Маруся 
съжалявам че и ти си сред нас
за малката невинна душица
съжалявам че и ти си сред нас за малката невинна душица - Публикувана: 4 март 2009, 10:51 ч.
- Последно мнение: 6 юни 2009, 19:54 ч.
Не отлагайте много дълго
Аз загубих момиченцето си на 27.01 тази година и оттогава сякаш нямам смисъл в живота си....Всички ми казват,че съм млада,ще имам друго детенце,но думите им ми звучат така нелепо...На 28 години съм,а малката я правихме цяла година и когато най-после стана,ме сполетя това огромно нещастие.Оказа се със синдром на Даун,предизвикал малформации на стомахчето и сърчицето й....Предизвикаха ми раждане в 29 г.с.,отрупваха ме с въпроси защо съм отишла така късно,не съм ли правила изследвания,цъкаха с език и все ми повтаряха че е станало случайно,че не би трябвало да се повтори....Но кажете ми,мили момичета,как да вярвам и как да живея без детето си?Не искам да чакам,искам веднага да забременея,а знам че не трябва....През април ще си правим генетични изследвания и не искам да мисля какво ще се случи ако излезе нещо лошо....Само плача и се измъчвам,трябва да съм силна и пред хората успявам да прикрия страданието си,но отвътре се разкъсвам....Крепи ме единствено надеждата за нова рожбичка,само тя ми остана...
Толинка, след всичко през което ти се наложи да преминеш, ще имаш една изключително неспокойна следваща бременност. 
Но не отлагай твърде дълго и не се отказвай.
Имам познати, чието първо детенце е със Синдром на Даун. Били са много млади, изследвания тогава не се правени (поне не както се правят сега). Убеждавали са ги да оставят детенцето. Сега вече то е доста голямо. Имат грижи около него, но е едно от най-прекрасните дечица, които познавам. Преди почти 3 години си родиха второ детенце. Минаха през всички изследвания. Правиха задължителната амницентеза, Фетални морфологии (при Димитрова от МД) ... Малчото е едно много послушно според мен човече (майка му не мисли така).
Разказвам ти тази чужда история, за да ти вдъхна увереност и надежда, ако е възможно поне мъничко.
Но не отлагай твърде дълго и не се отказвай. Имам познати, чието първо детенце е със Синдром на Даун. Били са много млади, изследвания тогава не се правени (поне не както се правят сега). Убеждавали са ги да оставят детенцето. Сега вече то е доста голямо. Имат грижи около него, но е едно от най-прекрасните дечица, които познавам. Преди почти 3 години си родиха второ детенце. Минаха през всички изследвания. Правиха задължителната амницентеза, Фетални морфологии (при Димитрова от МД) ... Малчото е едно много послушно според мен човече (майка му не мисли така).
Разказвам ти тази чужда история, за да ти вдъхна увереност и надежда, ако е възможно поне мъничко.
Толинка, моята дъщеря е с генетичен синдром /не Даун, подобен /. Случва се веднъж на 50 000 бебета, но на нас се случи. И на двамата кариограмите ни са нормални.
Сега, като забременях, вътрешно знаех , че всичко ще е наред. Имам и загубено дете, майките в такива случаи са особено притеснени. А аз бях толкова спокойна... И слава Богу, Никито е голям сладур.
Но истината е, че аз просто си приех съдбата, чувствам се щастлива с дъщеря си, а сега с двамата радостта ми е пълна
Много рядко Даун е унаследен, не се притеснявай, ще си имаш детенце
Но ако не направиш изследванията, ще ти е много по-притеснено. Ей го на, април дойде
Сега, като забременях, вътрешно знаех , че всичко ще е наред. Имам и загубено дете, майките в такива случаи са особено притеснени. А аз бях толкова спокойна... И слава Богу, Никито е голям сладур.
Но истината е, че аз просто си приех съдбата, чувствам се щастлива с дъщеря си, а сега с двамата радостта ми е пълна
Много рядко Даун е унаследен, не се притеснявай, ще си имаш детенце
Но ако не направиш изследванията, ще ти е много по-притеснено. Ей го на, април дойде
Толинка,миличка
Бог ще те дари с бебче,сигурна съм!!!Ще дари с бебче и мен,и всечки,които мечтаят за това...
