Какво мислите за временната раздяла?

  • 7 953
  • 85
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 1 243
Не мисля, че временната раздяла може да "прецака" повече нещата - дори напротив. Ако в този период отсрещната страна се отдалечи, значи така е трябвало да стане - хубавото в случая е, че AGAPH ще го разбере навреме.
Разделяла съм с човека до мен в моменти, когато не сме стигали до консенсус по важни въпроси, или пък е имало някакви недоразумения и т.н. -  далече един от друг сме осъзнавали, че тези въпроси нищо не са пред желанието да сме заедно. И още след събирането всичко се е изглаждало. Есте не може така вечено иде ми - дойде ми, но хората или се напасват, или в един момент нещо преобръща нацяло каручката и тогава временната раздяла става таказа форевър...Просто не чувстваш нуждата да се обадиш, да се върнеш, да обичаш. Sad, but true!
Всичко е мн индивидуално..Няма рецепта за човешките взаимоотношения. Бих посъветвала авторката да опита - нека си даде време. Времето е най-добрият съветник според мен! Винаги когато съм прибързвала, съм грешала...
 Hug

# 61
  • София
  • Мнения: 2 271
Мисля, че стигне ли се до раздяла, значи нещата не вървят на добре. Поне аз съм такъв човек, който затворена страница не отгръща отново.
С времето болката избледнява и хората си прощават, помнят само хубавите неща и пак им се иска да е като преди. Но обикновено в периода на раздялата в стремежа си да отмъстим на другия и да докажем на себе си, че струваме още, или просто за да забравим болката, правим доста смели неща, които после пречат на повторно събиране. Освен това, за да се разделят хората, значи не си пасват - преди и след раздялата.

Е много ясно, че не вървят на добре. Нали затова полагат тия усилия. Странно ми е как така с лека ръка затваряте страници. Особено ако има деца. Аз ли съм сбъркана нещо, или съм прекалено толерантна, не знам... Rolling Eyes Тук, обаче изключвам случая изневяра, който е по-особен и не бих могла да знам как ще рагирам  Wink
Не си сбъркана - различни хора сме.
В никакъв случай не затварям страница с лека ръка - напротив - доста упорит човек съм и не позволявам нещата зависещи от мен просто да се случват - винаги се боря до последно - докато устанвя, че вече няма смисъл. И в такива моменти съм сигурна че вече няма какво да направя, или вече не искам да правя нищо за да спася каузата. Тогава казвам "край" и приключвам завинаги. Това е.
За мен в никакъв случай като се разделиш с човека не се бориш за връзката си - приемам го като предаване и оставяне на нещата да се случат произволно - както дойде.
И за да не бъда нападана пак ще кажа, че говоря за себе си и за начина по който аз възприемам връзките си!

# 62
  • Linz
  • Мнения: 11 619
В "нажежена" обстановка не можеш да вземеш трезво решение- напротив, има голяма вероятност да се поддадеш на моментните емоции и скоро след това да си дадеш сметка, че си направил грешка. Обаче отсрещтната страна вече може да вижда нещата като непоправими. За това една такава отстрочка дава възможност ситуацията да се обмисли и прецени по-добре.
Аз съм иницирала такива раздели не веднъж и винаги след това сме се чувствали по-близки и сплотени, а "огромните" проблеми са се превръщали в незначителни.

# 63
  • Мнения: 5 710

Как бихте се държали ако ви се наложи да си дадете временна раздяла,време за двамата,да преосмислят всичко?
Изобщо смятате ли,че подобен вид раздяла има смисъл?[/b][/color]

преди бих ти казала, че има смисъл, но станах свидетелка на една случка с моя позната.
така направиха едно скандалче, той отиде при майка си, уж да си проветрят главите.
до тук добре.
първия ден беше малко стреснат какво става.
вторият ден беше казал на приятел колко му липсват жената и детето.
на третия ден започна да си задава в-си ' къде сбърках" и си отговори "никъде"
четвъртия ден прекара във фитнеса, т.е на спокойствие. само се отби да даде пари за детето.
на петия ден отиде на ски и му стана много хубаво ..  никакви драми, ангажименти, храната в ресторанта вкусна и т.н.
на шестия ден вече не искаше да се връща.

разказвам ти го малко удължено, за да разбереш горе долу стъпките. всъщност всичко стана за 4 дни.
на петия тя вече не беше в позиция нищо да иска от него ( като промяна), а по-скоро се чудеше как да го прибере.

# 64
  • Мнения: 2 757
Не може да се отговори на този въпрос, защото вариантите за развръзка са много. Освен това зависи за каква точно раздяла става дума. Дали е просто да не живеят заедно, да не се виждат, но да не си намират друг или друга или през това време всеки да ходи с други. Който и от двата варианта да е може да се стигне пак до един от двата вида развръзки - временната раздяла се превръща в постоянна или пък събира хората завинаги. Знам, че нищо не казах, но и не мисля, че може да се каже нещо конкретно то темата  Peace

# 65
  • София
  • Мнения: 3 064
Зависи от хората и от ситуацията.
Аз имам следния опит от раздяла за една нощ. Не ми се смейте!!!

