Когато ви приемат за "даденост"

Браво, ти си добре. Два месеца ще минат бързо.     Аз ще трябва да потърпя малко повече. 

Здравейте всички, много полезни отговори..благодаря.

Сега започвам да виждам нещата отстрани, работата му е много много напрегната - да, аз че мрънкам- мрънкам.
Че искам внимание и си го изисквам твърдо- да, но той не го е проявил, не го е дал а само натяква как няма пък аз да му казвам какво да прави ... времето което губи, натяквайки ми обаче го счита за време в което МИ ГО Е ДАЛ тава внимание и после се почва още пооголя натякване - "е нали ти обърнах внимание вчера"(а вчера ми е крещял и викал обяснявайки ми че няма пък да ми обърне)
Той всичко прави на пук, всичко.Направих лек експеримент, помолих го да напазарува (той беше навън) и да донесе нещата , пък после пак да си излиза. Почна да вика разбира се, след товя дойде с торбите , хвърли ми ги и каза - ето ти, аз му казах - "добре, седни за малко да се видим"... а той каза " каквоооо, не съм дошъл да се виждаме, не съм дошъл да те прегръщам или целувам, няма ти да ми казваш какво да правя" .. аз казах - "ок, не ме целувай и без тва не искам ..айде чао " и той тръгва да излиза , обаче хем излиза , хем не.. чака да го спра и крещи как нямало пък да остане.Накрая почна да ме прегръща на вратата и да ми обяснява , че на пук ми говори.Помислих си , че вече всичко ми е ясно и знам как да се справя с това , но уви.. чуваме се по -късно по телефона и пак се почва страшни викове и крясъци и затваряне на телефона .
И да има начин за приучване на уважение, аз определено не го намирам момента, друга няма - в това съм сигурна,секса ни е на 6.. всъщност това е единственото нещо което ни е на 6 ... но не знам какво да правя с това поведение, може би наистина станах прекалено "удобна" , не знам

И аз не мога да приема, че ме има за даденост... Мрънках,мрънках, така да кажа се борих за внимание,но уви... резултатът беше,че ме заряза на 8 март с малко дете. Повече не ми се пише,че ми е многооо кофти ден.

ceciii,
изчетох цялата тема, но твоят отговор ме предизвика да пиша. 
Не се тръшкай, нищ толкова страшно не е станало. Не знам колко ти е голямо детенцето, но съм убедена, че ще намериш време и възможност да се облечеш красиво, да си направиш прическа и хууубав грим и да излезеш на разходка. Пък на мъжа ти - МАЙНАТА МУ!
При мен непукизмът свърши работа, не скандалите и мрънкането.  Мъжете не понасят независимостта в каквато и да било форма, това е истината. Ако покажеш как е успял да ти развали настроението, само ще му вдигнеш акциите. 

май си права

Здравей, emi.d 
И моят - вече бивш приятел - накрая се държеше много гадно с мен Викаши ми, изнервяше ми се...Дори сега, защото аз го преживявам много тежко, когато му се обадя ми вика...Аз го обичах с цялото си същество (не,че някога е бил нещо кой знае какво, но аз го приех какъвто е....), а той си е мислил,че ме заслужава...Та и моите жестове, моите грижи бяха нищо за него. Съжалявам, че някой се държи по такъв гаден начин с теб...Помисли много добре! Ти неговото поведение вече няма как да промениш...щом не те оценява сега, когато грижите ви са само един за друг, какво ще стане, когато един ден имате деца ? Сегашните трудности са толкова малки в сравнение с това, което предстои...Но, не че искам да звуча плашещо, ако си с правилния човек трудностите ще ги разрешавате ЗАЕДНО...Дори и да решиш да се разделите сигурно пак ще те измъчват съмнения...Аз го казвам от личен опит. И въпреки, че си 'отворих' очите пак ме боли...Бъди силна  Искрено ти пожелавам да бъдеш щастлива! Пожелавам го на всички прекрасни жени в този форум   

на моменти може да те приема за даденост,случва се, но постоянно да крещи, да се държи по тоя начин.....мхм...обясни му къде трябва да отиде до кое заведение и кой кабинет да посети, дано днеска поне да е по мил към тебе 

Мислила съм си го и аз този вариант с непукизма, но нещо все не мога да го изпълня. Пробвах един цял месец да говоря с него само, когато се налага, да не му обръщам внимание все едно го няма, и резултата беше, че след това ми каза, че така му било по-добре, отколкото като искам да ми обръща внимание и се сърдя като не го получа. Явно аз бъркам нещо в тактиката. Та затова те  моля да споделиш твоята тактика, може да разбера поне къде греша.