Може живота да ни отне най-скъпото,но няма да ни отнеме мечтите!!!
Ще се страхуваме,ще ходим по изследвания,през огън и вода ще минем,но ще имаме в ръцете си рожбички,а в изстрадалите си сърца -щастието да бъдем майки отново!!!
Вярвам в това,както вярвам,че Бог няма да ни забрави-той ще ни благослови с дечица!Мечтите ни ще се сбъднат!Винаги ще си имаме и обичаме ангелчета,но освен тях скоро ще обичаме и едни непознати още за нас създания!!!
Обичам ви момичета!!!
Бог ще те дари с бебче,сигурна съм!!!Ще дари с бебче и мен,и всечки,които мечтаят за това...
Може живота да ни отне най-скъпото,но няма да ни отнеме мечтите!!!
Ще се страхуваме,ще ходим по изследвания,през огън и вода ще минем,но ще имаме в ръцете си рожбички,а в изстрадалите си сърца -щастието да бъдем майки отново!!!
Вярвам в това,както вярвам,че Бог няма да ни забрави-той ще ни благослови с дечица!Мечтите ни ще се сбъднат!Винаги ще си имаме и обичаме ангелчета,но освен тях скоро ще обичаме и едни непознати още за нас създания!!!
Обичам ви момичета!!!
Толинка,миличка
Бог ще те дари с бебче,сигурна съм!!!Ще дари с бебче и мен,и всечки,които мечтаят за това...
Може живота да ни отне най-скъпото,но няма да ни отнеме мечтите!!!
Ще се страхуваме,ще ходим по изследвания,през огън и вода ще минем,но ще имаме в ръцете си рожбички,а в изстрадалите си сърца -щастието да бъдем майки отново!!!
Вярвам в това,както вярвам,че Бог няма да ни забрави-той ще ни благослови с дечица!Мечтите ни ще се сбъднат!Винаги ще си имаме и обичаме ангелчета,но освен тях скоро ще обичаме и едни непознати още за нас създания!!!
Обичам ви момичета!!!
Бог ще те дари с бебче,сигурна съм!!!Ще дари с бебче и мен,и всечки,които мечтаят за това...
Може живота да ни отне най-скъпото,но няма да ни отнеме мечтите!!!
Ще се страхуваме,ще ходим по изследвания,през огън и вода ще минем,но ще имаме в ръцете си рожбички,а в изстрадалите си сърца -щастието да бъдем майки отново!!!
Вярвам в това,както вярвам,че Бог няма да ни забрави-той ще ни благослови с дечица!Мечтите ни ще се сбъднат!Винаги ще си имаме и обичаме ангелчета,но освен тях скоро ще обичаме и едни непознати още за нас създания!!!
Обичам ви момичета!!!
Благодаря ти от цялото си сърце,ksd_g !
Благодаря ти за прекрасните думи,макар да не са отправени точно към мен!
Имах огромна нужда някой да ми каже това,да ме подкрепи с малко оптимизъм.Благодаря ти!
По темата,искам само да кажа,че някога баба ми казваше:"Късметът ти седи..."
Мили момичета,надявам се и вярвам,че късметът на всяка една от нас седи там някъде...и ни чака!Пожелавам го на всяка от сърце!
И...не отлагайте дълго наистина!Животът си тече...времето за съжаление никога не спира,а ние с вас имаме толкова много неща още да направим,че не трябва да отлагаме!
Най-хубавото е,че имаме мечтите и надеждите си,те ни водят!
И вярвам,че нещо толкова хубаво и силно като тях не може да е напразно...
Маруся, много съжалявам за твоето бебче!
Толинка, мила, знам че ще имаш бебче и то скоро!
Мили, момичета, не отлагайте, защото времето няма да ни чака! Когато загубих близначетата аз броях дните до едната година в която трябваше да се пазим, след секциото, и след това се оказва че съм забременяла веднага от първия път! Аз много лесно забременявам, но не искам да си спомням дори за тежките си и проблемни бременности! Сега съм на почти 29 с една дъщеричка, а можеше да имам двама сина на почти три годинки, но не мисля че трябва да си поставяте граница във възрастта, защото ние сега ще почакаме три години за трето секцио и ще се постараем да дадем на дъщеричката си братче или сестричка, защото знам колко е хубаво да има човек! Аз имах батко, който почина, но годините, в които го имах, бяха много щастливи за мен! Аз имах опора и защита и приятел! Милички не се отказвайте да имате слънца, които да топлят сърцата ви, защото само едно дете може да върне усмивките ни и да ни върне живота!
