Публикувана: 8 март 2009, 17:18 ч.
Последно мнение: 13 март 2009, 10:45 ч.

Когато много обичаш!

9 704
119
1

Гост

# 30 8 март 2009, 19:41 ч.

Мнения: 2 448

На първо четене ми идваше да напиша много неща от рода на това,ама как може да търпиш да ти причинява това или онова, нямаш ли достойнство и т.н. и т.н. Но ..... знам какво е да обичаш до толкова, че да вървиш дори и против себе си, разрушително, болезнено, объркващо, да искаш на моменти да намразиш дори и когато отсрещната страна ти даде дори трохичка или сламка, за която да се хванеш да си казваш отново "Господи, аз наистина обичам този незаслужаващ любовта ми човек".
Не знам какво да те посъветвам. Въпреки всичко, човек не може да си забрани да обича, също както не може да се насили да го направи за някого, когото осъзнава, че заслужава. Понякога е по силно от нас...

# 31 8 март 2009, 19:50 ч.

Мнения: 131

Цитат на: pasinet в нд, 08 мар 2009, 19:41

Подписвам се под теб. Само бих добавила, че може би в подобни случаи помага да се потопиш в чувствата си, болката си, в цялото... Докато повече няма накъде. Тогава би следвало по някое време да ти писне и да започнеш да изплуваш нагоре. След всичкото самопотъпкване и прочие, след като си направил всичко по силите си и ти светне, че няма какво повече... И после си като нов, нещо като катарзис... Ама как болиии... Confused

# 32 8 март 2009, 20:05 ч.

Аз сама виждам,че нещата не вървят на добре.Но съм стигала и до моменти ,в които съм си казвала,мамка му зарязвам всичко и край,не издържам повече.И после започва мисълта-сега ми причиняват страдание,а какво страдание ще си причиня сама ако се махна от този човек.Много съм търпима-във всичко съм така,но един ден падне ли ми пердето слагам точка.Сега нямах сили да го направя,затова ще се мъча да изляза от тази пропаст ,но съм си казала на себе си,че третия път даже и няма да спомена,че знам-просто ще си тръгна ей така.Без обяснения и извинения.Защото мен ми е нужно едно негово извинение и аз се разтапям.Искам да съм по твърда,а не мога.А с други неща не съм така,но този човек ми влияе по такъв начин,че аз направо не мога да се позная на моменти.
За мен-привързала ли съм се,свикнала ли съм с него-НЕ!Аз просто много го обичам.И приемам почти всеки негов недостатък.Мразя се за това.Мразя се,че допускам да се подиграват с мен-но просто не знам какво да правя.Живота ми се срина тотално и ме е страх да направя крачка напред,за да не съжалявам после. Sad

# 33 8 март 2009, 20:14 ч.

Мнения: 293

Депресия, много ми е трудно да ти дам съвет,просто,защото все още / и дай боже никога/ не съм изпадала в подобна ситуация.Аз също разбирам обичта -не наранявайки- за мен някой да твърди,че ме обича и да прави нещо,което знае,че ще ме нарани е пълен абсурд.Затова смятам за себе си,че бих била безпардонна ако това се случи на мен....

Казваш,че го обичаш много.Много хора се обичат много! Но в такъв момент трябва за себе си да решиш кое е по-важното- ти да се съхраниш или да рухнеш.Останеш ли- ще се измъчиш недопустимо и незаслужено много.Тръгнеш ли пак ще боли но поне ще запазиш себеуважението си.Знам,че когато имаш пеперуди в стомаха от чувства е много трудно.Затова те съветвам по някакъв краен начин да покажеш на твоя човек,че той е този , който трябва да избере- или теб или другия живот,който си води.Остави нещата в неговите ръце и нека той да избере дали да те изгуби и кое е по-важното за него....Само така ще разжбереш дали наистина си струва да простиш всичко,което е направил до момента.В името на любовта се жертват много неща- нека да покаже дали и какво е готов да жертва за да те запази за себе си.....

