Публикувана: 9 март 2009, 11:04 ч.
Последно мнение: 11 март 2009, 13:15 ч.

Възможно ли е човек да изневери само веднъж?

4 871
85
1

Гост

Отговори

# 45 9 март 2009, 21:23 ч.

София
Мнения: 17 311

Цитат на: КЕЛЕШ в пн, 09 мар 2009, 16:55

Цитат на: vanessssa в пн, 09 мар 2009, 16:39

Моят знае, че изневери ли веднъж- дотам сме! Няма прошка...

Ще можеш ли да причиниш това на детето ви, което вечер пита "Къде е тати"(примерно) и обича и се нуждае от двама ви?

Мда.
То по тая логика и да ме побийва, пак ще си го държа, щото детето ми има нужда от баща.

Айде стига с това да превръщаме живота си във функция на децата си. Моето щастие е не по-малко важно от щастието на детето ми - първо - и второ - детето ми няма как да е щастливо с нещастна майка.

# 46 9 март 2009, 21:37 ч.

Мнения: 2 448

Това с нещастната майка винаги ми е било доста странно и леко смешно.
Защото да речем, че една жена се омъжи за богат мъж, понеже си пада по лукса и това е важно за нея. Има жени знайно е, че парите им действат като афродизиак. Не щеш ли обаче в един момент мъжа фалира и не може да осигурява стандарта , на който дамата е свикнала и тя става една нещастна майка.
Трябва ли да го изпъди и да си търси друг богат заместител за нейните нужди, защото бидейки нещастна, няма да може да осигури добро и щастливо детство на децата си? Thinking

# 47 9 март 2009, 21:39 ч.

София
Мнения: 17 311

Според моето разбиране - да.
Нещастен родител не може да отгледа щастливо дете - а каква е причината за нещастието няма никакво значение.

# 48 9 март 2009, 21:48 ч.

Мнения: 2 448

А ако мъжа е нещастния във връзката , какво да прави? Да си вземе децата и да изрита майка им ли? newsm78

# 49 9 март 2009, 21:52 ч.

София
Мнения: 17 311

Цитат на: pasinet в пн, 09 мар 2009, 21:48

А ако мъжа е нещастния във връзката , какво да прави? Да си вземе децата и да изрита майка им ли? newsm78

Е, сега може да развиваме теории от тук до безкрая.
Кой ще вземе децата си решават двамата или ако не могат да се разберат - съда.

Ти наистина ли би стояла нещастна в една връзка? От другите ти постове не съм останала с такова впечатление.

# 50 9 март 2009, 22:00 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: Бърди в пн, 09 мар 2009, 21:52

Ти наистина ли би стояла нещастна в една връзка?

Самото наличие на личното ми нещастие не е достатъчен фактор за мен за раздяла, когато има замесено дете. Аз съм била много пъти не само нещастна, но на ръба на силите си, но съм мислила кое би било най добре в конкретния случай за детето. Ако брака ми прави него нещастно, в смисъл баща му не е добър баща, дори и аз да не съм нещастна непоносимо с този човек, ще се махна. Ако само аз съм нещастната, ще стискам зъби до последно и как ще си търся личното щастие, не е работа на детето ми да бъде замесено. Имала съм моменти, в които ми се е искало да умра, но в мига, в който го взема от градина, до момента , в който заспи съм си налагала с нищо да не го показвам. пък ако ще след това цяла нощ да не мога да спя от тревога и рев.
Тук изключвам по подразбиране случаи на физически и силен психически тормоз, като казвам, че на психически атаки прага ми на търпимост е доста висок.

# 51 9 март 2009, 22:45 ч.

Мнения: 2 153

Цитат на: valeria22 в пн, 09 мар 2009, 18:55

Цитат на: vanessssa в пн, 09 мар 2009, 18:23

Ами по- добре ли е детето ми да ме гледа как се измъчвам всеки път когато погледна баща му и се сетя за изневярата? Не бих го причинила на себе си! А то детето ще си расте с баща, или без.....

То без много работи може да си расте, я ги виж сомалийчетата и храна нямат, пък все някое от тях пораства. Не мога да понасям майки, които поставят собствения си интерес пред този на децата си.

Точно интереса на детето е на първо място! По- добре ли е да е свидетел на отношението и поведението на баща си! Нали децата се учат чрез имитация.....и какво след време детето ми да възпроизвежда модела на поведение на баща си, така ли? Точно жените, които търпят подобно поведение и отношение към тях са егоисти, защото си мислят, че обичат, защото не искат да се разчуе и да се изложат и всякакви подобни неща! Детето е щастливо и спокойно тогава, когато и родителите му са добре.

# 52 9 март 2009, 23:43 ч.

Мнения: 4 965

Цитат на: Бърди в пн, 09 мар 2009, 21:52

Цитат на: pasinet в пн, 09 мар 2009, 21:48

А ако мъжа е нещастния във връзката , какво да прави? Да си вземе децата и да изрита майка им ли? newsm78

В тази връзка познавам много хора /всъщност, повечето са мъже/, които се стараят всячески да запазят нещастните си бракове. Точно от страх на кого ще присъди съдът детето. А то най-често остава при майката. Т.е. мъжете са основно прецаканите в тази ситуация.
В случаите, когато жените остават в една нещастна връзка, основата е предимно във финансови страхове /визирам жени, които не са работили никога или години наред са били финансово зависими от мъжете си/.
И в двата случая детето е само повод, но не и довод - едните ги е страх да не прекъснат връзката с кръвта си, другите да не останат гладни децата им /или друга причина/...

Аз лично не бих запазила нещастен брак, но и не бих лишила децата си от баща. Има достатъчно интелигентни начини да се запази връзката родител-дете, без да се агонизира.

# 53 10 март 2009, 01:09 ч.

Мнения: 2 309

Важното е да не се демонстрира!А колко пъти се прави...все тая Peace

# 54 10 март 2009, 08:05 ч.

София
Мнения: 17 311

Паси, не говоря за случаите, в които си просто нещастна, а в които бракът ти те прави нещастна години наред.Не може да се стискат зъби всяка вечер в продължение на две години например (последните две бяха най-нещастни в брака ми и сега много съжалявам, че не се махнах по-рано, а трябваше да търся външен стимул да го направя).
И съм съгласна с Азаф за това:

Цитат на: azaf в пн, 09 мар 2009, 23:43

Има достатъчно интелигентни начини да се запази връзката родител-дете, без да се агонизира.

Стига, разбира се, бащата да я иска тая връзка, защото не са много бащите, които са такива. Но има.