Какво мислите за временната раздяла?

Според мен е лошо, не знам кое кара хората да си дадат временна раздяла. 
Но никой не го предлага от хубаво ми се струва.
Става дума за раздяла по желание, а не по необходимост от обстоятелствата, нали?

Все си мисля , че стигне ли се до временна раздяла , нещата отиват към ... постоянна 

Когато не е мината границата, от която няма връщане, временната раздяла може да оправи нещата.

Мисля, че временната раздяла в повечето случаи показва, че всичко е свършило. Има двойки, които разделяйки се временно осъзнават,  че не могат един без друг. При всеки е различно. Няма еднозначен отговор.

Ей тва чудесо никога не съм можела да го разбера! "Да се разделим,ама временно"?!?! Да походим малко с други,пък после квото сабя покаже...

Принципът е "проба-грешка"..
50/50 и тн..
Все пак има шанс..

Навремето временната раздяла "ме омъжи", но 10 г по-късно не успя да ме задържи..

У нас временната раздяла ни помогна да разберем приоритетите си. поне на мен ми беше много полезна.

По желание,да  ....

Никога не съм одобрявала "временната раздяла"  или пък репликата "да си починем един от друг".Проблемите не се решават по този начин-като се бяга от тях,смятам че даже и се задълбочават.

Временната раздяла няма да помогне за нищо. Ако го няма диалога и желанието да продължат двамата напред, ясна е работата!

Временната раздяла води до постоянна. Изпитано е...

Mоже би ако единия замине за няколко дни до седмица, за да размисли би имало положителен резултат, но временна  без да се определи за какъв срок не звучи добре. 

Говоря за случаи когато не си убеден,че това е твоят Човек..тогава на моменти имаш чувството,че искаш да си завинаги с него,в други моменти имаш чувството,че твоят свят е толкова далеч от неговия...че това не е човека .... Тогава сякаш имаш нужда просто да останеш сама....без да знаеш със сигурност дали ще е завинаги без него....

Временната раздяла не е бягство от проблемите, а преосмисляне на ситуацията. Дистанцията може да помогне да погледнеш на връзката от друг ъгъл и да си подредиш приоритите. Това или е краят или едно ново начало.

 Не съм от хората, които биха приложили подобни методи.Крайна съм в някои отношения, пък и действам интуитивно.Ако усетя, че имам колебания и се съмнявам в някой, разделяме се и толкова.

Много удобен предлог за прекъсване на връзката с времето. Който няма смелост да го заяви в лицето на доскорошния си партньор казва, че иска малко въздух, да преосмисли връзката и временно да се разделят. Само временно, докато си изясни чувствата. А всъщност е за постоянно.

Не вярвам да има подобрение след раздяла, тя връзката или върви или не върви. След раздялата каквото и да преосмислят половинките, може да има лека промяна, но със сигурност ще е временна. "Счупената чаша не се лепи" - не го забравяй 

Когато си на една стъпка от окончателната раздяла, временната е нещо като преход към новия ти живот. Започваш да си задаваш други въпроси, намираш нови отговори. Преоткриваш се. Преоткриваш и живота по нов начин. И много често вече не искаш да се върнеш назад.
Временната раздяла е нещо като анестезията за преодоляване на пост-оперативния шок и болка.
После...зарастваш бавно и продължаваш.

Тези,които смятат,че временната раздяла е само с изход-раздяла,винаги и задължително,мислите ли,че е по-добре такъв вид раздяла ????

Мисля, че временната раздяла е един вид привикване към окончателната. 

при някой помага при други не явно си зависи от химията в една връзка

Аз пък мисля, че временната раздяла е по-добро решение от неуспешните разговори и по-лошо от такива с резултат. Всичко зависи от комуникацията.

Няма нищо по-постоянно от временното! Не съм го измислила аз.

