# 37 26 март 2009, 21:51 ч.

Мнения: 703

Цитат на: ksd_g в чт, 26 мар 2009, 21:39

Толинка,миличка Hug

Благодаря ти от цялото си сърце,ksd_g !
Благодаря ти за прекрасните думи,макар да не са отправени точно към мен!
Имах огромна нужда някой да ми каже това,да ме подкрепи с малко оптимизъм.Благодаря ти!

По темата,искам само да кажа,че някога баба ми казваше:"Късметът ти седи..."
Мили момичета,надявам се и вярвам,че късметът на всяка една от нас седи там някъде...и ни чака!Пожелавам го на всяка от сърце!
И...не отлагайте дълго наистина!Животът си тече...времето за съжаление никога не спира,а ние с вас имаме толкова много неща още да направим,че не трябва да отлагаме!
Най-хубавото е,че имаме мечтите и надеждите си,те ни водят!
И вярвам,че нещо толкова хубаво и силно като тях не може да е напразно...

# 38 27 март 2009, 09:39 ч.

Разград
Мнения: 377

Маруся, много съжалявам за твоето бебче! Hug

Толинка, мила, знам че ще имаш бебче и то скоро! Hug

Мили, момичета, не отлагайте, защото времето няма да ни чака! Когато загубих близначетата аз броях дните до едната година в която трябваше да се пазим, след секциото, и след това се оказва че съм забременяла веднага от първия път! Аз много лесно забременявам, но не искам да си спомням дори за тежките си и проблемни бременности! Сега съм на почти 29 с една дъщеричка, а можеше да имам двама сина на почти три годинки, но не мисля че трябва да си поставяте граница във възрастта, защото ние сега ще почакаме три години за трето секцио и ще се постараем да дадем на дъщеричката си братче или сестричка, защото знам колко е хубаво да има човек! Аз имах батко, който почина, но годините, в които го имах, бяха много щастливи за мен! Аз имах опора и защита и приятел! Милички не се отказвайте да имате слънца, които да топлят сърцата ви, защото само едно дете може да върне усмивките ни и да ни върне живота!

# 39 6 юни 2009, 19:54 ч.

Мили мами,
Пуснали сте страхотна тема. Напълно съм съгласна с авторката. НЕ ОТЛАГАЙТЕ.
Независимо от това което се е случило на много от вас ( уви де да можехмеда върнем времето назад), мислете позитивно. Не търсете аргументи против, а мотиви ЗА да имате бебче най-скоро. Не се отчайвайте, не се страхувайте. Живота е за нас, и ние сами правим живота си. Да понякога се намесва случайността, съдбата и всеки носи кръста си. Но силната мотивация, дух, целеустременост помагат за да постигнем целта си.
Решението да имаш дете, дългата бременност, неизвестността и самото раждане - нека за вас не бъдат повод за страх, въпреки че знам че страха го има, лично го изпитах при единствената си бременност. Нека бъдат поводи за трепетно очакване и радост. Дано има повече стойностни лекари които да ни напътстват правилно през тези нелеки месеци и помагат да вземем правилните решения относно децата си. И нека позитивната и навременна подкрепа на майките във форумите тук я има и непрестава, неведнъж съм се възползвала от удачните ви съвети, от силния ви дух и неведнъж когато съм била на дъното, искрицата надежда, подадената ръка на някоя от вас са ме връщали отново на повърхността, отново съм могла да си поема дъх. БЛАГОДАРЯ ВИ.
И не се отказвайте. Не отлагайте. Няма нищо по вълнуващо на този свят от първото зъбче, първата стъпка, първата думичка мамо, първия допир с вашето дете. Те децата са и болка и надежда, мъка понякога , но и много много любов...

Препоръчани теми

Кървене след гинекологично абразио.

Забременяване след мъртво раждане

CuddleCot (охлаждащо легълце за мъртвородени/починали бебета) - бихте ли го използвали в болницата?

Аборт в 20 г.с

Причина:

Причина: