Публикувана: 6 март 2009, 21:11 ч.
Последно мнение: 23 март 2009, 02:24 ч.

тъжно

3 728
32
1

1
2
3
Всички

6 март 2009, 21:11 ч.

Мнения: 2 481

Не че нещо...
Просто синът ми е първокласник и днес имахме тържество в училището. С игри деца - майки. Майките теглихме билетчета с разни думички и трябваше да ги обясняваме така, че детето да отгатне коя е думичката.
Питам синчето - когато се съберем всички - вуйчо ти, дядо ти, баба ти и ние двамата с теб - какво сме?
А то: Коледа сме. Rolling Eyes

А думичката беше "Семейство". Confused

Сега ми е тъжно, че моето дете очевидно не знае смисъла на думата и тя не присъства в неговия речник. Sad

# 1 6 март 2009, 22:24 ч.

Мнения: 2 327

Ми обясни му я, вместо да драматизираш.
От теб зависи. Все някой трябва да му покаже или каже какво е. Това че баща му не присъства постоянно или никак в живота му няма общо със семейството. Вие двамата сте семейство.

# 2 6 март 2009, 23:18 ч.

Мнения: 139

Аз мисля като Стун! Мисля,че това зависи до голяма степен от теб! Peace

Обясни на детенце,че си има семейство!Самата аз съм била винаги без баща,но никога не съм се чувствала без семейство! Отношенията ни даже са многооо близки и сплотени,повече от доста нормални семейства Peace

# 3 7 март 2009, 00:19 ч.

Мнения: 961

Не се натъжавай толкова! Детето ти е много близо до смисъла на думата семейство! Коледа е един прекрасен семеен празник. По-скоро възрастните не се справяме със символите, които децата ни показват!

# 4 7 март 2009, 00:45 ч.

Мнения: 2 481

Може би аз съм пропуснала да обясня всичко това. Може би прекалено много държа детето да израстне като самостоятелен човек. Всъщност считам, че семейството е мит. Нямам пример, който да му посоча като образцово семейство.

# 5 7 март 2009, 01:05 ч.

Мнения: 961

Мисли за това, че вие двамата сте образцово семейство!

# 6 7 март 2009, 03:45 ч.

Мнения: 613

елизабет18, каквото влагаш ти в понятието семейство, това ще предадеш и на детето.

Днес си говорим с дъщеря ми в колата и тя ми разказва, как приятелката и я нямало в уч.автобус, но на нея не и е било скучно, защото си е представяла през целият път един нов тати (както тя се изразява), който ще се появи при нас и т.н. и т.н. обяснения какво ние тримата или те двамата ще правим заедно. И аз в един момент и казах, да, като едно истинско семейство Shocked

И после се усетих, колко погрешно нещо казах и че да, може да липсва мъжката част, в нашето семейство, но това не го прави нито, по-малко семейство (освен по бройка), от останалите, нито по-малко образцово Peace

# 7 7 март 2009, 06:44 ч.

Мнения: 2 723

Доста ми е странно на мен това, което описвате...
Моят син е на 3 години и много добре знае, че той, брат му и аз сме семейство.
В определени ситуации, когато му изняся включва и баба си и дядо си в семейната картина, но рядко Wink

Гого знае, че има семейства с тати и без тати както и с бебе и без бебе Mr. Green

Въпросът е как вие представяте нещата.
И какво за Бога означава "образцово" семейство Shocked

Последна редакция: сб, 07 мар 2009, 07:36 от Никси

# 8 7 март 2009, 10:04 ч.

Мнения: 1 588

Знаете ли какво ме притеснява... че някои от нас може би отглеждат момчета като бащите си... Някой ден ще напуснат семейството си, без да разбират, че то истински се нуждае от тях... и ще оставят една жена сама да отглежда общите им деца и да им обяснява как и без баща те са си добре...

# 9 7 март 2009, 16:08 ч.

Мнения: 2 175

Мария,
недей..
Защо непрекъснато прехвърляш вината за напускането на мъжа върху майка му?
Не смятам, че решенията им изобщо са свързани свъзпитанието.
Това са големи мъже, могат и трябва да си носят отговорност!

А по темата - и моят син е първокласник, но думата семейство се учи и обяснява много добре в детската градина.
Той си знае - аз и той сме си семейство, но тати също е част от него, както и всички баби и дядовци и роднини..

# 10 7 март 2009, 16:23 ч.

Мнения: 1 588

Цитат на: magarence в сб, 07 мар 2009, 16:08

Защо непрекъснато прехвърляш вината за напускането на мъжа върху майка му?
Не смятам, че решенията им изобщо са свързани свъзпитанието.
Това са големи мъже, могат и трябва да си носят отговорност!

