Като сме почнали тази тема, искам да ви питам... тук често чета: когато детето е по-малко по време на развода, по-лесно свиква и бащата не му липсва... Това, според вас, добре ли е или зле за самото дете и разбиранията му?
Все ми се струва, че би могъл да отовори сигурно човек, преживял и двете.
Дъщеря ми е без баща си от бебе. И като стана на 3,4 си избра двама-трима близки приятели от мъжки пол и изведнъж всички станаха татита, заедно с баща и. И на околните разказваше как има няколко татита, тати А, тати Б и тати С и беше много горда с тях.
Сега пък като поотрастна си направи имагинерен такъв, който е постоянно с нея.
Та, не знам
И аз уж си мислех, че при децата като нея май е по-лесно, но пък наблюдавайки я ми се струва, че пък други "неизживени" проблеми се появяват при този тип деца. Не е лесно и при двата случая.
както и татко и не беше 