Според мен временната раздяла я иска този,който вече е забатачил нещата.Този който не знае кой и какво иска.Домашният уuт,или екзотичния плод,който е видял на"пазара"
Зависи от коя страна на барикадата си.Била съм от по "хубавата"-чувстваш се силен,знаеш ,че каквото и да направиш имаш топло легло където да се върнеш.Ако примамливият плод се окаже пълен с червей,се връщаш с увиснал нос,и молиш за прошка(това не ми се е случвало обаче ...и според мен рядко става )
Според мен в повечето случай,да не кажа във всички,временната раздяла води до истиснка раздйла.Или може за даден период да помогне,но е въпрос на време .Абе единия излезе ли си от вкъщи с багажа...иди го гони после да се прибира...Не е решение ..или по точно е крайно решение

Не вярвам във временната раздяла, за мен тя е отлагане на края.

Въпроса е колко временна?
На нашата връзка много добре ни действат разделите по една седмица примерно.
Е, те са по стечение на обстоятелствата - работа или друго.

връзката е обречена,щом се е стигнало до временна раздяла

В 99 % временната преминава в постоянна.
Не ,не мисля,че е по-добре така.Това е удължаване на агонията  за този,който обича...даваш му някаква надежда,която по всяка вероятност няма да се оправдае.
Лично мнение:Според мен само психически слабите хора прибягват до такова половинчато положение,просто нямат смелост да кажат "край",или искат да си оставят отворена вратичка за всеки случай,ако не им хареса извън двойката.Което пак си е слабост.
И аз съм на мнение,че има ли проблем,то той трябва да се разрешава,а не да се бяга от него.
Интересно как ще видиш нещата отстрани,като нямаш възможност да обсъждаш с другия и не ти е ясно неговото мнение...което се променя според ситуацията.

Навремето мъжа ми, след 5 години съвместен живот като гаджета,  ми каза : Имам нужда да остана сам за известно време..
Заболя ме, но проявих разбиране..Беше назрял момента за сватби, деца и тн.. За него това щеше да е за втори път..Ок, нормално е да изпитва страх и колебания..
Казах му - ок. Кажи ми само колко време..Той: 1-2 седмици..
Добре..и се изнесе..
След 2 седмици се видяхме - и двамата се бяхме "стопили"..Ама той вика - объркан съм, не съм сигурен и тн..поиска още малко време..
Съгласих се..какво да направя..
Само че след още една седмица заминах за СФ и му казах: ти си мисли, аз отивам да се поразсея..не мога да седя и просто да чакам..
Следващата седмица беше една от най-забавните в живота ми..
Обадих се на всички бивши гаджета и се разбихме от заведения и дискотеки..
А в края на седмицата докато си чуруликах сладко на бара в Текила, барманът ме почерпи питие..от "мъжа ми".. После хвана микрофона и ми предложи..

Не,не мисля,че това е половинчато решение,нито пък ,че е бягане от отговорност.В случая става дума за много говорене без намиране на решение,което зависи от партньора.Знаеш,че не може,не иска или не знае как да промени нещата,които искаш,а в същото време знаеш,че те обича.Тогава слагаш на дневен ред ,,временна раздяла,, за да преосмисли какво може и какво не,да види как е без теб,да преосмисли ситуацията,да подреди нещата в ума си, да изпита страха и да реши дали или....Така мисля аз....????

Защото какво по-лесно от това да кажеш : ,,Майната ти,, ?
Някои хора осъзнават на какво са способни едва когато усетят,че губят нещо....трябва им малко сътресение за да се опомнят?

Много готино!!!

преди години при мен временната раздяла доведе до окончателна. според мен вместо да се разделяте временно... говорете,говорете... после се наспете и на сутринта пак говорете...

Моите лични наблюдения са, че на повечето мъже им идва акъла точно след временна раздяла.
Ето, примера на Магаренце!
Моя мъж пък беше станал един нервен и груб, от нищо скандал правеше, все намръщен ходеше.
И аз си викам - я да свърша една работа с майка ми по провинцията за една седмица.
Като се върнах, беше станал като котенце - мъррр.