Така де, съгласна съм... ТРЯБВА! Ама защо не го правят, след като вече са големи... Нали ще се съгласиш, че "Могат и трябва" не се случва с всички мъже... Та аз говоря за тези, с които не се случва... Няма да открия топлата вода, като кажа, че корените на повечето поведенчески проблеми и грешни житейски решения се крият в детството - учените-недоучени уроци за моралните ценности, за верността, за любовта, за егоизма и самопожертвователността... Бъдете сигурни, че напусналите ни мъже си имат прекрасни извинения за пред себе си... и те се базират на житейските им разбирания, формирани от детството им, та досега... Не казвам, че майките им са виновни, но по един или друг начин са подготвили почвата, върху която да пораснат плевелите на егоизма и безотговорността.

Чудно е, че всеки си мисли, че при него нещата ще се получат идеално, а когато това не стане, другите са му виновни... По-добре от сега да се мисли за отговорността, отколкото след 20-30 години, когато вече само ще можем да се тюхкаме, че животът на сина ни не се е развил според очакванията ни заради онази змия - снаха ни...

Прочие, искам да кажа, обмисляйте нещата от повече страни, а не само с розови очила...

Последна редакция: сб, 07 мар 2009, 16:34 от Мария

# 11 7 март 2009, 16:31 ч.

Мнения: 2 175

50/50 е..
Няма гаранция, че е водещото..
Особено в поколението на 30-40 годишните - там в повечето случаи поведението е обратно на семейния модел, други години бяха и няма база за сравнение..

# 12 7 март 2009, 16:39 ч.

Мнения: 1 588

Цитат на: magarence в сб, 07 мар 2009, 16:31

Хем съм съгласна, хем не съм... Simple Smile

Това "други години бяха" се чува като оплакване още от времето на Древен Шумер... Моделът на "правилното семейство" се изгражда от детството, а по-късно идват по-сложните морални дилеми и развитие...

Като сме почнали тази тема, искам да ви питам... тук често чета: когато детето е по-малко по време на развода, по-лесно свиква и бащата не му липсва... Това, според вас, добре ли е или зле за самото дете и разбиранията му?

# 13 7 март 2009, 16:51 ч.

Мнения: 2 175

Определено е по-добре..
Защото после е осъзната липсата и много трудно можеш да обясниш на едно дете защо се е стигнало до това решение..

А относно разбиранията на малкия човек -кое е редно и кое не - пак си зависи единствено и само от отглеждащия родител.
Това, че живее само с мама/или татко/ не го прави по-малоценно от другите деца..
Важното е да знае какъв е смисълът на "семейството" и че то има различно видове и форми..

# 14 7 март 2009, 18:07 ч.

Мнения: 1 023

какво е това "да израстне самостоятелен"? по то4но как му пре4и семейството.

моя син от 2 годишен знае какво е семейството. кое му е семейството. и колко е голямо.
коледа е дядо коледа, подаръци, много гости и елхи.
семейството е това което има всеки ден. семейството е над вси4ко.

не е проблема в детето.
семейство е майка с дете. семейство е и баба, и дядо, и вуй4о, и дядо вуй4о, и бате вуй4о и стари баба и дядо и вси4ки прилежащи роднини.

не те разбирам аз.
пък и не искам.
ма, грешката е в твоя телевизор. не си осакатявай емоционално детето, в стремежа за самостоятелност.
е гледай колко самостоятелни и емоционално кастрирани изобилстват.
кому е нужно?!

# 15 7 март 2009, 21:21 ч.

Мнения: 613

Цитат на: Мария в сб, 07 мар 2009, 16:39

Като сме почнали тази тема, искам да ви питам... тук често чета: когато детето е по-малко по време на развода, по-лесно свиква и бащата не му липсва... Това, според вас, добре ли е или зле за самото дете и разбиранията му?

Все ми се струва, че би могъл да отовори сигурно човек, преживял и двете.

Дъщеря ми е без баща си от бебе. И като стана на 3,4 си избра двама-трима близки приятели от мъжки пол и изведнъж всички станаха татита, заедно с баща и. И на околните разказваше как има няколко татита, тати А, тати Б и тати С и беше много горда с тях.

Сега пък като поотрастна си направи имагинерен такъв, който е постоянно с нея.

Та, не знам Thinking

И аз уж си мислех, че при децата като нея май е по-лесно, но пък наблюдавайки я ми се струва, че пък други "неизживени" проблеми се появяват при този тип деца. Не е лесно и при двата случая.

