Мъжът ли е длъжен да издържа семейството ?

Защо да се чувства неудобно? Да гледаш дете по 24 часа на денонощие не е ли работа? И това не е ли вид разпределение на отговорностите в семейството?

Точно преди няколко дни си говорихме с мъжът ми на темата.
Той смята, че като баща има задължения към мен и децата, но от своя страна като майка и аз ги имам.
В крайна сметка- когато който може. Важното е семейството да е добре независимо дали го издържа майката или бащата.

Защо да се чувствам неудобно?
Детето ми е още малко и се грижа изцяло за него и семейният ни дом и уют. По-горда се чувствам с това, отколкото дали ще заработя някой и друг долар (лев).
Още повече, имам професия която винаги, при желание от моя страна да упражнявам и от дома си. Но просто нямам тази нужда, наработила съм се за години напред.

И от какво пък трябва да се Чувства неудобно?
Аз по принцип съм за това жената да не се жертва в името на семейството, да подържа професионализма си за да е в състояние във всеки момент да бъде финансово независима ако и се наложи. Но след като хората са се разбрали и са си разпределили семейните задължения някак, не разбирам за какво някой трябва да се Чувства неудобно. Пък и зависи от професията, има и такива в които 5 години не са фатални. Имам приятелка, която си е гледала детето до 7 годишна възраст вкъщи, не е работила, мъжът и е изкарвал парите. След това се е хванала, направила е кариера, сега и двамата работят заедно за собствения си бизнес и изкарват големи пари. Не знам дали и е било удобно или неудобно, но аз шапка и свалям за това Че е дала много на детето си, но се е изградила и като професионалист. А на мъжа и пък се възхищавам за разбирането и за това Че и е дал шанс да следва собствения си път без да и се налага да прави компромиси. 

Това е предполагам в страни от темата, но... Не! Това не е разпределение на отговорностите.
Едно дете се гледа точно от двама родители (да се придържаме към темата и да изключим развод, смърт на единия).

Как точно си го представяш това, ако двамата родители са взели решение да не си дават детето на градина на седмици? Бащата до обяд, майката следобяд, или два часа на ден единия, следващите два часа втория, после пак първия и после пак втория?

Хайде да не преиначаваме темата! Не става въпрос за периода когато бебето е малко и обикновено майката прекарва времето си с него, но не е само тя с детето 24 часа, но и баща му.

Темата е за това дали по принцип се приема, че е природен закон едва ли не, мъжът да издържа семейството. Това е.

Също така да уточня още нещо: не ми е мисълта за "реализацията" на жената, за нейната нужда да работи или не, за изкарването на повече или по-малко пари, а именно вътрешното усещане, че някой друг ни е длъжен.

heureuse, не вярвам ти да мислиш, че твоят мъж е длъжен да го прави, защото ако бяха иначе поставени условията, той можеше да си седи в къщи с детето, а ти да изкарваш пари. Но всичко опира и до семеен избор - този ще гледа детето/децата, този ще работи - всичко е до време. А как е вътрешното усещане ?

И въпреки, че сме в мамешки форум, да ви напомня, че има много жени, които нямат деца, но имат мъже 

Добре де, майката по цял ден прекарва времето си с детето, а през нощта спи и от време на време кърми например. На децата активният им период обикновено е точно през деня, когато е и стандартният работен ден. Трябва ли да й бъде неудобно че гледайки по цял ден детето си, мъжът й се грижи за финансите на семейството? И казваш - докато бебето е малко. Колко малко? До каква възраст мислиш че си струва да бъде отглеждано от някой от родителите си?
Темите понякога се разклоняват, а в случая точно ти заговори за неудобство. Дай поне да го изясним този въпрос
 

В етапа от рождение до израстване ... до някаква що годе самостоятелна възраст на детето или децата за мен е нормално, единият родител да се жертва в името на семейството, и да зад гърби работата си до колкото е възможно и приятелно за всички членове на семейството... примерно по малко доходна но с повече свободно време работа или пък изобщо без работа - ако това не нарушава сем. комфорт - и  не виждам нищо срамно, неудобно или пък какъвто и да е друг проблем в това...
В повечето случай това е жената... всъщност от праисторически времена е така... явно наистина е природен закон 