За нас временната раздяла доведе до едно ново прекрасно начало. Но ние се разделихме за около месец,тогава си бяхме само гаджета, не сме живяли заедно, без никой от нас да казва имам нужда да помисля или нещо подобно, просто така се случи. После се събрахме, всичко беше о.к, а от 2 год сме женени и така. Но не знам ако си семейство и един от двамата има такава нужда си мисля, че нещата са по-разични. В момента нито съпругът ми нито аз бихме допуснали временна раздяла, ще си бъде вече край.

Каква е разликата между "Временна раздяла" и "Временно събиране" ? 

Може би има разлика в последствията, ако временната раздяла е наложена от обстоятелствата - пътуване, отиване на работа на друго място или на почивка и дали е "от умора", за размисъл или от натягане на отношенията. Аз разбирам под временна раздяла второто - единият не знае какво да прави или много добре знае, но не казва и затова иска временно да се разделят, "за да си починат един от друг".

всичко е много индивидуално.зависи от хората,от проблемите довели до нея.и да смятам че може да поправи нещата или ще докаже че всичко е свършило завинаги. по някога в живота се стига и до такъв момент в който човек се чувства толкова объркан и има нужда да се отдалечи за да прецени нещата от страни,да преосмисли плюсовете и минусите,да изясни мислите и чувствата си и да разбере какво значи другия за него,може ли да се лиши от него и да продължи живота си без него.ако двама души се обичат временната раздяла не може да ги раздели,напротив.но ако не е така тя ще им помогне по скоро да го осъзнаят и всеки да продължи живота си в търсене на щастието.въпроса е дали човек е готов да го направи и дали иска да разбере истината такава каквато е.трудно е .

AGAPH , може би си права...не съм го изпитала.Но какво значи  "...без намиране на решение,което зависи от партньора.Знаеш,че не може,не иска или не знае как да промени нещата..." ?
Това не го разбирам.Ако нещо зависи от него,значи е в негова власт да го направи.
Ако не може,значи не зависи от него.
Ако не иска,какво въобще обсъждаме...
Ако не знае как, вероятно има кого да пита...

Дали половинчатото положение ще е твоя идея,или негова /защото като не взема решение,това пак си е слабост,макар идеята за временна раздяла да не е негова/,няма значение.Може би наистина има нужда някой да го раздруса,па макар и по този начин...  

 Всички знаем,че в даден един момент повечето мъже ни вземат за даденост.
Малко или много се успокояват,че периода за доказване е минал.
Успокоени,че търпим въпреки непроменянето на нещата те си кютат така както им изнася.
Ако подложиш човек,който държи наистина на теб на такава временна раздяла той може би би се освестил и би помислил дали наистина няма да те изгуби за едното чудо.За жалост мъжете пък и не само мъжете оценяват какво имат и какво могат и трябва да правят късно,едва когато загубят много.Временната раздяла в случая е даване на последен шанс нещата да се променят....а не безсилие..от страната,която я иска тази раздяла...

И аз съм на това мнение.
За протокола имали сме такава. Отрази ни се много отрезвящо.

Да,разбрах те...и това казах,че е слабост от негова страна,че не променя нещо,което трябва да се промени...
В случая може и да е решение...поне ще знаеш дали си струва да продължавате напред...
Въпреки ,че има много ако...
1.Зависи от колко време сте заедно.
2.Зависи от това дали е променял нещо и преди.
3.Зависи дали държи на теб.
4.Зависи как ще му е по-лесно-да се промени или да живее без теб.
5.Както и да го погледнеш,си е рисковано.

Ако аз стигна до такъв момент,за мен нещата ще са 50/50...т.е. ще допусна ,че наполовина нещата отиват към раздяла.
Това имах предвид с първия си пост,че ти вече допускаш мисълта раздялата да е окончателна.Едва ли мислиш:"Ще го оставя сам за известно време,да види колко е зле без мен и той ще доприпка обратно." Аз поне не бих била толкова наивна.  