# 34 8 март 2009, 20:22 ч.

Цитат на: AGAPH в нд, 08 мар 2009, 20:14

Да говорихме и за това,каза,че край повече няма да го направи.Но просто не му вярвам,на нищо вече не вярвам!Прави ми подаръци,прави всичко,което една жена има нужда-но аз с подаръци не мога да се купа-наранени ли са чувсвата ми,аз забравям за света около мен.
Знам,че ще го направи пак и не за друго,а заради егото си.Ще го направи за да ми покаже,че няма да е мойта.
В момента вече съм без работа,сега като си остана в къщи е момента да видя дали ще си запазя семейството или не.
Искам да се мъча просто да изплувам,защото вече месец и половина съм в тази дупка и продължа ли така,няма да свърша добре.

# 35 8 март 2009, 20:24 ч.

Мнения: 293

Ок,той ти е обещал,че повече няма да го прави но ти даде ли му да разбере,че ако въпреки всичко го направи ще те загуби завинаги??Това е много важно!!!!

# 36 8 март 2009, 20:28 ч.

някъде в орбита...
Мнения: 2 913

Депресия, ако знаеш само колко ми е мъчно за теб Sad

Мога само да ти кажа при мен какво беше решението. Останеш ли, се обричаш на много гаден живот. Когато обичаш толкова много няма начин да забравиш. Да простиш? - едва ли. Помниш го, остава в теб така ярко и истинско, сякаш се е случило преди пет минути. Преследва те навсякъде, и каквото и да направи мъжа ти, се сещаш за изневярата. В единя момент го обичаш до болка, в другия - мразиш до болка. И най-гадното е, че това усещане за безпомощност, яда на себе си, болката, наранените чувства, всичко това е постоянно, не преминава, не намалява... И трябва да се махнеш, дори само за да можеш отново да мислиш трезво. Тогава вече ще можеш и да си стъпиш отново на краката. И аз за една бройка тогава щях да загубя работата си. Мислех, че света ми се разпада, и всичко ще се срине с гръм и трясък. Но не се случи. Заключваш сърцето си, и се спасяваш, защото иначе не е живот, поне за мен не беше Tired

# 37 8 март 2009, 20:29 ч.

Цитат на: AGAPH в нд, 08 мар 2009, 20:24

Да ...бях категорична и той знае,че аз кажа ли нещо и света да рухне, ще го направя.За него съм щяла за малко да си разваля семейството за глупости.За него това са глупости.Абе не мога да ги разбера тези мъже.

# 38 8 март 2009, 20:39 ч.

Мнения: 293

Депресия,според мен остани и изчакай да видиш дали ще се случи отново.Но случи ли се-направи това,което си му казала и,което си обещала и на самата себе си.Така и само така ще можеш да сеотърсиш и да живееш живот,който заслужаваш.Ще преоцениш много неща след като мине време . Трудно е в момент на такива чувства да вземеш решението...знам.Не те ли боли от него? Не го ли мразиш поне малко за всичко,което ти причинява? Опитай се да погледнеш от друг ъгъл нещата....

# 39 8 март 2009, 20:46 ч.

Искам да го мразя,за да ми е и по лесно...изпитвах такива чувства като разбрах,но всичко беше така смесено-гняв,омраза,болка и т.н. и някак си омразата остана на заден план.А на другия ден вече е изчезнала.Не мога да го мразя толкова,че да го оставя.А искам...
Но да,ще оставя живота да продължи,естествено няма да е по стария начин...надявам се времето да ми помогне да продължа да живея,НО при следващ случай съм категорична-това е моето решение.