Знаете ли, преди години, колега на съпругът ми каза нещо което и до сега си спомням:
"Жена ми гледа децата ни 24 часа в денонощие, 7 дни седмично, 31 дена месечно и 365 дни годишно. Само заради това бих целунал земята под краката й!"
Тогава си казах - Ей, защо ли и българските мъже не разсъждават така! Българските жени сме научени и деца да гледаме и къщи да въртим и кариера да градим.
Аз лично сред американските си познати, нямам нито една, която след раждането на първото си дете да се е върнала на работа. А става дума за жени с много добри професии и деца вече в училищна възраст. Но те водят децата и ги прибират от училище, те ги водят на извън класни занимания и спорт. И това ги кара да се чувстват напълно удовлетворени и щастливи. Допълнително членуват в разни комитети (или незнам как точно се казва) към училището, към някоя библиотека, църква и т.н.
Нито една от тях не се срамува от факта че не работи. Само, че нашето и тяхното възприятие относно думата "работя" са различни. Защото и това което те "работят" е изморително и изтощително, нищо че не носи доходи. Но всяко семейство си решава какъв бюджет да има.
В БГ имам друга позната, горда, че се е върнала на работа, когато бебето й беше на 8 месеца. От време на време, уж без да иска, се изпускаше относно мнението си за "тъпите домакини" - цитат. Но много по-често се изпускаше, че ако не се налагаше да работи, с удоволствие би останала при детето си.
Радвам се, че мога да се насладя на разходка със сина ми, да отидем на плаж през седмицата, да вижда майка си не само вечер след работа. И определено не се чувствам неудобно от това, а съм безкрайно благодарна на съпругът ми, че може да ни даде този стандарт и аз да бъда преди всичко МАЙКА.

сетих се че отдавна бях чела някакво социологическо или психологическо проучване - вече не помня, в което извода беше нещо от сорта че:
Мъжът като член на семейство който служи главно и единствено за  приходи и мат. облаги, няма отношение към домакинство и деца -  е много лесно заменим - кой ще носи парите голяма разлика няма за жените 
- но мъжът който осигурява фин. битие на сем. и е пълноценен баща - става незаменим за това семейство - в смисъл грижи се и за децата си. Жената е готова на всякакви компромиси ако той изпълнява тези две условия 
Така че финансово- материалната точка не е единственият важен елемент в живота на семейството ... бе извода на учените 

Не.
Според мен никой никому за нищо не е длъжен в отношенията м-у партньори. Семейството е жива,дишаща и постоянно меняща се структура, която ,за да оцелее изисква много повече от "аз на теб-ти на мен"

аз не съм говорила, потретвам, за отглеждането на деца, но щом държиш ... разбирам, че твоя мъж е длъжен да поеме издръжката на семейството, т.е. че ти приемаш това за нормално 

Никак не е зле мъжът да е финансовата скала в едно семейство, както и никак не е зле жената да е в състояние да управлява финансовия кораб, ако на мъжът му потънат паричните гемии по една или друга причина, или пък самата тя иска да работи, понеже така и харесва (изключвам развод и злощастия). Но никой на никого за нищо не е длъжен, това е въпрос на усещане, достойнства и разбирания, а и на всичкото отгоре това, според мен, е вътрешносемеен въпрос и не подлежи на разискване във форум, тъй като никой в крайна сметка не знае какво наистина се случва във всяко едно семейство, че и във всяка една глава от членовете на това семейство.
Иначе да, всеки може да мине тук и да направи гръмко изказване, защото така или иначе, глава няма да го заболи. Кой бил домакиня, кой гледал децата, кой носел парите - това са толкова специфични неща, че е излишно, според мен, да се дават примери, да се сравнява и да се гледа кой какво - в чужбина или в БГ.
БГ темата не съм я чела, няма и да я чета, нo не ме учудва нагласата на пепеляшките, които тропат с крак и смятат, че принцът, че и белият му кон, са им длъжни още преди да е обявен бала и да е намерена пантофката.

И двамата са длъжни да се грижат за семейството като равностойни партньори. Кой колко и какво ще работи се решава по споразумение и според обстоятелствата.

За мен идеалното е, ако и двамата си поделят и работата,и грижите за децата. Но в нашето семейство не става. Мъжът ми работи ужасно много, всяка вечер до късно, и пътува. Аз не работя, но правя всичко останало. Няма как. Колкото и да ми се ще да работя, предпочитам да не правя компромис с децата си.