Ами в моя случай не аз се бях забатачила, но аз поисках раздяла.
Защото не исках да живее с мен, а да мечтае за нея.
Мислех, че ако отиде да поживее малко сам със себе си, ще се светне, че си губи жената и детето...
Нищо подобно обаче не се случи, той се хвърли много самоотвержено в новата си любов.
Та после му помина и се събрахме, ама продължиха други неща да излизат наяве и в крайна сметка се разделихме окончателно.
В тази връзка НЕ на временната раздяла, ако може нещо да се спаси, спасявайте докато сте заедно, щото не знаете като се разделите какво ще се случи...

краси.мира, аз съм наясно,че тази раздяла може да доведе или до ново начало или до самият край.
Мисля,че си струва,защото така ще осъзная дали изобщо съм имала и какво , а в същото време ще постигна това,което искам.Просто не ми стиска все още да го направя тъй като живеем вкъщи и ще ми е адски трудно така да му го обясня,че да не се нацупи и да го приеме по-различно отколкото всъщност е. Ще стане голяма дъндания,техните ще научат есествено ( а аз ги обожавам) и изобщо не знам дали ще се отрази това добре на околните и на самия него ( за него знам със сигурност де ама той е наясно,че напоследък не сме в цветущи отношения).За мен ще е добре,защото ще помисля на спокойствие, ще видя нещата,които имам когато него го няма,ще видя реакцията му и ще знам дали това е човека или не е . В случая не става дума нито за трети лица,нито за скандали,нито за драми.Просто когато усетиш,че не си сигурен започваш да мислиш...........

ПС: ЗА ДА НАПРАВИШ НЕЩО ТАКОВА ТОВА ЗНАЧИ,ЧЕ СИ ГОТОВ ДА ИЗГУБИШ ЧОВЕКА ( ако той иска това и покаже това).А ДАЛИ ЧОВЕКА Е ГОТОВ ДА ИЗГУБИ ТЕБ - ТОВА МОЖЕШ ДА РАЗБЕРЕШ ЕДИНСТВЕНО И САМО АКО ОПИТАШ....

Пиша за последно тук !

От всичко, което прочетох останах с впечатлението, че вече сте разделени. Това че живеете заедно ..... 

AGAPH , кофти положение, но в случая май нямаш друг избор. Да се насилваш в една връзка, в която от сега изникват въпросите (до колкото си спомням не сте отдавна заедно и нямате бебе) и да решиш по късно, че не можеш повече е по зле. Така, че казвай му каквото те мъчи. Но то си е риск, може самото споменаване за това да му подейства отблъскващо. Но може и да имате късмет да преосмислите и да решите, че сте наистина един за друг. А ако не сте, колкото по рано го разберете, толкова по добре.

Предварително уточнявам, че не ми се е случвало, но съм мислила по въпроса. Всяко семейство си има своите лоши моменти. Това дали временната раздяла ще стане постоянна или ще подобри нещата зависи най-вече от хората и от проблема между тях. Не може да се обобщава или да се каже категорично едното или другото. За моята връзка би била благотворна временна раздяла ако се наложи. Аз например съм склонна да действам емоционално и малко прибързано и после да размисля. Говоря, обаче в случай на проблем между нас, който не е свързан с трети.. пети човек 

Ох , сложно е .
Наистина всички си имат лоши моменти .
Понякога една раздяла за определено време - например за седмица или две ( хубаво е да се определи някакъв срок все пак ) е в състояние или да заздрави връзката или да  се превърне в постоянна .
Няма правила .
Успех  каквото и да решиш.

Не вярвам, че може да оправи нещата. ПО-скоро след размисъл да решите, че по-добре "уж" заедно.

Но, за да се стигне и до раздяла, макар и временна, значи нещата отдавна са тръгнали в друга посока. Все пак рядко си тръгваме след първия скандал.

Щом се е стигнало до раздяла - няма връщане.

Да, съгласна съм. Временната раздяла би следвало да ти покаже, колко многто обичаш другия, колко се нуждаеш от него, как си склонен на повече компромиси, как ще му/й обръщаш повече внимание и все от този ред..... И да, човек, предполагам, в повечето случаи стига до тези изводи и решения и се събират, но .... за да се разделят завинаги или до следващия път. Так мисля аз, защото, смятам, че в първите няколко години създаваме отношенията си, полагаме основи, които после трудно бихме могли да преместим....да не кажа невъзможно...влизаме в някакво русло и не се променяме....