# 16 7 март 2009, 22:36 ч.

Мнения: 2 327

Мария, по-добре ли би било да показвам постоянно на детето колко страдам, че съм сама(това когато бях)? Смяташ ли че така то ще стане отговорен човек и един ден няма да изсотави някоя? И че ако все пак не го направи няам да е от някакво съжаление и криво разбрана отговорност?
Детето не може да расте като пълноценен човек, ако е в комапнията на непълноценен такъв. Аз съм си аз и с мъж и без мъж и мога да съм щастлива и по двата начина. Не мисля че е грешка и сина ми да има такова разбиране към живота. А носенето на отговорност е друга тема.

# 17 8 март 2009, 20:48 ч.

София
Мнения: 6 477

Мария, от моя скромен опит съм забелязала, че най-добри семейства изграждат мъже, отраснали без баща по някаква причина. А тези от "образцовите семейства" обикновено решават, че много образцово им е било семейството - нагледали са се на нелицеприятни компромиси и те някак решават, че отговорността "семейство" не е за тях! Така, че не мога да се съглася точно и напълно с твоите твърдения...Е, аз имам девойка, но тя също знае, че семейството се състои от мама, тя и татко, само, че той просто не живее при нас...и нямаме драма.

# 18 8 март 2009, 21:52 ч.

Мнения: 1 588

Моргана, всъщност аз се радвам, че не си съгласна... Още повече се радвам, че изказваш аргументирано мнение, зад което виждам повече от наблюдение... виждам и размишления и търсене на причини... Това е ценното тук за мен - когато има различни мнения, но добре аргументирани... Истината е, че тази проблематика ме интересува, занимава мисълта ми... но не съм сигурна, че мога да стигна до кой знае какви истини от личните си наблюдения - все пак човешкият опит е ограничен...

# 19 9 март 2009, 15:58 ч.

Мнения: 515

Цитат на: Morgana в нд, 08 мар 2009, 20:48

Съгласна съм с Моргана!
Мисля че имаш прекрасно и умно дете,семейството на е бройка ,семейството е ЧУВСТВА.Всяко семейство е само по себе си с баща и без баща,а детето ти е дало много ясна дефиниция на тази дума-Коледа е топлина ,уют,нежност ,любов.Ти самата казваш ,че не вярваш в тази дума вече,че семейтвото за теб е мит.
Научи детето си на любов,те са винаги доста напред от възрастните в обесненията на сложните неща.За да ти каже това значи за него всички вие сте хора който му създават топлина и сигурност,нали знаеш какво е в душата ти на Коледа.
Успех с мъничето и не му мисли много ,детето ти само ще научи "семейство ".

# 20 9 март 2009, 17:09 ч.

Мнения: 2 481

Мами, благодаря ви за съветите! Hug

Може би аз също не можах да понеса отговорността "семейство" и не влагам разни святи неща в тази дума.
Няма драма, но мама не е подходяща за семеен живот Confused

както и татко и не беше Confused

Окахърих се и се затюхках, но гледайки на нещата от друг ъгъл, ми става смешно даже.

# 21 9 март 2009, 17:19 ч.

София
Мнения: 6 477

Елизабет, та мама и дете/деца са си също семейство стига да ви е комфортно и уютно....А ние за допълнение си имаме баба и куче....така че - full circle! Не се кахъри, а се радвайте на света с детенце! bouquet

# 22 10 март 2009, 00:42 ч.

Мнения: 62

Цитат на: Morgana в нд, 08 мар 2009, 20:48

Корав пост мейт!На път си да обориш цял куп професори и учени в областта на семейната психология.
Сериозен респект & кийп он рокин.
smile3529

# 23 12 март 2009, 11:28 ч.

Мнения: 1 464

Цитат на: elizabeth18 в пт, 06 мар 2009, 21:11

А думичката беше "Семейство". Confused

Сега ми е тъжно, че моето дете очевидно не знае смисъла на думата и тя не присъства в неговия речник. Sad

Не че нещо-бременна съм и ВЕЧЕ съм сама!пуснах тема и момичетата бяха така добри да ми обяснят,че “щастливо семейство“ не означава непременно мама,тати и аз!на мен ми предстоят тези обяснения,но по-добре да обяснявам защо сме сами,отколкото защо мама и тати не си говорят,защо тати бие мама и други подобни!а и така като гледам не сме единствените,така че сигурна съм ще намериш най-правилния подход да обясниш на детето си,че вуйчо,дядо и баба също означава семейство(и то не лошо)!късмет bouquet

# 24 12 март 2009, 11:42 ч.

Мнения: 4 737

И аз не мисля, че се е случило нещо трагично. Иначе разбирам тъгата ти...
Просто е трябвало да му помогнеш с подвъпрос " А на Коледа се събират....?"