Толинка, мила, знам че ще имаш бебче и то скоро!
Мили, момичета, не отлагайте, защото времето няма да ни чака! Когато загубих близначетата аз броях дните до едната година в която трябваше да се пазим, след секциото, и след това се оказва че съм забременяла веднага от първия път! Аз много лесно забременявам, но не искам да си спомням дори за тежките си и проблемни бременности! Сега съм на почти 29 с една дъщеричка, а можеше да имам двама сина на почти три годинки, но не мисля че трябва да си поставяте граница във възрастта, защото ние сега ще почакаме три години за трето секцио и ще се постараем да дадем на дъщеричката си братче или сестричка, защото знам колко е хубаво да има човек! Аз имах батко, който почина, но годините, в които го имах, бяха много щастливи за мен! Аз имах опора и защита и приятел! Милички не се отказвайте да имате слънца, които да топлят сърцата ви, защото само едно дете може да върне усмивките ни и да ни върне живота!
Мили мами,
Пуснали сте страхотна тема. Напълно съм съгласна с авторката. НЕ ОТЛАГАЙТЕ.
Независимо от това което се е случило на много от вас ( уви де да можехмеда върнем времето назад), мислете позитивно. Не търсете аргументи против, а мотиви ЗА да имате бебче най-скоро. Не се отчайвайте, не се страхувайте. Живота е за нас, и ние сами правим живота си. Да понякога се намесва случайността, съдбата и всеки носи кръста си. Но силната мотивация, дух, целеустременост помагат за да постигнем целта си.
Решението да имаш дете, дългата бременност, неизвестността и самото раждане - нека за вас не бъдат повод за страх, въпреки че знам че страха го има, лично го изпитах при единствената си бременност. Нека бъдат поводи за трепетно очакване и радост. Дано има повече стойностни лекари които да ни напътстват правилно през тези нелеки месеци и помагат да вземем правилните решения относно децата си. И нека позитивната и навременна подкрепа на майките във форумите тук я има и непрестава, неведнъж съм се възползвала от удачните ви съвети, от силния ви дух и неведнъж когато съм била на дъното, искрицата надежда, подадената ръка на някоя от вас са ме връщали отново на повърхността, отново съм могла да си поема дъх. БЛАГОДАРЯ ВИ.
И не се отказвайте. Не отлагайте. Няма нищо по вълнуващо на този свят от първото зъбче, първата стъпка, първата думичка мамо, първия допир с вашето дете. Те децата са и болка и надежда, мъка понякога , но и много много любов...
Пуснали сте страхотна тема. Напълно съм съгласна с авторката. НЕ ОТЛАГАЙТЕ.
Независимо от това което се е случило на много от вас ( уви де да можехмеда върнем времето назад), мислете позитивно. Не търсете аргументи против, а мотиви ЗА да имате бебче най-скоро. Не се отчайвайте, не се страхувайте. Живота е за нас, и ние сами правим живота си. Да понякога се намесва случайността, съдбата и всеки носи кръста си. Но силната мотивация, дух, целеустременост помагат за да постигнем целта си.
Решението да имаш дете, дългата бременност, неизвестността и самото раждане - нека за вас не бъдат повод за страх, въпреки че знам че страха го има, лично го изпитах при единствената си бременност. Нека бъдат поводи за трепетно очакване и радост. Дано има повече стойностни лекари които да ни напътстват правилно през тези нелеки месеци и помагат да вземем правилните решения относно децата си. И нека позитивната и навременна подкрепа на майките във форумите тук я има и непрестава, неведнъж съм се възползвала от удачните ви съвети, от силния ви дух и неведнъж когато съм била на дъното, искрицата надежда, подадената ръка на някоя от вас са ме връщали отново на повърхността, отново съм могла да си поема дъх. БЛАГОДАРЯ ВИ.
И не се отказвайте. Не отлагайте. Няма нищо по вълнуващо на този свят от първото зъбче, първата стъпка, първата думичка мамо, първия допир с вашето дете. Те децата са и болка и надежда, мъка понякога , но и много много любов...