Не винаги помага и отрезвява временната раздяла, това е моето мнение. Но щом се е стигнало до тук, може би трябва да опиташ, за да не съжаляваш занапред в живота че си направила погрешен избор с този човек.

Ама защо да няма връщане  Тя ако твърдо е решила да се разделя няма да се чуди дали раздялата да е временна. Според мен проблемите се решават когато се погледнат трезво и отстрани. Ако имат проблем помежду си няма как да го погледнат отстрани ако са заедно 
Ако връзката им е достатъчно силна още ще се съберат отново. Ако не е - ще се разделят.

Мисля, че стигне ли се до раздяла, значи нещата не вървят на добре. Поне аз съм такъв човек, който затворена страница не отгръща отново.
С времето болката избледнява и хората си прощават, помнят само хубавите неща и пак им се иска да е като преди. Но обикновено в периода на раздялата в стремежа си да отмъстим на другия и да докажем на себе си, че струваме още, или просто за да забравим болката, правим доста смели неща, които после пречат на повторно събиране. Освен това, за да се разделят хората, значи не си пасват - преди и след раздялата.

Много зависи. Аз не бих се разделила временно с човека до мен, когато сме в труден момент и имаме проблеми за разрешаване и доизясняване.

И тъй като споменах, че сме имали такъв период. Мога да кажа, че бяхме в напълно нормални отношения.
Беше един малък тест, ако така мога да го нарека, който трябваше да покаже защо точно сме заедно.

Звучи малко объркано, но не ми се навлиза в подробности. И двамата не съжаляваме за този момент. Дори обратното. Отрази ни се много добре.

Нямам личен опит в това отношение, но според мен временната раздяла няма как да влоши в нещата. Явно така или иначе в момента нещо те мъчи, не си наясно може би със себе си и чувствата, които изпитваш-това е начин да се "избистри" ситуацията. Ако продължите да живеете заедно, ще продължаваш да се дразниш все повече, това ще се отрази и на отношенията ви и е възможно да се стигне до окончателна раздяла. Връщайки се назад във времето всъщност се сещам за такива временни раздели, но те не бяха официално оповестявани като такива. И ние живеехме у нас и в един момент аз започнах да чувствам, че се задушавам, че всичко в мъжа ми ме дразни. В този момент той нямаше къде да живее/трябваше да си търси квартира/ и аз просто заминах при родителите си, уж ,за да ги видя. Всъщност исках да си"почина"от него. Поставям "почина" в кавички, защото нямах реални основания да бъда недоволна от нещо, просто не бях живяла с друг мъж дотогава и се чувствах някак си "притисната" до стената, беше ме обзела паника, че си губя свободата и други такива глупости. Така няколко пъти съм си взимала глътка въздух, като дори не съм казвала на мъжа ми истинската причина да замина някъде, но постепенно за себе си открих, че това е мъжът, без когото не мога да живея. Отдалечавайки се за няколко дни аз просто си давах време, за да видя нещата от друг ъгъл и да разбера какво значи всъщност той за мен. По-късно, когато той вече имаше жилище, ми се е случвало от време на време да му казвам, че искам да остана сама вечерта и той отиваше да нощува в своето жилище. Сега осъзнавам как ли се е чувствал и какво ли си е мислил, но тогава не съм го правила от желание да издевателствам над него, а защото ме обхващаше някаква паника. Има такива епизоди в "Сексът и градът"-когато Кари заживява с Ейдън или Миранда с приятеля си. Май се отплеснах много, но временната раздяла според мен не означава липса на чувства или задължително окончателна раздяла, а просто да си дадете време, отсрочка, за да разберете имате ли бъдеше като двойка или не.