# 25 12 март 2009, 16:44 ч.

Мнения: X

Цитат на: elizabeth18 в пт, 06 мар 2009, 21:11

А думичката беше "Семейство". Confused

Сега ми е тъжно, че моето дете очевидно не знае смисъла на думата и тя не присъства в неговия речник. Sad

ами, обясни му я
аз говоря със сина си
говоря - много, ама много, еми - и той говори много, пита.... то с говорене стават нещата, с мълчане.....
и малко по-смело и борбено
голяма работа, че не разбира - ще порастне, ще разбере и изобщо сложно е, нездравото семейство също е семейство, ама кел файда, мен ако питаш, от излежаващ се с вестника пред телевизора 'донор'

# 26 12 март 2009, 16:46 ч.

Мнения: X

Цитат на: Никси в сб, 07 мар 2009, 06:44

И какво за Бога означава "образцово" семейство Shocked

като "Образцов дом" имаше навремето, през соц-а..... мдам...... Laughing

* Мария, съгласна съм в общи линии. За примера. Момчето трябва да има пример - мъж, и да вижда, че не всичко е 'Работа' на мама. Иначе утре в неговото семейство отново всичко ще е работа на 'мама'. Момичето - също, трябва да има пример - мъж, за да види, че не всичко някой ден ще бъде нейна работа....
** Двама познати имам от 'разведени' семейства, останали трайно само с майка, без други последващи 'втори' родители - еми единия е на 'преклонната' /в кавички/ възраст от 39 години, ергенче с приятелка. Другата - сама жена работохоличка. Изводите - за вас.
*** разсъжденията ми произтичат от веруюто ми, че човек се възпитава преимуществено с личен пример. сиреч - чисти ли мама, ще чисти и то. чете ли мама - чете и то. хвърля ли си мама угарките в кофата - хвърля си и то дъвката. Тати сложи ли закачалката в коридора с бормашината? Може да не е тати, може да е вуйчо. Нашият вуйчо не умее обаче такива работи, по гореспоменатата причина - баща ми не го е научил. Незнам дали е виждал бормашина. ... Съответно и брат ми не е виждал. Такива ми ти неща.

Последна редакция: чт, 12 мар 2009, 17:00 от Анонимен

# 27 12 март 2009, 18:38 ч.

Мнения: 275

Цитат на: Kаси в чт, 12 мар 2009, 16:46

.........................
** Двама познати имам от 'разведени' семейства, останали трайно само с майка, без други последващи 'втори' родители - еми единия е на 'преклонната' /в кавички/ възраст от 39 години, ергенче с приятелка. Другата - сама жена работохоличка. Изводите - за вас.
*** разсъжденията ми произтичат от веруюто ми, че човек се възпитава преимуществено с личен пример. сиреч - чисти ли мама, ще чисти и то. чете ли мама - чете и то. хвърля ли си мама угарките в кофата - хвърля си и то дъвката. Тати сложи ли закачалката в коридора с бормашината? Може да не е тати, може да е вуйчо. Нашият вуйчо не умее обаче такива работи, по гореспоменатата причина - баща ми не го е научил. Незнам дали е виждал бормашина. ... Съответно и брат ми не е виждал. Такива ми ти неща.

С тези две твърдения не съм съгласна. Имам примери, които са в пълна противоположност на гореописаните.
** Родителите ми имат приятели - брат и сестра, които не са семейни. Това си е техен личен избор, а не с течение на обстоятелствата. Израстнали са в страхотно семейство. Смятам, че има съвсем друга личностна причина за да се вземе такова решение.
*** Брат ми не е унаследил и 1% от техническите умения на баща ми. Нито е проявявал интерес, напротив - изразяваше досада когато трябваше да помага ( обучава). Сега бяга като дявол от тамян щом види дори отверка. За това пък моя приятелка си забива дюбели в стените, свекърва и я аплодира и така...

# 28 12 март 2009, 19:30 ч.

Мнения: 1 588

Цитат на: Anelia11 в чт, 12 мар 2009, 18:38

** Родителите ми имат приятели - брат и сестра, които не са семейни. Това си е техен личен избор, а не с течение на обстоятелствата. Израстнали са в страхотно семейство. Смятам, че има съвсем друга личностна причина за да се вземе такова решение.