# 40 8 март 2009, 20:48 ч.

Мнения: 293

Успех!Кураж и много вяра! вярвай,че ако нещо е за теб и трябва да го имаш ще го имаш,останалото - не е трябвало да го имаш....
Колкото и банално да звучи понякога лошите неща,които ни се случват след време намират добро обяснение.....Тоест всяко зло може да е за добро....трябва да мине време за да го видиш... bouquet

# 41 8 март 2009, 20:55 ч.

София
Мнения: 17 300

Цитат на: Депресия в нд, 08 мар 2009, 18:10

Цитат на: Бърди в нд, 08 мар 2009, 17:35

Аз го разбирам.
Не е обич, а е пристрастяване към един човек - макар и той да те тъпче страшно.
По-страшно положение от това няма, иска се невероятна сила да скъсаш веригата, която сама си си сложила.

Не мога да се съглася напълно с твоето твърдение.Ако не го обичах,а привързаноста ми към него ме държеше,нямаше да реагирам по този начин.

Аз не казах "привързаност", маци, казах "пристрастяване". Виждам, че Магаренце ме е разбрала и затова е използвала същата дума като мен.
Убедена съм, че сега не сме разбираш и си сигурна, че не съм права, но те уверявам, че след време ще разбереш.
Но пътят натам наистина е много, много труден.
Аз сложих края при втората изневяра, а после се лекувах от пристрастеността поне година.
Трудно е, но си заслужава - никога не съм била по-щастлива от сега.

# 42 8 март 2009, 22:44 ч.

Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
Мнения: 2 673

Депресия, за съжаление, ако останеш с мъжа си, трябва да приемеш, че има хора с такова отношение към тези неща като него и от другата страна
Явно за тях доверието, любовта, уважението към партньора нямат общо с тези им постъпки. Това едва ли може да се промени - опитвайки се да го разбера, стигнах до извода,
че за такива хора, това означава да изневерят на егото си, май това е единствената изневяра, която не искат да си позволят. Нищо лошо, само че за съжаление,
по една или друга причина са създали семейства, и обикновено около целите истории се намира някой да страда и линее... те, разбира се, не го искат, но повече не искат да лишат себе си от удоволствието. По-лесно се живее, като се съобразяваш главно със собственото си щастие, не на всички им идва от вътре обаче. За тях остава депресията.

# 43 9 март 2009, 07:23 ч.

И аз вече не знам какво трябва да приема.Ето го и поредния сив ден.А искам да върна усмихката на лицето си,искам отново да съм щастлива.И не знам как.
Когато не си е в къщи,копнея да го прегърна,да го целуна и да си стоим така сгушени един в друг.Не вярвам,че мога без него-защото не мога.А той ме кара да страдам-а аз мразя да страдам.
Не знам кой път да избера,но вече доста се двоумя.
Искам да се махна някъде,сама-ей така да си почина от цялата тази простотия и да помисля трезво.А нямам тази възможност.

# 44 9 март 2009, 08:05 ч.

Мнения: 2 723

Абе ти имаш нужда от начален тласък...
Нещо, което да те изкара от тъпото равновесно половение, в което си изпаднала...
Той кръшка - ти прощаваш.
Нищо няма да се премени мила, ако не предприемеш нещо.
Той ще продължи да го прави, ти ще продължиш да агонизираш.
Знам, защото много дълго и аз бях главна героиня в тоя филм.
Но ще си отвориш очите един ден и ще проумееш, че не можеш да обичаш човек, който не те уважава.
Абе не че не може всъщност, щото ти това и правиш сега, ама някак си не е здравословно.
Не можеш да обичаш някой, а любовта да ти причинява само болка... години.
Кой ще ти възстанови тези години, пропилени в многострадална любов?
Оххх и какво значи обичам? Права е Бърди, тва не е точно любов. Имаш ли му доверие? Как можеш да обичаш някого, на когото не можеш да вярваш.

И ако приемеш един съвет от мен.
Потърси професионална помощ.
На мен навремето много ми помогна да се светна къде се намирам и да изляза от транса Peace

Препоръчани теми

Неясни отношения, или когато той протака с години

Аборт

Отношенията между половете

Татковци срамували ли сте се от жените си?

579
Татковци

Причина:

Причина: