Съгласна съм написаното в един пост по-назад, че много хора ги мързи и изведнъж като емигрират започват да стават много трудолюбиви. Сега, аз съм седнала с кафето и чета какво сте писали снощи. И си мисля...Разликите в стандарта на живот е ясен. Както се казваше в един виц от соц-времето, ние сме със 100 години назад и 40 встрани. Обаче си викам, я да видя аз какво правя цял ден! И като смятам, смятам, излиза, че "висенето" тук ми е единственото нещо, което ми е за отмора, което като време грубо казано е около час или два. Добре. Но аз не съм наемен работник, съответно нямам социалните контакти с колегите, с които обикновено на работа хората убиват също толкова време - сутрин за кафето половин час, следобед закафето половин час, и през обедната почивка малко. През останалото време работя - или правя неща за децата и къщата, или уча и пиша. Нямам началник на главата, правя го за себе си и няма как да прецакам някого, освен себе си. Тоест, ако ме мързи само аз губя.
А на работа, независимо каква, винаги се скатава време. А колко хора се опитват да работят и паралелно да движат други неща бедна ви е фантазията. И винаги заплатата им малко. Съгласна съм с този, който писа, че много хора ги мързи и все гледат в канчето на другия. Все по-често през години чувам приказката "няма да МУ работя за тези пари". Преди години ми се наложи да търся жена, която да стои с децата и да ги прибира от училище, докато мен ме няма. В началото всичко беше чудесно, заплатата й беше диста висока за часовете работно време. От нея се искаше през повечето време да стои като фикус, за да не са сами децата. Обаче след няколко месеца се започна със закъсненията, докато накрая не ми заяви, че всичко е чудесно, но парите й били по-малко. А майка ми работеше за същата заплата по 9 часа на ден с болни хора. И на мен ми писна и посочих вратата на въпросната лелка. Друга не съм търсила. Продължавам да се оправям сама. Значи излиза, че тя за 1/8 от работата, която върша аз обикновено вземаше няколкостотин лева и беше недоволна.
Та, толкова по въпроса за трудолюбието у нас и в чужбина. Сори, че разказах тази случка, но сега докато четях ми изплува в спомените. Нагледен пример. Започвам да си мисля, че когато се отнасяш към работника добре той те мисли за будала и ти се качва на главата. Явно единственият начин е юркане, за да се знае кой пие и кой плаща.
А на работа, независимо каква, винаги се скатава време. А колко хора се опитват да работят и паралелно да движат други неща бедна ви е фантазията. И винаги заплатата им малко. Съгласна съм с този, който писа, че много хора ги мързи и все гледат в канчето на другия. Все по-често през години чувам приказката "няма да МУ работя за тези пари". Преди години ми се наложи да търся жена, която да стои с децата и да ги прибира от училище, докато мен ме няма. В началото всичко беше чудесно, заплатата й беше диста висока за часовете работно време. От нея се искаше през повечето време да стои като фикус, за да не са сами децата. Обаче след няколко месеца се започна със закъсненията, докато накрая не ми заяви, че всичко е чудесно, но парите й били по-малко. А майка ми работеше за същата заплата по 9 часа на ден с болни хора. И на мен ми писна и посочих вратата на въпросната лелка. Друга не съм търсила. Продължавам да се оправям сама. Значи излиза, че тя за 1/8 от работата, която върша аз обикновено вземаше няколкостотин лева и беше недоволна.
Та, толкова по въпроса за трудолюбието у нас и в чужбина. Сори, че разказах тази случка, но сега докато четях ми изплува в спомените. Нагледен пример. Започвам да си мисля, че когато се отнасяш към работника добре той те мисли за будала и ти се качва на главата. Явно единственият начин е юркане, за да се знае кой пие и кой плаща.
.........та въпросът е този индивид, не надарен толкова, за да стане юпи, дали ще може с месечния си доход да си плати сметките, които е направил с икономии, да се нахрани прилично, купувайки си средно качествени храни, да отиде в болницата без пукнат лев, защото вярва, че след като държавата му е взела пари от заплатата всичко е наред, за да да получи нужното лечение, да се облече стилно, но не от Мола, да отиде един път на почивка лятото и да се чувства средно добре от приличния си начин на живот? 