Именно - личностните причини много често имат семеен корен, който е определил начина им на мислене, на ценности и подобен личен избор... Ако се замислиш, самият факт, че брат и сестра на тези си години (да разбирам ли, че са на годините на родителите ти?) нямат семейства, вече говори, че може би обяснението трябва да се търси в общото им минало - детство и юношество...

Не искам да кажа, че единствената причина един човек да остане самотен / несемеен, задължително е в семейството на родителите му, но статистически е доста вероятно предполагаемото разочарование от брака и недоверие към тази институция, както и към съжителството, да са дошли по някакъв начин от наблюденията и внушенията в семейството на родителите им...

Цитат на: Anelia11 в чт, 12 мар 2009, 18:38

*** Брат ми не е унаследил и 1% от техническите умения на баща ми. Нито е проявявал интерес, напротив - изразяваше досада когато трябваше да помага ( обучава).

Ти как си го обясняваш?

Последна редакция: чт, 12 мар 2009, 19:36 от Мария

# 29 12 март 2009, 23:02 ч.

София
Мнения: 3 648

Вярвам, че семейството, в което отраснат, е пример за децата за в бъдеще. Но не винаги положителен. Понякога децата се стремат да не следват примера, на който са били свидтели, когато е лош. Така че зависи. Ето другия потърпевш в нашата ситуация - мъжа на любимата е дете на разведени родители и в никой случай не иска да постави детето си в тази позиция. Уважавам това. Аз пък съм отгледана в семейство на хора, които все още се обичат и държат едни на друг и исках да дам това на децата си. Но не и с цената на компромис с самоуважението и достойнството си. Мисля, че направих достатъчно, понесох достатъчно и имам право на мъничко щастие и аз.

# 30 13 март 2009, 07:13 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

ще го кажа на бързо - може да не се изразя добре, зано ме разберете
човек се УЧИ
той гледа, усеща и ПОПИВА
но това не е ВСИЧКО...затова човек е МИСЛЕЩО същество и най-горе в пирамидата - той може да прецени, да обмисли и да създаде свой ОПИТ без да има лично участие в натрупването на необходимия му материал
пример е, това което дава МОргана - на човек му липсва нещо, но това не му пречи чрез боат душевен материал, вкарани знания и много мислене - да усети какво е то и да превърне липсата на лични знания в свой плюс и предимство пред другите...

не е нужно да си ял шоколад за да си представиш какво е и да ти се иска...

та в този смисъл - липсата си е липса и лош пример, но не всеки лош пример разрушава човека - няко и такива служат точно за обратното - за катализатори на нещо положително!
вярвам във вашите деца, защото с вашите богати душевни пътища, с вашия ум - от негативите те ще извлекат само наай-добото!

# 31 16 март 2009, 19:55 ч.

София
Мнения: 8 348

семейство са всички хора в живота ти, които допускаш да влязат в това определение

и Мария - определено повечето бащи, изоставили децата си идват от уж стабилни, неразделили се семейства
обяснението, че семейството може да се състои от различен брой хора и може да има или няма мама или тати в него, определено не изключва възпитаване на семейни ценности и най-вече на отговорност към постъпките си
та не виждам защо да възпитаваме бъдещи изоставящи

и не винаги всичко в живота на човек се буславя от миналото му
просто понякога /даже доста често/ иде реч за едно или друго стечение на обстоятелствата

# 32 23 март 2009, 02:24 ч.

Бургас
Мнения: 130

И аз искам да споделя мненинето си с вас! Според мен семейството е там където се чустваш обичан, сигурен и спокоен! За детето е много по-важно да е обградено от обич и само ще разбере кое е неговото семейство и кого включва то!
Не съм съгласна, че корена на всички проблеми при връзките в по-зряла възраст се крият задължително в детството! Примера е конкретен пред очите ми! Моят мъж не е имал семейство като хората! Даже никакво не е имал! Майка му освен, че е родила 3 деца от трима мъже - друго не е свършила! Към децата си тя ангажимент не е поела никакъв, освен да им иска пари всеки месец! Бих казала, че имам страхотен късмет, защото благодарение на това, че е отраснал сам, моят мъж е страхотен баща и изключително мил, внимателен и добър човек!
Но имам и пример за момче от "добро" семейство на интелигентни родители, който заявява на жена си :"Къде ще идеш с две деца" и "Аз нося парите в къщи" при положение, че конкретното момиче наистина няма къде да отиде (наскоро остана без родители)! Това ли са възпитали прекрасните родители от идеалното семейство - перфектният син?

Препоръчани теми

Нормален размер за издръжка

Консултации с адвокат

Издръжка със задна дата

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Причина:

Причина: