Как го хванахте или ви хванаха в изневяра?

Да, и аз така. Всичко точно така. Простих ли всъщност или какво точно, не мога да обясня. Но е факт, че сме заедно толкова време след това. Няма да забравя никога! То си стои някъде там в дъното.
Относно блъфирането - ами просто поведох разговор натам и започнах: Слънце, я кажи, откакто сме заедно бил ли си с друга. Ама така, ухилена до уши. Все едно, че не ми пука. А той - ама какви са тези въпроси? Пък аз, лигаво - ееее, 'айде кажи ми дееее Моооля ти се, кажи мииии, няма да ти се разсърдя деее.
И той реши, че не ми пука. Толкова невероятно тъпи са мъжете понякога!
И ми каза. Едва ли беше виждал през живота си такова обръщане на 360 градуса. Последва шамар, на които той инстинктивно ми отвърна. После започна едно тракане на зъби, което не можех да овладея дни наред. Просто не можех да говоря, защото зъбите ми тракаха като от адски студ. Треперех. Повръщах. Бях толкова зле, че се мразех направо. А той остаря с пет години пред очите ми. Ходеше като превит на две и плачеше заедно с мен всяка вечер. Не спях, не се хранех. Как е възможно да ми се е случвало всичко това? Но го обичах и мразех едновременно. Дълго време след това не исках да го докосна, нито той мен. След много време когато пак стигнахме до интимност, просто не можех. Виждах какво прави с нея, във въображението си. И до днес ми се случва понякога. Започвам да му крещя без причина, а той ме гледа учудено. Аз обаче знам защо е. Много ме болеше, още ме боли.
Ето, изповядах ви се. Не бях говорила за това с никого толкова години вече. Накрая казах всичко. Питайте, ако имате още въпроси. Най-трудното го разказах

Но пък ние не си правим проблеми за подобни неща...

Звучи така,като че си изневерявате всеки месец,все едно отивате на дискотека.
Разбирам ,че на всеки може да се случи да кривне,да се изкуши,както и да се прости...но да си казваме вместо Добро утро......Здравей ,снощи ти изневерих...на мен лично би ми било обидно и болно,че не съм достатъчна,че има нещо ,което не му стига при мен и е нужно да го търси другаде...
Не знам,на мен ми е странно...но всичко е въпрос на възпитание и разбирания.

Амика, браво на теб, че си успяла да го загърбиш и да продължиш напред.
Аз не можах...   
Бъдете много щастливи   

Краси.мира, елементаризираш нещата. Както и да е.
Сама го каза - въпрос е на разбиране.
Не мисля да давам повече обяснения.
И не, не си изневеряваме за "Здравей" и "Здрасти". Пък и няма нещо, което да ни липсва, че да го търсим другаде...

Не знам дали е за "браво". Благодаря ти! 
От тогава той е друг човек и аз съм обичана жена. Никога повече нямах повод за съмнение дори, а за подозрение съвсем. Честна дума! Познавам човека до себе си по-добре от тколкото познавам себе си. А и повода да отиде с другата е просто безумен, но го е направил.

По скоро на усещания и потребности. Моите за съвсем различни, за да се чувствам удовлетворена и щастлива. Толкова различни за някои неща, че във форума не си пиша пълното усещане по тези въпроси по причина да не обидя някой различно мислещ. Защото обясненията ми могат да бъдат изтълкувани по такъв начин. А особено от хора, които са ми непознати все пак, нито има смисъл да влизам в спорове, нито бих променила собствените си усещания или нечии други.

pasinet ,права си.Но аз не искам да превъзпитавам...то не е и възможно.

Но това не пречи да ми е странно...Особено след последното..."Пък и няма нещо, което да ни липсва, че да го търсим другаде.."
   

Защо тогава се стига до изневери?Когато нищо не ти липсва...Просто за спорта?...За разнообразие?...Макар че тогава значи разнообразието липсва...Или какво...

Нямам какво да напиша по темата, но ще чета с образователна цел.

Краси.мира, имаш право да ти е странно, но не е необходимо да ме цитираш и да се чудиш.
Обяснения за вътрешните си усещания и начина ми на мислене нямам намерение да давам. А и времето на другарския съд отмина безвъзвратно...
Паси го е казала - всеки тълкува нещата различно и твоето тълкувание е на светлинни години от моето светоусещане...
Приеми, че хората са различни - като вкусове, като разбирания, като сексуалност и това е. Не ми е ясно защо, когато човек напише нещо откровено тук, винаги се намира кой да ахка и охка ужасено...

Става въпрос за предишно гадже....
не съм го хващала....просто мацката с която е бил ми го заяви директно и право в очите. )) Че и подробности ми разказа. )))

Хванах го аз, бях много млада първа сериозна връзка, безкрайно наивна, защото нещата се случваха пред очите ми на един рожден ден а аз търпях само съсках и се цупех, но до мозъка ми не достигна очевидната истина и разбрах за нея след около 2 години когато сам си призна, честно казано не помня как така се стигна до това признание но той ми каза сам. Помня, че се ядосах на себе си на това че съм била толкова глупава и наивна да не видя тогава какво се случваше пред мен и да навържа нещата, излизанията му с приятел а приятеля му ходеше с нейната приятелка и живееха заедно на квартира двечките и те са си ходили двамката там на секс туризъм защото бяха рускини абе....гадни мъже. Както и да е това беше момента в които загубих вяра в мъжете изобщо в които пораснах за няколко минути и осъзнах че нещата не са розови...После минана още година смени си работата споделяше там за някаква секретарка женена ала бала която развозвал насам натам през деня по работа....но започна да говори от мобилния от терасата от банята, на един великден  бяхме при майка ми и телефона звъни той затваря и така 5-6 пъти отговора абе момчетата напи са се и се бъзикат не ми е до тях. И отиде в тоалетната естествено си намерих работа близо до вратата и чух.....онзи нежен глас с които ми говореше когато се сваляхме още...мили думи които отдавна не беше употребявал за мене...уговорка за среща и то на "нашето място".....бях като болна. Траех си ден два дебнех като котка къде му е мобилния и така с треперещи ръце един ден видях с очите си съобщение гласящо Скъпи обичам те....е последвалия скандал е не описуем, болката и до днес я помня, самото усещане е гадно, осъзнаването че това май няма да има край, че най вероятно не знаеш и за още някоя...честно казано не беше това причината да се разделим но не си спомням какво съм си мислела та останах с него още известно време...

Последното ,което искам,е да съдя....нито имам право,нито желание.
Всеки има право да живее както намери за добре.
Както и всеки има право да не се съгласи с мен...
azaf, цитирах теб,защото никой друг не каза ,че в къщи всичко му е о.к.,а пък е тръгнал да изневерява.Ако си се засегнала,извинявай.
Ако всички мислехме еднакво,нямаше да има изневери...или нямаше да има бракове.Което си е скучно,де...

Никога не бих си признала изневяра . И от никой не искам признание

брей че поучителна тема

Записвам се да се уча.