Е много ясно, че не вървят на добре. Нали затова полагат тия усилия. Странно ми е как така с лека ръка затваряте страници. Особено ако има деца. Аз ли съм сбъркана нещо, или съм прекалено толерантна, не знам... Тук, обаче изключвам случая изневяра, който е по-особен и не бих могла да знам как ще рагирам  

Сто потребителя да споделят мнение, сто различни отговора ще получиш.
Ако от това имаш нужда /раздяла за кратко, поговорете, направете го.
Всеки сам кове съдбата си.
 Пожелавам ти щастливи моменти и здраве!

За мен временната раздяла е улица-тупик. Обикновено се предприема, ако нямаш смелост да направиш финалната крачка, но вътрешно си убеден, че това не е човекът за теб. Правила съм го, след това сме се събирали и се разделихме по абсолютно същите причини, поради които се бяхме и временно разделили.

Не мисля, че временната раздяла може да "прецака" повече нещата - дори напротив. Ако в този период отсрещната страна се отдалечи, значи така е трябвало да стане - хубавото в случая е, че AGAPH ще го разбере навреме.
Разделяла съм с човека до мен в моменти, когато не сме стигали до консенсус по важни въпроси, или пък е имало някакви недоразумения и т.н. -  далече един от друг сме осъзнавали, че тези въпроси нищо не са пред желанието да сме заедно. И още след събирането всичко се е изглаждало. Есте не може така вечено иде ми - дойде ми, но хората или се напасват, или в един момент нещо преобръща нацяло каручката и тогава временната раздяла става таказа форевър...Просто не чувстваш нуждата да се обадиш, да се върнеш, да обичаш. Sad, but true!
Всичко е мн индивидуално..Няма рецепта за човешките взаимоотношения. Бих посъветвала авторката да опита - нека си даде време. Времето е най-добрият съветник според мен! Винаги когато съм прибързвала, съм грешала...
 

Не си сбъркана - различни хора сме.
В никакъв случай не затварям страница с лека ръка - напротив - доста упорит човек съм и не позволявам нещата зависещи от мен просто да се случват - винаги се боря до последно - докато устанвя, че вече няма смисъл. И в такива моменти съм сигурна че вече няма какво да направя, или вече не искам да правя нищо за да спася каузата. Тогава казвам "край" и приключвам завинаги. Това е.
За мен в никакъв случай като се разделиш с човека не се бориш за връзката си - приемам го като предаване и оставяне на нещата да се случат произволно - както дойде.
И за да не бъда нападана пак ще кажа, че говоря за себе си и за начина по който аз възприемам връзките си!

В "нажежена" обстановка не можеш да вземеш трезво решение- напротив, има голяма вероятност да се поддадеш на моментните емоции и скоро след това да си дадеш сметка, че си направил грешка. Обаче отсрещтната страна вече може да вижда нещата като непоправими. За това една такава отстрочка дава възможност ситуацията да се обмисли и прецени по-добре.
Аз съм иницирала такива раздели не веднъж и винаги след това сме се чувствали по-близки и сплотени, а "огромните" проблеми са се превръщали в незначителни.

преди бих ти казала, че има смисъл, но станах свидетелка на една случка с моя позната.
така направиха едно скандалче, той отиде при майка си, уж да си проветрят главите.
до тук добре.
първия ден беше малко стреснат какво става.
вторият ден беше казал на приятел колко му липсват жената и детето.
на третия ден започна да си задава в-си ' къде сбърках" и си отговори "никъде"
четвъртия ден прекара във фитнеса, т.е на спокойствие. само се отби да даде пари за детето.
на петия ден отиде на ски и му стана много хубаво ..  никакви драми, ангажименти, храната в ресторанта вкусна и т.н.
на шестия ден вече не искаше да се връща.

разказвам ти го малко удължено, за да разбереш горе долу стъпките. всъщност всичко стана за 4 дни.
на петия тя вече не беше в позиция нищо да иска от него ( като промяна), а по-скоро се чудеше как да го прибере.

