Абсолютно съм съгласна. За съжаление обаче поне за мене всичко е много прясно и не е възможно да се отграничат двата образа.
За сега каката си живее отделно и никой няма претенции за "семейни" сбирки, но ако се случи си мисля, че първото нещо ще е да е запозная с нея и да разбера дали може да й се има доверие.
Но виж бабата, ах бабата! БНД живее при майка си и тя се "грижи" за детето. Всеки път, когато я изпращам давам указания, нооо....
Ще ме извините за офа, но ми е много прясно. Снощи я пускам с указанията, че е малко разстроена и да яде лека храна. Днес питам какво е вечеряла - пица, торта и джанки. Пращам цял сак с дрехи, детето е пуснато на градина с горнището на пижамата.
И при всичките ни опити да обясним на дъщеря си, че се разделяме, без да намесваме наранени чувства и вини, бабата услужливо й обяснила, че вече не се обичаме и затова няма да живеем тримата. Е, дори с кански усилия на волята, не съумявам да питая каквато и да е положителна емоция.
И сега като се замисля - има ли свикване на тая работа, или просто с времето се примиряваш, децата порастват и стават по-малко зависими.