  Живот с такъв мъж е истиско мъчение. Не виждам смисъл да си го причняваш.

Момичета,не ни е лесноТова да си професия-жена явно включва и изучаване на психология И аз съм се сблъсквала с подобно крещящо отношение,но не се давам,старая се последната дума да е моята Но от целия ми опит,стигнах до извода,че не трябва да му обръщам внимание,това го вбесява На всички с проблеми тук, пожелавам скорошно подобрение на отношенията и мислете повече за себе си  

[/quote]

Мислила съм си го и аз този вариант с непукизма, но нещо все не мога да го изпълня. Пробвах един цял месец да говоря с него само, когато се налага, да не му обръщам внимание все едно го няма, и резултата беше, че след това ми каза, че така му било по-добре, отколкото като искам да ми обръща внимание и се сърдя като не го получа. Явно аз бъркам нещо в тактиката. Та затова те  моля да споделиш твоята тактика, може да разбера поне къде греша.
[/quote]

Да, точно!! И аз така, тази  тактика и при мен има същия резултат като при теб .. но не и желания резултат. Незнам какво трябва да се направи в този случай

Виж,тук от особено значение е дали си финансово независима.Аз имам две момченца и в някаква степен разчитам на него,не че редовно ми дава,но аз все се надявам Ако не се налага да му искаш пари,съвсем можеш да замлъкнеш.Той ще си поговори сам,но в един момент ще се усети,че няма никой ...Започни да си обръщаш повече внимание,купи си нещо лично-козметика,дрешка..повече срещи с приятелки.По никакъв начин не бива да усеща прекомернити ти грижи всичко да му е на ред Дръж се така все едно всичко ти е наред,самовнушението прави чудеса и да се надяваме,че ще бъдеш забелязана,желая ти искрено успех 

"По добре ужасен край,отколкото ужас без край"!!!
Това едно време си го пишехме по лексиконите и споменниците...НЕ знам откъде идва тази "велика мисъл",но напълно изразява мнението ми за ситуацията!
Имала съм подобна връзка, слава богу се разделихме....

Здравей Еми!Мисля,че доста жени по-рядко или на по-често им се случва да се почувстват така както ти.Аз самата бих могла да се причисля към тази групичка-не малка.Въпреки,че с мъжа ми сме от 9г. заедно ,едва от 1г. започнаха при нас да се появяват тези симптоми.Не го приемама много на сериозно т.к. и при нас факторите за това са доста(не живееме сами).Но въпреки това го смятам за проблем.Изнервена се чувствам всеки път когато не отиде на работа-бездействието му ме побърква.А иначе на въпроса за другия мъж той пък казва:"-Ти и да си намериш някой няма да те търпи толкова години колкото аз.И ще скачаш от мъж на мъж!"Аз пък му отговарям:"-Какъв кеф....ще се налюбувам на мъжеееее  (това защото той е втория в живота ми  ).А пък който ще да ме търпи!"За разговорите по тел.,еми ние пък нямаме такива.Или ако му звънна ще е да му продиктувам списъка с пазаруване или да се консулирам с него за нещо.Обикновено в тях аз говоря,а той чул не дочул само казва да...да ...да ...и продължава да работи.Комуникация между нас почти няма,ама то пък и никога не е имала.Просто той не е от най разговорливите  .Проблем е обаче ,че връзката ви според мен е доста от скоро....Замисли се какво става  и в никакъв случай не търси вината в единя.Според мен няма възрастова граница в която човек би могъл да открие щастието си!  И не забравяй,че живота е твърде кратък,че да чакаш някой да зацепи в твоя полза 

Всички ли мъже иzтрещяха на 8 ми март 
Като чета си мисля , че жените търсят zакрила, опора ...  в "силните" мъже , но търсят на грешен адрес, zащото жените са доста по силни от мъжете и мъжете се чувстват претоварени с толкова иzисквания.
Силен zа тях zначи да пъчи мускиляци ... а zа жените беz мускуляците да се преборят с живота.