Не може да се отговори на този въпрос, защото вариантите за развръзка са много. Освен това зависи за каква точно раздяла става дума. Дали е просто да не живеят заедно, да не се виждат, но да не си намират друг или друга или през това време всеки да ходи с други. Който и от двата варианта да е може да се стигне пак до един от двата вида развръзки - временната раздяла се превръща в постоянна или пък събира хората завинаги. Знам, че нищо не казах, но и не мисля, че може да се каже нещо конкретно то темата 

Зависи от хората и от ситуацията.
Аз имам следния опит от раздяла за една нощ. Не ми се смейте!!!

След един хубав скандал, аз му заявих да си ходи. Това се случва за първи път след 9 г. брак, не е да си го спретваме редовно. В интерес на истината сме имали и по-страшни скандали, но са си преминавали. Та, казах му аз да си събира багажа и да изчезва. Той взе една раница, натъпка я с дрехи и тръгна. Още в този момент взе да ми става гадно. Легнах си, колко спах аз си знам, но на другата сутрин реших да го потърся. Просто ми беше супер гадно, че го няма и си мислех колко ми липсва и как мога с лека ръка да го изгоня. Изключен телефон. Не знам къде е, а не смея да звънна у техните, че ако не е там, да не се притеснят. И докато се чудя какво да правя, той се обади сам. Каза, че си идва.

После му се извиних, и му казах, че съм реагирала неадекватно и че съм се уплашила да не си тръгне наистина. Адски тъпо е да се чувстваш така. Но егото понякога не е лошо да го потиснеш.

Нещата наистина тръгнаха по по-добър начин след това. Като че ли и двамата разбрахме, че сме твърде силно емоционално обвързани, за да можем лесно да теглим майната на общо 15 години заедно.

Та разказах всичко това, с идеята, че такива раздели, дори да са за кратко, показват кой колко е обвързан с другия, да можеш дори за час да си представиш живота си без него и да решиш дали можеш да го приемеш. Аз реших, че не мога.

Не ми се е случвало такова чудо.И не искам да ми се случва.Ама от приятели,които са се разделяли уж за малко ,знам,че това е началото на краят.

Стигне ли се до там връзката е обречена .Разделяли сме се .Оженихме се ,заедно сме, така като гледам и заедно ще си останем ,но всичко е заради децата и навиците.

Луда Мара, той у вас ли е живеел. В смисъл, че си го изгонола, а не ти си си тръгнала като не ти отърва 

напълно споделям мнението

Ами по принцип апартамента е мой, а и къде ще ходя с детето? Да заминава той! Слава Богу не се стигна дотам и в момента всичко е идеално при нас, да чукам на дърво!!!

преди бих ти казала, че има смисъл, но станах свидетелка на една случка с моя позната.
така направиха едно скандалче, той отиде при майка си, уж да си проветрят главите.
до тук добре.
първия ден беше малко стреснат какво става.
вторият ден беше казал на приятел колко му липсват жената и детето.
на третия ден започна да си задава в-си ' къде сбърках" и си отговори "никъде"
четвъртия ден прекара във фитнеса, т.е на спокойствие. само се отби да даде пари за детето.
на петия ден отиде на ски и му стана много хубаво ..  никакви драми, ангажименти, храната в ресторанта вкусна и т.н.
на шестия ден вече не искаше да се връща.

разказвам ти го малко удължено, за да разбереш горе долу стъпките. всъщност всичко стана за 4 дни.
на петия тя вече не беше в позиция нищо да иска от него ( като промяна), а по-скоро се чудеше как да го прибере.


това на мен ми говори ,че тези двамата просто не са държали един на друг,не са се обичали достатъчно(поне единия със сигурност)и това до което е довела временната раздяла е щяло пак да се случи в един по късен етап в живота им.наистина много зависи от проблема,от самите хора,от времето в което са били заедно(едно е 3месеца,3 години и 13 да речем)при всички положения си е риск ,който всеки сам трябва да прецени дали иска/е готов да направи

Питаща в предната си връзка често ми се налагаше да се справям с такава ситуация тъй като бяхме в различни държави до момента,в който не се събрахме. Случвало се е да сме разделени и за период от 6 месеца. Във времето , в което не бяхме заедно гледах да не допускам мрачни мисли,излизах с приятелки,забавлявах се доколкото мога и постоянно правех нещо за да не мисля.Естествено чувахме се постоянно и си пишехме. Липсваше ми но бях спокойна тъй като много,много се обичахме. Е,разстоянието не успя да ни раздели....Горе главата!