След един хубав скандал, аз му заявих да си ходи. Това се случва за първи път след 9 г. брак, не е да си го спретваме редовно. В интерес на истината сме имали и по-страшни скандали, но са си преминавали. Та, казах му аз да си събира багажа и да изчезва. Той взе една раница, натъпка я с дрехи и тръгна. Още в този момент взе да ми става гадно. Легнах си, колко спах аз си знам, но на другата сутрин реших да го потърся. Просто ми беше супер гадно, че го няма и си мислех колко ми липсва и как мога с лека ръка да го изгоня. Изключен телефон. Не знам къде е, а не смея да звънна у техните, че ако не е там, да не се притеснят. И докато се чудя какво да правя, той се обади сам. Каза, че си идва.

После му се извиних, и му казах, че съм реагирала неадекватно и че съм се уплашила да не си тръгне наистина. Адски тъпо е да се чувстваш така. Но егото понякога не е лошо да го потиснеш.

Нещата наистина тръгнаха по по-добър начин след това. Като че ли и двамата разбрахме, че сме твърде силно емоционално обвързани, за да можем лесно да теглим майната на общо 15 години заедно.

Та разказах всичко това, с идеята, че такива раздели, дори да са за кратко, показват кой колко е обвързан с другия, да можеш дори за час да си представиш живота си без него и да решиш дали можеш да го приемеш. Аз реших, че не мога.

# 66
  • Мнения: 2 478
Не ми се е случвало такова чудо.И не искам да ми се случва.Ама от приятели,които са се разделяли уж за малко ,знам,че това е началото на краят.

# 67
  • Мнения: 494
Стигне ли се до там връзката е обречена .Разделяли сме се .Оженихме се ,заедно сме, така като гледам и заедно ще си останем ,но всичко е заради децата и навиците. Sad

# 68
  • Мнения: 2 757
Луда Мара, той у вас ли е живеел. В смисъл, че си го изгонола, а не ти си си тръгнала като не ти отърва  Simple Smile

# 69
  • Мнения: 41
Не ми се е случвало такова чудо.И не искам да ми се случва.Ама от приятели,които са се разделяли уж за малко ,знам,че това е началото на краят.

напълно споделям мнението

# 70
  • София
  • Мнения: 3 064
Луда Мара, той у вас ли е живеел. В смисъл, че си го изгонола, а не ти си си тръгнала като не ти отърва  Simple Smile

Ами по принцип апартамента е мой, а и къде ще ходя с детето? Да заминава той! Слава Богу не се стигна дотам и в момента всичко е идеално при нас, да чукам на дърво!!!

# 71
  • Мнения: 721
преди бих ти казала, че има смисъл, но станах свидетелка на една случка с моя позната.
така направиха едно скандалче, той отиде при майка си, уж да си проветрят главите.
до тук добре.
първия ден беше малко стреснат какво става.
вторият ден беше казал на приятел колко му липсват жената и детето.
на третия ден започна да си задава в-си ' къде сбърках" и си отговори "никъде"
четвъртия ден прекара във фитнеса, т.е на спокойствие. само се отби да даде пари за детето.
на петия ден отиде на ски и му стана много хубаво ..  никакви драми, ангажименти, храната в ресторанта вкусна и т.н.
на шестия ден вече не искаше да се връща.

разказвам ти го малко удължено, за да разбереш горе долу стъпките. всъщност всичко стана за 4 дни.
на петия тя вече не беше в позиция нищо да иска от него ( като промяна), а по-скоро се чудеше как да го прибере.


това на мен ми говори ,че тези двамата просто не са държали един на друг,не са се обичали достатъчно(поне единия със сигурност)и това до което е довела временната раздяла е щяло пак да се случи в един по късен етап в живота им.наистина много зависи от проблема,от самите хора,от времето в което са били заедно(едно е 3месеца,3 години и 13 да речем)при всички положения си е риск ,който всеки сам трябва да прецени дали иска/е готов да направи

# 72
Искам да ви попитам как се справяте с временната раздяла, когато е наложена от обстоятелства, независещи от вас самите.

# 73
  • Мнения: 293
Питаща в предната си връзка често ми се налагаше да се справям с такава ситуация тъй като бяхме в различни държави до момента,в който не се събрахме. Случвало се е да сме разделени и за период от 6 месеца. Във времето , в което не бяхме заедно гледах да не допускам мрачни мисли,излизах с приятелки,забавлявах се доколкото мога и постоянно правех нещо за да не мисля.Естествено чувахме се постоянно и си пишехме. Липсваше ми но бях спокойна тъй като много,много се обичахме. Е,разстоянието не успя да ни раздели....Горе главата!

# 74
  • Мнения: 15 619
Отговарям на Питаща и аз. Три години и половина хем бяхме заедно, хем в различни градове. Но тогава не чувствах раздялата като раздяла. Обичах го и усещах същото, дори и през многото километри между нас.
Принудителна раздяла за мен ще е, ако той поиска да си отида, пък дори и с обяснението, че ще е за малко и за да се осъзнаем например. Тогава не бих се справила.

Общи условия

Активация на акаунт