Отговарям на Питаща и аз. Три години и половина хем бяхме заедно, хем в различни градове. Но тогава не чувствах раздялата като раздяла. Обичах го и усещах същото, дори и през многото километри между нас.
Принудителна раздяла за мен ще е, ако той поиска да си отида, пък дори и с обяснението, че ще е за малко и за да се осъзнаем например. Тогава не бих се справила.

Мисля ,че доста хора объркаха понятието раздйла ,в смисъл -командировка,работа...Или раздяла -защото двама души имат някакви пробелми,и са се разделили временно.
Също така,прочетох и мнения,как някои са имали временни раздели с гаджетата си.Това  за мен е съвсем различно от ситуацията и в момента-брак,дете.Едно е да имаш гадже,дето да живee при мама и тати..и съвсем друго е,да делите жилище и да имате общо дете.
Аз вече дадох мнението си по горе...та няма да се впускам пак в него..

 Понякога една временна раздяла е много полезна. И в давата случая - ако осъзнаеш ,че е края  или ако разбереш ,че това е любовта за теб.
 
 Има случаи , в които временната раздяла не е физическата раздяла.Тоест вие живеете на едно място , но в мислите си сте далеч един от друг.Може дори другият да не разбере ,че в момента сте в т.нар. "духовна временна раздяла".

 При всеки е индивидуално.Но със сигурност понякога връзките се нуждаят от такава , за да продължат малко "помъдряли" или пък за да приключат завинаги.

когато се скъса конеца,каквото и да правиШ възела винаги ли4и.изпитана марка
а и един мъж оставиШ ли го пове4е от три дни сам по4ва да мисли за 4ужди задници.извинявам се за израза ,но това е голата истина,колкото и да се правят на божа крави4ка.

Лично аз мисля положително за временната раздяла, когато не е причинена от липса на любов или от неразбирателство, а от необходимост и двамата партньори да останат известно време насаме с мислите и чувствата си. Не е нужно да се натоварват взаимно и така да предизвикат конфликт. Възможно е подобна временна раздяла да даде нужната себеоценка, както и оценката на човека до теб - да изпиташ необходимост да загърбиш дадена тежест, за да си с човека до теб.
Имали сме момент, в който бяхме разделени за 10-тина дни и това даде време на всеки от нас да изживее болката си, без да засилва болката на другия.
Не се е отразило на любовта, доверието и приятелството помежду ни.

Ами аз лично не я разбирам. И не мисля, че би оправила нещо, по-скоро е нещо като по-плавна прелюдия към окончателна раздяла. Не говоря от опит, така мисля. Може и да греша.

До сега слава Богу не ни се е налагало да взимаме двамата решение за раздяла, или с други думи-да си починем един от друг.
Налагало се е да сме разделени за около 2, 3 седмици...и след това сме много по-сплотени, показваме си много повече любов..не знам защо се получава..НО както се казва, като изгубиш нещо(било то и за кратко) осъзнаваш какво си загубил..след това полагаш двойни усилия за да го задържиш и да освежаваш връзката.. 

Това "да си починем един от друг" ми звучи несериозно. Хем искаш да си с някого, хем пък да си почиваш от него. 

Да, така е...за жалост съм го чувала много пъти от мои приятели..

Стигне ли се до там да искаш "почивка" от другия, раздялата рядко е временна.
Да, можеш да искаш да си починеш от ежедневието и от битовизмите, но тогава не е пречка да заминете някъде заедно или да идеш някъде за 1-2 дни сама или с приятелка. Ама да си починеш от човека до теб...

Началото на края - това е за мен временната раздяла.

И аз така мисля